Аз ям месо и искам целият свят да знае това

Спомням си един Гергьовден преди години, когато баба ми Виолета, мир на праха й, ни посрещна с трапеза с агнешки главички - по една за всеки. За да стигне до мозъка на агнето, тя разби нейната главичка с чук, докато брат ѝ, вуйчо Колчо, не се церемони да използва инструменти и директно разцепи челюстта на агнето - досущ като Кинг Конг, който раздвои челюстта на тиранозавър в едноименния филм.

Цялата сцена ми се стори варварска до такава степен, че консумирах само таратор пред зоркия мъртъв поглед на агнето в чинията ми.

Разбирам философията на вегетарианството. Уважавам я. Обичам животните. Гледам две кучета и една котка и съм готова да си служа с чук върху черепа на всеки, който се опита да ги нарани.

Също така вече 29 години ям месо. И поводът да напиша този текст е, че се чувствам дискриминирана от това, че една група хора ме етикетира като лош човек заради този мой избор.

Българското вегетарианско общество, което се обърна към Светия Синод с официална молба да се заклеймят кървавите жертвоприношения по Гергьовден, е група във Facebook, наброяваща 14,380 човека, между които редица мои приятели.

През последните няколко дни, наблюдавам темите в гореспоменатата група и месоядното ми сърчице се свива в шепите на вегетарианската агресия.

Четейки постовете и коментарите в този виртуален дом на защитници на животните, човек попада в паралелен свят с ценности и идеи, различни от тези на редовия месояден хомо сапиенс. И това, смея да кажа, е чудесно, прекрасно. Достойно за уважение и, дори бих казала, възхищение.

До момента, в който „различните" се отчупиха от масата примитивни хищници и ни атакуваха свирепо по линията „начин на хранене".

Всеки, който бива допуснат в групата, има възможността да се образова по теми като ползите за здравето от безогледната консумация на семена от чиа, преборване на анемията чрез магична смес от просо и дестилирана вода, анатомични доказателства за принадлежността на човешкия вид към тревопасните бозайници др. Което е напълно ОК.

Дни преди един голям християнски празник, обаче, темите се изместиха в религиозна посока. Перифразираните цитати от Библията зачестиха. Призивите към подкопаване на официалните религии и властта, които развращават народа-канибал станаха по-силни, по-крещящи, по-хистерични.

И ето тук се ражда моят проблем - изпълзява из недрата на жадната ми за месо същност и опипом започва да търси справедливост. Аз съм умерено вярващ и умерено съмняващ се християнин и считам за нередно група хора да се опитва да наложи на църквата норми, които се изповядват от малка част от миряните.

Подобно сексуалната ориентация и религията, начинът на хранене е неприкосновен личен избор. Както гей парадите са по-скоро компенсаторна демонстрация на предпочитания, така и инвазивните вегетариански скандирания налагат един начин на живот върху друг. Възможността да се възползваш от месодобивната индустрия е точно толкова избираема, колкото възможността да се възползваш от оръжейната, фармацевтичната, козметичната и други индустрии, създадени в хода на развитие на човешката цивилизация. За добро или за лошо.

И както аз приемам спокойно хората, които ядат спирулина и гречка, не използват шампоани и душ гелове и пият чай от черен бъз за пневмония, така изисквам и те да приемат моя избор да ям агне на Гергьовден. И не, това не ме прави убийца. И не, не ме прави зъл човек, имунизиран срещу болката и смъртта на беззащитни създания.

Омразата към другостта е дълбок, червен и парещ белег за незрялост на мисълта и на духа.

А точно това разчитам в отношението на агресивните вегетарианци към „другите". Изопачаването на библейски текстове, извисяването на фрутарианството като висша форма на живот, мрачното задоволство, породено от недоказания факт, че вегетарианците са по-здрави и живеят по-дълго - всичко това илюстрира модерните проповедници на безмесното хранене като озлобени и духовно обеднели хора, когато би следвало да бъде тъкмо обратното.

Нима някой, който е достатъчно човеко- и животно- любив, за да отстрани животинските продукти от диетата си, е способен на омраза? На заклеймяване? На позорно обединяване на милиони хора под общ знаменател? Не би трябвало, не. Ослепяването към другостта и липсата на уважение към личния избор са жестоки симптоми на задълбочаваща се личностна и духовна деградация. А аз винаги съм с възхищавала на онези, които са се отказали от месото, за да защитят животните.

Няма да навлизам в теми като научни изследвания на тема здравни ползи и вреди от вегетарианството. Нито в техническата част на животновъдството. Нито да правя паралел с дивата природа.

Според някои проучвания, месото съдържа незаменими за добруването на нашия организъм вещества. Според други - вредата от него е неминуема. От една страна, огромна част от животните, убивани за месо, за създадени единствено и само с тази цел. Това прави убийството им планирано отпреди създаването им и по този начин - логично и оправдано.

От друга, в един филм на Кадзуо Ишигуро, „Никога не ме оставяй", се създаваха и отглеждаха хора с цел донорство на органи. Логично и оправдано ли е това? В дивата природа хищниците се хранят с други животни. Това е естествено точно колкото раждането, размножаването и умирането. Ще кажете, обаче, „Да, но ние сме хора". Така е. Имаме право на избор с какво да се храним. За разлика от животните в природата, хората могат да толерират различността.

И за да не ставам многословна, ето го моя апел към крайните вегани и вегетарианци: благодаря ви, че с отказа си от месо заявявате категоричната си подкрепа към животните, но моля ви, не ми пожелавайте мъртвата плът на животното, което съм изяла, да се разложи и да умъртви и моята плът. Спасявала съм животни от улицата и съм извършвала много доброволна работа в приюти за бездомни животни.

Обичам пастърма и не смятам това за лицемерие, а за различен подход в демонстрирането на обич към животните. Не пожелавайте моята смърт, не пипайте религията ми и нека плодовете и зеленчуците ви бъдат сладки!

#1 mima 07.05.2015 в 15:03:42

Ям месо, също. Обаче съм против курбаните, защото те носят един по-различен религиозен смисъл от времената, когато сме били езичници. С други думи за християните днес курбанът би трябвало да е нещо излишно или иначе се обезмисля Христовата жертва на кръста. Курбанът е покриване на човешки грях с кръвта на животното. В миналото си е имало и норми: за такъв грях - толкова и такива животни. Христос се явява агнец (агне) на кръста дошъл, за да покрие със своята кръв всеки човешки грях на тези, които вярват в Него. Оттам на сетне всяко жертвоприношение си е един вид неуважение и непризнаване на тази Негова жертва. Така че може би не е лошо православната църква да преосмисли курбаните, по чисто религиозни причини - не вегетариански.

#2 boris 07.05.2015 в 15:25:41

11 Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.

#3 shhh 07.05.2015 в 15:39:56

Скъпа, цялата ти статия е изтъкана от противоречия и може би трябваше да си хапнеш пържолката за по-бистър ум…. Твърдиш, че разбираш философията на вегетарианството и обичаш животните, но само когато се свеждат до двете ти кучета и котка, за които би разбила с чук всеки череп?!…Но виж агнетата са друго нещо…защото на баба ти не й е мигвало окото и видиш ли каква традиция… Философията на вегетарианството е уважението към живота във всяка твар, независимо дали е кучето ти или съседското агне…Честно казано на никой вегетарианец не му пука за твоя избор и никой не ти пожелава „мъртвата плът на животното, което съм изяла, да се разложи и да умъртви и моята плът“. Ти сама си си избрала това. Въпрос на избор, нали така?

#7 Terry Gilliam 07.05.2015 в 18:45:53

Абе, вегетарианците, растенията също са част от живата природа. Тях не ги ли уважавате, та ги ядете? Да нарежеш миличките беззащитни доматчета и чушчици, за да си ги натъпчеш в търбуха, това не е ли варварско? Имайте милост, открийте хранителните достойнства на пясъка, чакъла и пр. инертни материали.

#10 boris 07.05.2015 в 22:04:21

Аз също не ям месо, щото нямам пари. Иначе бих ял...

#11 barbara 07.05.2015 в 23:19:43

Курбаните са наистина гадно нещо и можем да минем без тях.Иначе ,относно храненето всеки решава сам .Няма нужда да се обиждаме .Аз бях 5 години вегетарианец ,от 10 г.вече не съм.Чувствам се добре и по двата начина .Малко смешно е,когато някой ми каже как духовно се е издигнал ,защото вече не яде месо.Обаче хапва масло,сирене,кашкавал и яйца -все животински продукти !!!Това не е вегетарианство а оволактовегетариантство /или не ям месо ,но ям всички други жив.продукти .А от мен да знаете,няма нищо по-смрадливо от вегетарианска пръдня !

#12 zayack 08.05.2015 в 06:40:12

Простете, но цитираният филм не е на Казуо Ишигуро. Щото поне засега той като режисьор не се е изявявал, ако и да е сценарист на поне два много добри филма и по негови романи да са направени поне още два такива. Филмът "Never Let Me Go" наистина е по роман на Казуо Ишигуро, но това е филм на режисьора Марк Романек със сценарист Алекс Гарланд. Не, че ми се влиза в ролята на лелята мърморка, но обаче нали знаете къде се спотайва дяволът - в подробностите. Които в случая не мисля, че са маловажни.

#13 James 08.05.2015 в 09:41:09

Аз ям месо и ме боли върхът на носа, за това, дали светът ще знае или не.

#14 Verche 08.05.2015 в 10:22:18

Кои са Българско вегетарианско общество, за да имат претенции към ритуал, извършван от хилядолетия? Неоспорим факт е, че в християнството съжителства с езическите ритуали, християнските празници съвпадат с езически. Като цяло християнството се е адаптирало като религия към езическите порядки, за да бъде наложено и възприето по-лесно от новите миряни. П.П. Мима, чудесно обяснение. П.П. Аз ям месо, малко, но си хапвам; грижа се и помагам на бездомни животни или на собственици в нужда; и двете ми домашни добичета са осиновени... Нека не бъркаме грижата за животните с физическото оцеляване.

#15 tomys 08.05.2015 в 10:55:00

човек трябва да има особена чувствителност,за да спре месото по хуманни причини. явно още не сте дорасли до там. един дзен будист е казал:"има два типа човеци - с ум на експерт и с ум на начинаещ" , във втория тип хора е бъдещето. явно не сте от тях. ето ви един линк за човек от втория тип: http://www.gatesnotes.com/About-Bill-Gates/Future-of-Food

#16 conscience 08.05.2015 в 11:03:20

Яденето на месо като персонален диетичен избор нямаше да е проблем, ако влияеше само и единствено на тялото на консуматора. Както повечето неща, които потребяваме обаче, то има ефект върху околната среда. Както например пиенето на вода е жизнено важно, но ако водата трябва да премине 2000км в пластмасова бутилка от 500мл, за да дойде до нас, т.нар. footprint на консуматора като енергия и боклук е доста голям. Същото е и с месото - не е проблемът в умъртвяване на животни (хранителната енергия на нашата планета е в непрекъсната трансформация и някой по-философски настроен би казал, че нищо не умира, а просто става част от друго) - а в отглеждането им и съпътсващия това отглеждане footprint. В този смисъл от морална гледна точка има огромна разлика между това да надхитриш едно животно и да го изядеш и това то да се роди с предизвестена съдба да умре още докато бозае от майка си. И пак в същия морален контекст екологичният ефект на монокултурните насаждения като царевица, жито и слънчоглед имат същия негативен ефект върху околната среда като животинските ферми. Според мен екологичната етика изисква поглед върху околната среда като цяло, а не ям ли не ям ли месо.

#20 tomys 08.05.2015 в 13:30:27

защо ли са толкова агресивни коментарите на месоядите ? пеняват се ,чунким искаш да им вземеш най-милото. това морал,това хуманност,това чистота на природата - за нищо ги нямат. сакън да не им дръпнеш кокала. рънъта прави борбъта.

#23 tomys 08.05.2015 в 13:55:31

че и тъпи

#26 tomys 08.05.2015 в 14:46:39

тъпи и лакоми

#28 tomys 08.05.2015 в 16:33:36

нормално???? тоя е луд за връзване

Новините

Най-четените