Ако историята се пише от победителите, как тогава Франция има въобще история? ;) Това беше готин лаф, дето видях някъде, иначе споделям предишното мнение - ние се лутаме в жажда за отмъщения и това е порочен кръг.
Вместо да се опитаме да изградим общество, в което няма да се налага да се настъпваме толкова, че да си отмъщаваме после, ние постоянно повтаряме под различни знамена едни и същи примитивни грешки. Да простиш не означава да забравиш, а е някаква форма на благородство, което както е известно може да бъде проявено само ако си в някаква форма над онези, които са ти навредили, обратното е принизяване до техните стандарти и подходи. Ако го осъзнаваш, начини има, само че трябва да ги направим национална култура - политиците са само израза й, така че ако някой си мисли, че системата може да бъде променена от вътре доста се лъже.
Човек трябва да почне от малките неща - от това да не се пени като го бутат, а да се опита да накара тия дето го правят да се успокоят, да се погледнат един друг с малко по-добро око, или пък дори просяците - не знаеш дали не са "схема", но пък и те са може би в нужда - ами накарай ги да ти преметат, изчистят снега и им дай 5 лева срещу дребна работа, или държавния служител - познай закона по-добре от него изтълкувай му го с усмивка и уважение и ако се прави на луд пак с усмивка повикай шефа и с приятен глас му кажи колко е тъп ;)
Може човек спокойно да обяснява наглед правилните действия как подриват свещените устои на обществото, а не да разсъждава как ще забогатеем като вземем парите на тия престъпници - много от нещата в бавната система на демокрацията са такива не просто, за да се свърши нещо, а да се свърши по начин, който не деградира обществото - човек може да напомня това.
Здраво общество може да се гради само ако обръщаме внимание не просто какво става, а и как става, дали начинът не унищожава смисъла - ние имаме един живот, но обществото ни се предполага да векува, ако погледнем на себе си като на част от много по-дълъг период от време, не можем да си позволим да оставяме моментните емоции и натрупаната потиснатост да ни командват и нещо още по-важно - не можем да мрънкаме непродуктивно, а всичко да се случва без нас. Трябва да участваме - всички, иначе това не е наше общество, а власт на една група хора над други.
