Всеки българин има леко неудобни спомени, свързани с родните бит и душевност.
Като например този от детството, в който някоя съседка или далечна леля реши, че "имаш нещо на бузката", което тя трябва да почисти. И застава пред теб, наплюнчва си палеца и с мокрото започва ожесточено да те трие!
Или когато си пораснал и отидеш на гости на далечни роднини, дето са те виждали на изписването ти от родилното.
Как скокват един през друг да те целуват с мокри, беззъби усти, пълнички стринки да те притискат до меките си кореми, а чичовци с едноседмични бради и дъх на цигари и ракия да ти се навират в лицето и с издран глас да питат "върви ли училището?".
В тази малко втрисаща категория общи случки влизат и онези мили моменти, когато си на гости в къща, в която домакинята е върла чистофайница и бабата на дома, след като те е подканила да се събуеш, си изуе пантофите и мило ти ги предложи. А ти - какво да правиш - притаяваш дъх и напъхваш крака си в стопления чехъл, докато се надяваш да не личи колко ти е непоносимо да усещаш със стъпалото си оформилия се релеф от табана на бабата.
Върхът в тази много наша си телесна близост обаче е онзи момент на самота, когато някой ти предложи да си хапнеш от наръфания му сандвич, да си гризнеш от отхапаната му ябълката му или да си близнеш от заобления му с език сладолед. Ей тук е много гадно!
Ако откажеш, може да си помисли, че те е гнус. А ако пък не откажеш, ама и наистина си те е гнус...
За тези мили родни моменти се сетих, когато гледах репортажа за другарската екскурзия на американската посланичка Херо Мустафа по покана на премиера ни Бойко Борисов из строителната площадка на родния ни газопровод.
Особено в момента, в който главата й беше приклещена между здравите ръце на премиера ни и сякаш само едно професионално леко завъртане встрани щеше да е достатъчно да й прекърши гръбнака, боже опази!
Седя, гледам и попивам новите правила в политическия протокол!
Първо, да научиш правилно да произнасяш името на госта си, който е дипломат, вече абсолютно не е важно. То пък и какво е това име - Херо Мустафа - на жена?! Неудобно да ти стане! Затова в такива случаи направо си ползваш някое по нашенски женско, дето да е близо - например, викаш й Хера.
Има такава старогръцка богиня. Тъкмо и по-интелигентните, като те чуят да я споменаваш, ще помислят, че може би си поразлистил и друга книга освен "Винету".
Много е важно също да говориш на ТИ. То ти, ако на високопоставени държавници от ранга на Ангела Меркел и президента Макрон говориш така, няма какво да се префатаносваш за някаква си американска дипломатка! Още повече, че в английския официална форма на обръщение не се ползва и ти, ако си български премиер, това го знаеш, както знаеш какво е "абаут" и "конгреджулейшънс".
След като си преминал бързо в роднинско-съседска форма на общуване, естествено е да се метнеш зад волана на най-близкия джип и да предложиш на посланичката да поджиткате заедно из газопровода.
Караш ти, защото е по-мъжкарско от това да те возят някакви си шофьори - да не си малък?!
Докато я возиш из къра, е време да си уредиш и някоя политическа срещичка, така че предлагаш "четвъртък-петък" да се видите на по едно кафе и да си обсъдите стратегическите неща.
Тя, Херо, нали е възпитана и обучена в протокола, тихо се лашка в джипа, усмихва се и прехвърля в главата си графика за четвъртък-петък. Междувременно получава похвала, че напредва с българския. Така де, няма пък премиерът да напредва с английския, я!
Тя е дошла, не я е канил той. Затова и от единия етикет се съгласява и с предположението на Борисов, че след три-четири години няма да й се тръгва оттука. Ми то при тая близост, как да й се тръгва? Пък и да й се тръгва, смее ли да каже - нали ще стане малко като със затоплените пантофи на бабата - ни да не ги обуеш, ни да не те е гнус.
В политическия живот огромно значение имат визуалните метафори.
Според новите тенденции в протокола те са важни, защото за краткото време, докато въртиш кормилото на държавата (ерго, на джипа), можеш да внушиш колко си човечен, нормален и обичан от гражданите си.
Затова се спираш при първия случайно срещнат байчо със светлоотразителна жилетка и му викаш "наборе". После го представяш на гостенката си като "човека, дето кара трактора", защото тя едва ли е виждала досега някъде човек и трактор, особено пък човек да кара трактор.
След такова неформално запознанство "наборът" не само те е обикнал още повече, но и е схванал, че между министър-председателя и него има равенство. Защото всеки кара нещо - я трактор, я джип, я държава. Пък и вече сте си приятелчета с Борката - я как те запознава с американката!
Накрая, когато кръгчето из полето с тръбите свърши, пускаш високопоставената гостенка да си ходи. Но преди това е важно да оставиш у нея трайна поанта от този ваш следобед. Затова не просто се ръкуваш с нея, не само я целуваш по двете бузи, но й хващаш другарски главата и я стисваш в лакътя си.
Жестът е заимстван от футболния етикет, където радостта от вкаран гол или опазена врата например, се изразява именно в една такава главопрегръдка. Във футболния свят подобни емоции се демонстрират и чрез мятане откъм гърба "на конче", скачане на торса и обрамчване с двата крака, блъсване на земята и лягане отгоре и т.н., но тук е майсторството в дипломацията да усетиш границата и да не прекалиш с физическия контакт!
Ако съдим по изопнатото лице на Нейно Превъзходителство г-жа Мустафа обаче, в нейното обучение по дипломатически етикет явно е пропуснато уточнението, че у нас той често се базира на футболни или армейски практики от селски тип.
Ако го знаеше, тази среща с българския премиер можеше да премине в много по-приятелски дух.
Например още в самото начало посланик Мустафа можеше да нарича премиера Борисов Боби.
Или по американски "Баааби"! За да отвърне подобаващо на ТИ-формата, можеше още да му вика "бъди", "меен" или дори "ма меен". После в джипа, вместо да се чуди какво и на какъв език да си говори с държавния ни мъж, можеше да врътне копчето на радиото, да надуе музиката и да се поразкърши.
Или пък да си събуе обувките и да си вдигне босите стъпала на таблото отпред! Мисля, че далеч по-полезно за американско-българските отношения можеше да протече и нережисираната среща с човека от народа ("набора" Ангел). Трябваше само посланик Мустафа да излезе от колата, да му се метне на врата и да си направи едно бързо селфи, което тутакси да прати на Тръмп.
Той със сигурност щеше да я разбере, още повече, че новият световен политически етикет в голямата си част е измислен от него.
Що се отнася до финалната хватка, тип "кука", с която премиерът аха да скине врата на новата посланичка на САЩ, то тя и там имаше шанс да прояви повече гъвкавост. Ми варианти много - да го ритне с коляно в слабините, да блокира захвата с лакти, да се извърти и да го преметне на гърба си или поне да си отплесне едната ръка и да го изпердаши дружески по рамото.
Така освен че щеше да заговори директно на езика на премиера ни, щеше и да отсрами американската нация, която в нейно лице се гърчеше от дипломатическо неудобство и човешки срам в захвата на Борисов. Нищо, де, учи се, жената!
Вече поне със сигурност е наясно, че Кобрата не може да целува репортерка, ама Борисов може да мачка посланичка.
Никак не е малко. Нито на дипломатически, нито на човешки език.
А, забравих да уточня защо ви припомних онези домашни и леко гнусни неща от българския бит в началото. Ами защото към тях сега можем да добавим и този случай.
Все така ще се чувстваме неудобно да си го припомняме и напълно не в състояние да го променим.
Това пък какво беше! Нова литературна форма - Разказване на двеминутен клип с елементи на разсъждение???
Ми Скуба, малко тъпо ми се струва някой да ми преразказва клипче и да ми тълкува всеки жест на участниците в него. Представям си колко време ще й отнеме на госпожата да преразкаже така един цял филм на Сестри Уашовски, например :)
Един да не мисли, че съм бавноразвиващ се или с дислексия! Днес ми е добър ден.
Този път съм съгласен с Мария Касимова. Един зевзек определи американската посланичка като хибрид между Херо,(футболният треньор) и лидера на ДПС Мустафа Карадайъ.
Тамън си е Бойко с изявите. Щом е женско и името му не завършва с красивите "-ия" или "-ая", с миловидно умалително селскичкото "-ка" , трябва да е поне с всеобщо приетото окончание "-а". Ако се беше обърнал към лейдито с Херо, това на български си е доста грубичко, нещо като Маро, Пено, Гано, Милено, Гергино, Снежано, Ангелино... Така правят простаците. Изненадана била мис Мустафа от сърдечната прегръдка. Ми да не е. Тя не е попаднала инцидентно тук. Да се е подготвила. Предишни УСА посланици говореха български и вероятно са били на ТИ с нашенските маниери при общуване. Значи от мигрантите искаме да се държат като нас, а не да опитват да ни натрапват техните си мурафети, а заради специално официално служебно пристигналите тук - да си трошим хатъра. Това е несправедливо. Това е двоен стандарт. Законите, етиката, салтанатите са за всички. Ми така де. Абе кой седи а задната седалка на бойковия джип и не само, че снима, ами и разпространява записите. Попитани ли са особите дали разрешават това, а?
Защо да е грубо, паяче? Грубо ли е "майко"? Аз имам една близка приятелка, на която от 60г викам "Снежано", и тя не мисли, че съм груб. Груби и обидни са не думите, а отношението, интонацията. А звателният падеж в българския език още не е отменен. Обаче го няма в западните езици и нашите кандидат европейци го пропускат и в нашия. Нагазиха вече и именната система - Надежда Нейнски, Мишел Бонеф... А чехите и чуждите имена превеждат, гледал съм в чешки предавания Брижит Бардотова и Жаклин Бисетова. Мен пък ме раздразни като чух една маца да се обръща към човека си със "Стоян". Слава Богу, с такива нямам много работа. Бате Бойко, не че го хваля, но набляга на простоватостта си, мисля, че съзнателно. The human touch. Не си спомням как беше във Винету. А Мустафа ханъмефенди не е дошла тук за почести, а да налага американските интереси. И ЩЕ ги налага, пък ако изпитва известно неудобство, то е част от професията. В Япония ще се кланя, в Арабистан ще прави темане, тук може да добие вкус към ръченицата. Все в рамките на професията и за искреното сближаване на народите. А марийка все се слага за инструктор по етикеция, ама все не й връзва зарът да я назначат ПР.
На мен "майко" ми звучи грубо, деде. Обръщението изразява чувствата на обръщащия се (ако ги има или е допустимо да се показват). Ако те са приятни, обръщението е мило - Маре, Марче, Мери, Снежи....Ако взаимоотношенията са служебни или неангажиращи - дори не променяме окончанието. Но ако са враждебни, задължитерно удряме с о-то на края. Така звучат и обръщенията към жени когато искаме да ги иронизираме. Иван, Стоян не са обръщения в българская език. Странно звучи.
Каква е разликата между "майко" и "мамо", паяче. Отмъничък виках на майка си "майко: и тя не се съмняваше в чувствата ми. И едва ли съм го измислил аз. Разрови в литературата и ще намериш десетки пъти и 2-те. Както и да е, понеже те уважавам, никога няма да ти кажа "Елийо". А разликата в отношението е усетил и 4 годишният ми внук Боби. "Когато не слушам ми викат Бояне".
Минавам само да кажа, че липсата на окончанието за женски род -ова или -ева е с цел жената и мъжът да носят едно име пред чужденците. На нас ни се струва странно, но за един англичанин (германец, французин и т.н.) Касимов и Касимова са две напълно различни имена. Той не вдява, че нашето -а просто е индикация за женския род. Затова много жени махат А-то. За радост на дядо Аджия, който е радетел за семейните ценности, разбира се.
Канче, следвай си със здраве еврогейските традиции. Българите си имаме свои, а ако на някой англофренец не му е ясно да пита или да си остане непросветен. Ако на някой българин е нужно ще намери начин да го просвети. Между другото не си наясно и с европейските, не еврогейските традиции. Питай ИТ приятелите си, ама може и те да не ги знаят, щото вече са изкривени. Според английската и, ако не се лъжа френската, традиция омъжена жена носи пълното име на човека си. Така марийка касимова официално е мисис (мадам) Стефан Моасе. Ако мосю още не я е ритнал, де.
Жена ми и дъщеря ми са със съответните женски фамилии (приети тук, апропо, тоест, имахме опцията да махнем последното "а"), което е известно неудобство в САЩ, но избягва лекия дискомфорт за езика за нас и децата. От друга страна, ако липсата на едната буква "а" на края на женска фамилия ти застрашава усещането за сигурност, тъй щото почваш да пищиш кански за "еврогейските традиции", то проблемът не е в тая буква "а", ами в твоите брутални комплекси. Ако националният ти идентитет се чувства застрашен от нещо толкова дребно, нищожно и напълно несъществено, то значи, че националният ти идентитет е брутално слаб и хилав. Което, апропо, те прави най-лошият възможен защитник на българския национален идентитет. Глуповатите ти писъци може да те карат да се чувстваш добре, като защитник на всичко най-българско, но реално единствено компрометират запазването на българските традиции защото преместват фокуса върху несъществени глупости, понеже само тяхната защита е по силите ти, а те кара да се чувстваш велик.
Прасчо, няма никакво значение как ти и семейството ти ще изписвате имената и фамилиите си в САЩ. Вие сте без значение за България, както и Херро Мустафа ханъмефенди е без значение за Кюрдистан. Бъдете щастливи в новата си родина, в старата никой няма да плаче за вас.
Не че изобщо сме говорили или има смисъл да говорим за това, но.. нямало никой да плаче за нас, викаш? И според теб това трябва да ме кара да чувствам нещо по-различно от радост? Тоест, трябва да предпочитам хората да плачат, жалеят и като цяло да се чувстват мизерно заради мен, така ли? Има нещо изконно извратено и античовешко в допотопните старци като теб, което излиза тривиално наяве стига да разгледаме кое да е твое изречение с дори минимална доза внимание, вместо да взимаме думите наготово. Щото, не, да плачат хората за теб всъщност изобщо не е и няма как да е добро за когото и да било, освен за отрепката, която се изживява като жертва чрез чуждото състрадание. А, момент, за пореден път проектира собствената си същност върху мен ли? Поредната тривиална грешка. Нямаме практически нищо общо. Конкретно, никога не съм копнеел и никога няма да копнея хората да "плачат" за мен, струва ми се себично, долнопробно, гнусно и извратено. Тоест, бих искал точно обратното на това, което ти явно взимаш за даденост на изконна човешка нужда.
Горкият Пандели Майко.
Ганьовското поведение е само едната страна. Колко струва американският газ в сравнение с руския? Сключен е договор за доставка на американски газ. Каква независимост, каква диверсификация като ставаш зависим от други? Защо не е обявена цената?