Ако историята се пише от победителите, как тогава Франция има въобще история? ;) Това беше готин лаф, дето видях някъде, иначе споделям предишното мнение - ние се лутаме в жажда за отмъщения и това е порочен кръг.
Вместо да се опитаме да изградим общество, в което няма да се налага да се настъпваме толкова, че да си отмъщаваме после, ние постоянно повтаряме под различни знамена едни и същи примитивни грешки. Да простиш не означава да забравиш, а е някаква форма на благородство, което както е известно може да бъде проявено само ако си в някаква форма над онези, които са ти навредили, обратното е принизяване до техните стандарти и подходи. Ако го осъзнаваш, начини има, само че трябва да ги направим национална култура - политиците са само израза й, така че ако някой си мисли, че системата може да бъде променена от вътре доста се лъже.
Човек трябва да почне от малките неща - от това да не се пени като го бутат, а да се опита да накара тия дето го правят да се успокоят, да се погледнат един друг с малко по-добро око, или пък дори просяците - не знаеш дали не са "схема", но пък и те са може би в нужда - ами накарай ги да ти преметат, изчистят снега и им дай 5 лева срещу дребна работа, или държавния служител - познай закона по-добре от него изтълкувай му го с усмивка и уважение и ако се прави на луд пак с усмивка повикай шефа и с приятен глас му кажи колко е тъп ;)
Може човек спокойно да обяснява наглед правилните действия как подриват свещените устои на обществото, а не да разсъждава как ще забогатеем като вземем парите на тия престъпници - много от нещата в бавната система на демокрацията са такива не просто, за да се свърши нещо, а да се свърши по начин, който не деградира обществото - човек може да напомня това.
Здраво общество може да се гради само ако обръщаме внимание не просто какво става, а и как става, дали начинът не унищожава смисъла - ние имаме един живот, но обществото ни се предполага да векува, ако погледнем на себе си като на част от много по-дълъг период от време, не можем да си позволим да оставяме моментните емоции и натрупаната потиснатост да ни командват и нещо още по-важно - не можем да мрънкаме непродуктивно, а всичко да се случва без нас. Трябва да участваме - всички, иначе това не е наше общество, а власт на една група хора над други.
Прав си от първата до последната буква!И съм ти благодарен,че го казваш ясно и убедително!Но нали знаеш аксиомата на полицаите "На теория и практика е едно,но...в действителност е друго"!
"...Ако историята се пише от победителите, как тогава Франция има въобще история? ;) ..." ------------------ Е, как бе, и те имат една победа - в гражданската война
Че трябва да се прощава, трябва. Че трябва да се помни - трябва. Но да се помни и да се допуска историята да се повтаря, говори за кретенизъм. Каква полза от помнене, ако човекът или обществото не са способни да си извлекат нужната поука и да направят нужните промени.
Your Majesty, аз не съм християнин и още по-малко пацифист, като говоря за прошка, нямам пред вид обръщането на бузи, което е единствения съвет, който може да дадеш на човек не искащ да разбере повече (предполагам, че от там е тръгнала работата в християнската религия). Прошката не може да е самоцел, това е също толкова тъпо, колкото да продължаваш с омразата, прошката е начин да спреш безумието - не даром, а да се съсредоточиш над спирането на безумието и строежа на нещо ново, а не над събирането на стари и всъщност несъбираеми дългове (каквито и да са те - морални или материални) и да си оставиш нивата неизорана живеейки с идеята как от дълговете ще станеш богат. Самата ни държава ни третира като виновни, виж как цялото ни общество приема за нормално, ако се каже че някой "и той не е стока" да бъде наказван или дори унижаван без оглед на цивилизовани методи, мярка и разум. Ей това минава заради тъпото ни отношение, ако евреите имат приказка "око за око, зъб за зъб", ние имаме манталитет "око за две, зъб за чеене". Така нищо добро няма да видим, щото поговорката е вярна, ако някой извади зъб ние наистина считаме, че няма какво да се занимаваме да го защитаваме, ако някой му избие всичките. Това разбира се ни превръща в поредните злодеи, които продължават поредицата от непростими актове, за които някой друг иска да отмъсти. Практично погледнато - какъв е смисъла да гониш престъпниците в държавната машина, ако не си променил първо самата нея във вид, който не прави техния живот по-изгоден от тоя на изрядните? Резултатът мися е видим за всички - дори и да искаш не може да си изряден, дори и мъртъв не може да си, толкова много искаме да има капани за всичко, че вече не виждам как човек със всичкия си може да посмее да върши нещо на своя отговорност. Така не става, дори данъците не трябва да се събират със убийствено зло, какъв е смисъла да събереш повече и да убиеш кравата, та US просперираха за един век до суперсила точно, защото въпреки кретенизмите си дълго време помнеха,че кравата трябва да живее (сега вече не е съвсем вярно). Какъв е смисъла да глобяваш пътниците, защото не им продаваш билети (Софийския градски транспорт още не се е отървал от тая тъпотия). Защо да затваряш магазини, работилници или каквото и да е заради едно от стотиците разрешения - това е изнудване не е политика, има тежки случаи, които го изискват, но в повечето е просто изнудване било то лично или за държавата по съответния ред - тоя ред ние го приемаме да е такъв, ние сме избирателите. Много неща не могат да се регламентират, но точно там идва културата - дали ще заобикаляш принципите на закона, за да унищожаваш или за да опазиш.
Да простиш значи - не отдавай значение.Никакво.Разбирай каквото ти се иска , без да забравяш , че всичко е минало.А ти имаш само своето разбиране от теб "зависи" какво е то.И все пак...
"Самата ни държава ни третира като виновни, " В какво си виновен? Защо се чувстваш така?. Държавата е изкуствено създаден "ред".Тя не си ти.Но си свързан с нея.По най - различни начини...
Маккалистър, задаваш въпроси и то логични. Обаче , смисълът е , че няма такъв... Не и според нас- простосмъртните И точно това е важно да разберем по някакъв начин Не да сме роби , както сега, а да си живеем живота, така както го всеки от нас разбира. Това не е примирение- напротив- никога не трябва да се "спираш". Участвай , ако ти е кеф, в театъра.. така трябва.. Но опитай да се спреш за секунда и попиташ "абе аз кой съм" и подишаш докато наблюдаваш. Интересно е
Далеко е народний съд! Грабете! Плячкосвайте един през друг без свяст народът няма скоро да се сети та сметка да подири той от вас. Вий виждате съзнание слабо грее при тоз великотърпелив народ вий виждате,че още той не смее дори да вярва в по-добър живот! Плячкосвайте, грабете без пощада додето като просяк оголей! И нека никой се от вас не нада, че гняв гърдите му ще разлюлей! Но щеом изтръгнете последний залък из разкървавените му зъби- ще чуете и вий в тоз народец малък на мзда велика страшните тръби! Кирил Христов - 1899 г. Когато едно стихотворение от 1899 г. е влидно и днес - сори не си говорим нито за прошка, нито за забрава, а за един овчи, робски народ.
това с историята на франция май е измислено от някакъв илитерат. пълни глупости.