Ученици: "И тогава тя му каза: "Не ме докосвай" и започнаха да се блъскат по стъпалата. Ей така отдолу му разби устата и го риташе".
Учител: "Ученичката се държеше арогантно, замеряше ме с фунийки, даже взех тръбичката, с която ги изстрелваше. Беше си сложила краката на масата, телефонът й - пуснат..."
Ученичка: "Учителят започна да ми вика и аз започнах да му викам, блъсна ме, аз го блъснах. Хвана ме за ръката, стисна ме, не ме пускаше и пред кабинета на директора го ударих по зъбите и го разкървавих. Исках само да го ритна. Не биваше да го удрям. Стана, без да искам"
Майката: "Карах й се, ама колко да й се карам. Тя си е моя дъщеря. От мен зависи детето ми да стане човек"
Ученици: "Тя идва всеки ден на училище, ама за един два часа. Всеки ден идва напушена".
Медиите: "Осмокласничка наби своя учител"
Написаното по-нагоре би било чудесна основа за пиеса, ако беше художествена измислица.
Думите обаче са реални и са взети от телевизионното отразяване на случка от преди няколко дни, чиито сюжет е страшно занимателен, понеже е твърде абсурден.
Както абсурдно е цялото средно образование, поне откакто се помним.
14-годишната ученичка Наталия от село Леденик беше изключена от гимназията "Г. С. Раковски" от Велико Търново, защото ударила учителя по заместване, бясна, че той й е писал двойка, без да я изпита. А той пък й я писал на база "цялостните й знания и поведение".
Някои хора, заети в сферата на образованието, веднага скочиха на ученичката, с тезата, че не можело, разбираш ли, да посягаш на учители и лекари, защото те били по-светци от папата.
Вечната Янка Такева от Синдиката на българските учители (СБУ) към КНСБ веднага се възползва от истерията, за да съобщи, че около 45% от учителите в училище били пострадали от насилие от ученици и родители, а 65% от учителите в детските градини също претърпели насилие от родители и то, забележете, основно психическо насилие.
Реакцията на преподавателската гилдия, както и тази на синдиката са притеснителни.
Нещо повече - именно тази реакция подкопава доверието на обществото в учителската професия.
В крайна сметка няма как да не си зададем въпроса - какви са тези учители, всеки втори от които (ако вярваме на тази статистика) се оставя да бъде тормозен от учениците или техните родители?
Нима тези хора, които ежедневно се изправят пред цял клас деца в тийнейджърска възраст, действително не са получили подобаващото специално педагогическо образование и не са достатъчно добре обучени да се справят с леки и по-тежки случаи от практиката?
И доколко учителите са наясно, че преди да "станат хора", както смята Майката от "пиесата" по-горе, те вече са станали хора - и някои от тях са добри и умни, други са глупави и не толкова способни, трети са агресивни или имат особено тежък пубертет.
Това е само едната причина, поради която не е редно да оплакваме "бития" учител, нито е редно да хврърляме безотговорно вината върху учениците.
Колкото до ваденето на дивиденти от учителската професия от страна на така наречените синдикати - то това няма нужда от коментар.
Абсурдно е в такива случаи да се забравя, че в крайна сметка на страната на училището седят достатъчен брой институции, като Детска педагогическа стая е само една от тях.
Психолози, психиатри, колеги, директор и куп чиновници от образователното ведомство - всички те са зрели личности и, дори да приемем, че някои от тях не са абсолютно адекватни в една толкова проблемна система, като средното образование, то поне са достатъчно на брой, за да абдикират по този начин пред агресията на учениците - каквото впечатление оставят при такава и други случки.
Описаната история, случила се между 14-годишната Наталия и учителя по заместване ми напомни също така, че по време на моето порастване, образованието беше даже в още по-лошо състояние, а да си учител беше още по-зле и непрестижно, отколкото сега.
Много от моите връстници, ходили на училище в края на 20-ти и началото на 21-ви век могат да разкажат с подробности и в срамни детайли куп истории как са тормозили учителите си.
Срещу масовите бягства от час, например, в които целият клас изчезва и отива "на кафе", нямаше учител, който да може да се противопостави.
Но "бягствата" бяха просто мил жест пред това, което можехме да направим, ако някой от преподавателите не ни хареса - а такива имаше много, защото хората, които умееха сложната учителска професия бяха твърде малко.
Замеряхме учителите си с какво ли не - от химикалки и хартийки, до тебешири и гъби за дъска.
Слушала съм истории от мои връстници за заключване на учители в тоалетната и за скриване на вещите им.
Подобно на Наталия някога (ако е вярно това, което казват съучениците й) и в моя клас достойно голям брой хора влизаха напушени в час, защото твърде много дилъри се разхождаха около гимназията тогава.
А за това - в никакъв случай - не бяхме виновни ние.
Но по-интересното предстои: знаете ли какво направиха моите учители някога, за да спрат насилието сред учениците, редовните отсъствия, напушванията и напиванията (бира се пиеше на оградата на училището още от обед)?
Ами много просто: викнаха свещеник, който да освети сградата. И той пя и ръси с китка здравец стените и стълбите.
Слава Богу, захар нямаше.
Та толкова за средното образование в едно софийско училище, което се водеше елитно някога, води се такова и сега.
Само мога да си представям какво се е случвало в провинцията. Защото ако класациите, създадени на база на оценките от тазгодишните матури по български език и литература значат нещо, то тогава е редно да уточним, че училището, в което се развива гореописаната сценка с Наталия и учителя, заема почетното 918-то място от 1001 училища в страната - тоест е сред последните по резултати от матурите изобщо.
Но дори да не вярвате, че класацията от матурите значи нещо - то едно е факт: нивото на средното образование се подобрява от 90-те години насам.
Просто защото няма как да става по-лошо, отколкото беше.
Те дилърите раздават ей така тревата, няма как да сте виновни, не...
Ужасно е да видиш толкова много учители - подвластни на доброто настроение на една нагла лигла и нахалната й майка. Страшно е да ги гледаш така смачкани, уплашени и безпомощни!
Възмутен съм от твърденията на авторката. Уважаема, наскоро правихме 10 г. от завършването на гимназията и мога да говоря с абсолютна сигурност, че не само никой не е посягал на учител в нашата гимназия - на никой не му е минавало през мозъка, че такова нещо дори е възможно! Абсолютно никога през 5-те ми години там никой не е замервал с каквото и да е учител. Имало е спорове и скандали за оценки - да. Но всичко се е решавало или с изпитване пред комисия от трима други преподаватели или с разговори между всички спорещи и директор + човек от инспектората тогава..ние им викахме от дисципа (не знам защо) - това, когато спорът е за нещо друго от оценка. Да поведението понякога е било несериозно - говорили сме си, бутали сме се нещо, подавали сме си бележки/смс-и който имаше телефон. НО учителите бяха уважавани, бяха строги (понякога несправедливи според нас), А съм убеден, че никой нямаше да подкрепи каквато и да е физическа саморазправа с учител.
"Но дори да не вярвате, че класацията от матурите значи нещо - то едно е факт: нивото на средното образование се подобрява от 90-те години насам."Е с това твърдение уби рибата ,браво без коментар .
Хайде, бе!!! Преподавателят не е звероукротител !!!! Пропускът е на семейството й.. За безхаберието на майката, не е виновен даскала!! И като ги знам ограничените "умове" колко са чувствителни на тема "нащо гардже", ми става ясно защо и на учителите вече не им се разправя.. Най-много да си навлекат гнева на майката /която разбира това да си родител, като - да сложа да яде, да го изпера детето, да го изкъпя - и толкоз/, която ще се изправи гордо да обяснява , че нейното, видите ли, не било лошо дете, а учителят не си е свършил работата. Коя работа??!! Нейната ли??!! Щото неговата работа е да образова, не да възпитава
Трябваше да съм по-мил, че модератора си пада по Ема. Скъпа Ема, Извинявай за предишното ми изказване. Трябваше да съм по-мил. Очевидно модератора си пада по теб. Сега по темата. "Делегирани бюджети" е краткият отговор на посредствения ти въпрос: "...какви са тези учители, всеки втори от които [...] се оставя да бъде тормозен от учениците или техните родители?" Училищата получават пари на база брой ученици. За да осигурят постоянния приток на пари и ученици, директорите често прибягват до потулване или пренебрегване на сигнали от страна на учителите. Родителите често тушират опитите на учителите да възпитат детето им с "Ще го/я преместя в друго училище!" Учителите все по-рядко оставят ученици на поправка, защото бройката определя дали следващия срок ще са на половин норматив (това означава по-ло-вин работен ден, Ема). Майка ми е учителка и говоря от първа ръка. Ако обичате отнасяйте се по-сериозно към критиката. Коментарът ми беше напълно в границите на интелектуалното ниво поставено от статията ти, Ема. Поздрави и не се филмирайте.
Перверзията на нашето образование.Учениците образоват учителите на техните си демократични ценности.Време е за закон на права и задължения на учители и ученици.Не спазваш–следва санкция.За мен–може да не спазваш законите когато си пълнолетен–твой избор.Когато си непълнолетен трябва безалтернативно да спазваш правилата или строга санкция без право на оплакване.Друг е въпроса как ще се формулира този закон.
За да идва детето на училще всеки ден, трябва да има училище, за което плащаме данъци. За да има учител плащаме данъци. За всички келеши и келешлъци плащаме данъци. Образованието не може и не трябва да бъде задължително. Трявба да бъде привилегия, която можеш да загубиш. Ако е имало макар и едно дете , което е искало да чуе и научи нещо, тази лигла ( и другите като нея) са му отнели шансовете. Същевременно са пропилели средствата, които всички данъкоплатци са им подарили за образование. Когато изритат всеки с подобно поведение, ще останат тези, които все пак искат да научат нещо. А родители като майката на Наталия могат да наемат частни учители. Няма частен ученик, който да е набил учителя си. Когато си плащаш за нещо го цениш. Безплатното образование трябва да бъде предложено и възможно , но не и задължително.
Претенциозна, глуповата статийка, която отразява неведението на въпросната авторка относно състоянието на образователната система. Нагли, оскотели родители, много често по-глупави и невъзпитани и от децата си, които нямат елементарни умения на поведение ( и от къде ли да ги имат), както и немощна образователна система, свела своето съществуване до оцеляване в името на самото оцеляване. А въпросните институции, които трябва да са на страната на учителите, почти никога не са на тяхна страна, те си гледат чиновническия комфорт и обикновено си изтриват ръцете именно с учителите.
Тази статия е меко казано смешна и неподплатена с нито един доказателствен аргумент. Ако се разровите из Закона за Народната просвета ще Ви стане ясно, че учителите - всъщност днешните учители нямат почти никакви права, а само задължения и по никакъв начин не могат да се защитят от разглезините младежи. Интересно ми е защо забравяте,че и те като всички останали хора първо са личности и след това вече в случая учители. А като личности те също имат права, права които са стъпкани от родители, ученици и от кой ли още не!
Чудех се изобщо дали да пиша нещо като коментар, защото всеки път под статии с тема "образование" имам чувството, че пиша едно и също. Кучето скача според тоягата - тази поговорка важи както за учениците, така и за техните родители в случая. Позволяват си да се държат арогантно по простата причина, че им се позволява да го правят. Децата са недосегаеми, защото знаят, че всяко от тях носи на училището 1500 на година. Родителите смятат, че учителите са виновни за всички проблеми с децата им и е най-лесно да прехвърлят отговорността за собствения си провал във възпитанието на отрочетата си върху учителите. Първата стъпка за решаването на проблема не е приемането на промени в закона за народната просвета, с които, разбирате ли, родителите се задължават да уважават учителите. Ако тая работа ще става със закон...е, добре, но да се изразява в парични санкции, например. И всяко провинение на децата да се наказва, ако трябва и с парични санкции. Щото практиката показва, че на българина като му бръкнеш в джоба се замисля и нещата лека полека се променят. Първата стъпка е разкарването на делегираните бюджети и диференцираното заплащане. Те са както първопричината за проблемите, които обсъждаме в момента, така и предпоставка за създаване на идеална среда за корупция. Не може да няма друг начин за финансиране, този е порочен за всички в системата на образованието. Така че, ако се тръгне с това и съответно с изкореняване на чувството за безнаказаност у учениците и родителите им, има надежда нещата там да се променят към добро.
Спокойно, госпожице Да го уеб@. Тя тази ученичка скоро и майка си ще започне да бие, ако вече не го прави. И Вие, и съучениците Ви въобще, ама въобще, не сте били виновни, че сте влизали напушени в час. Пък и на вашите родители въобще не им е пукало какво се случва, докато са били заети с изкарване на прехраната ... А и хора сте станали, и статии публикувате по сайтовете ...
Тая тирада е наивна дори и за ултра занижените стандарти на мрежакафето. Не знам колко треснат трябва да си за да очакваш възпитанието на едно хлапе да се изгражда в училище, особено ако вече е изпуснато в годините преди този период. Целият момент, където авторката се хвали как се е държала като говедо спрямо преподавателите си, не знам защо е включен - със сигурност не цели да демонстрира именно този факт (че е говедо), и все пак много успешно прави точно това. От там трудно може да ме убедите да приема какъвто и да е материал произлязал от тая страница сериозно... ако някога е имало такава опасност.
" веднага скочиха на ученичката, с тезата, че не можело, разбираш ли, да посягаш на учители и лекари " Какво иска да каже авторката? Че за всяка двойка учителят може да яде мариз? Какво ще стане, ако учителят реши да маризи за включен телефон, преписване, пиене на бира и "напушване" ? Дали Наталия не посяга и на майка си, която иска да направи от нея човек? Всичко започва от първите седем години. Училището е необходима подробност.
Я сега?