Нека Ви споделя моите лични впечатления от живота зад граница, от гледната точка на един обикновен българин:
Впечатление 1:
Аз лично не разнасям пица и не сервирам кафе. Не, че има нещо лошо в това. Дори напротив! По-добре да разнасям пица в чужбина, отколкото "5-ички" (или други наркотици) в квартала. Или пък жена ми "да духа" на околовръстното за 10 лв. Понякога ми се иска да разнасям пица, просто от интерес, но смятам сегашната си работа за полезна. Занимавам се с трафик на хора. По-скоро с превенцията на това престъпление и по-специално - "трафик на хора с цел трудова експлоатация".
Работата ми е тясно свързана с институции, с правозащитни организации, с хора, понякога с медии. А такова нещо "трудова експлоатация", според разбиранията на българските институции, в т.ч. и на посолствата ни в чужбина, на територията на България - няма. Дали?!
Същите тези институции, това установих лично през м. ноември 2016 на среща с Националната комисия за трафик на хора в София, дори не са наясно как да го дефинират и определят.
Ако това се дефинира по стандартите, по които аз определям в работата си има ли или няма такова престъпление и преизчислено през данните на НСИ, то около 82% от работещите по трудово правоотношение в България биха били жертви на трудова експлоатация.
Това в Европа се наказва със затвор!
Това поставям като Причина номер 1 за емиграцията на хората. Тук, това се нарича още и "Модерно робство".
Впечатление 2:
Според данни на CoMensha (националния координационен център за жертви на трафик на хора в Холандия) всяка 10-та доказана жертва на това престъпление е български гражданин. И, не - не говоря за проституция - говоря за всички форми на трафик на хора (сексуална, криминална, трудова, домашна и др. експлоатации).
България държи 1-во място като държава източник на жертви на трафик на хора в Европа. Вече няколко години. Такива са статистиките и на Интерпол и на ILO (International Labour Organisation).
Впечатление 3:
В горепосочената класация попадат основно новодошли българи, без значение на тяхната етническа принадлежност, образованост, възраст. По лично мое мнение, това "завидно" 1-во място България държи, понеже българинът вече е прекалено свикнал на унижения от работодатели и "важни клечки", че не му прави чак такова впечатление.
Свикнал е да търпи, че бачка а не му плащат.
Свикнал е да търпи, че "шефовете" го юркат и обиждат, понеже е на работа.
Свикнал е да изпълнява безпрекословно непрофесионалните прищевки и извращения на "шефа", за да не бъде уволнен. Свикнал е да работи като вол, а да тъне в задължения и нищета.
Впечатление 4:
Преди няколко години, инцидентно се наложи да се занимавам с проект за привличане на преки инвестиции в България. (За пояснение - занимавах се с икономически дейности преди работата си с трафика на хора). Тогава и нагледно видях статистиките - преките инвестиции в България са по-малко (или почти еднакви) от изпратените пари от българи зад граница на своите близки в страната...
Впечатление 5:
Обкръжението ми от българи тук е такова, че се гордея с техните постижения. Някои са банкери, направили и собствени фирми за финансови консултации. Друг има частно българско училище и учи българчетата в чужбина на български. Трети са адвокати. Четвърти са служители на важни институции като OPWC, ESA. Имам познат, който е служител в акселератор за юридически иновации (може би единствен по рода си в света). Пети работят на завидни позиции в емблематични фирми като Adidas, Akzo Nobel, Shell, Danone и пр. Шести е уважаван лекар - онколог. Седми е зъболекар... И още, и още...
И всички тези българи живеят в един не чак толкова голям град, може би с размери близки до Варна. Сега си представете колко големи и малки градове има по света. Представете си, че по официални данни около 30% от населението е в чужбина (по неофициални, може би и много повече) и това са трудоспособни, здрави и компетентни българи. И нито един от тези българи в чужбина не е постигнал това по пътя на ширещите се в България шуробаджанащина и унижение, а с цената на труд, упоритост и уважение към околните! Не в България, а в чужбина.
Кафенето, Текста е орязан яко, с променено заглавие. Имаше линк към т.нар. "статия" на другарката Вътова ли беше, Въткова ли, Вътьова ли .... . Не ви ли е неудобно вече бе? От това, че се излагате като кифладжии. Демонстрирате, че не можете и да цензурирате като хората? Това също трябва да се прави интелигентно и елегантно, с финес, но и за това се изисква интелект и майсторство. Вие явно нямате нито едното, нито другото. Изпълненията ви са вече абсолютно цървулски! Много ниско паднахте. И каква е причината да я пробутвате и съответно скатавате, в случай на провал, тая Въткова? Да не би да ви е гарантирала, че е в състояние в кратки срокове да задмине в омразата си към българите дори и Масимова-Кроасе? Ако е така, тогава ви разбирам. Хайде сега - изтрийте и тоя коментар.
дали ще съм жив да видя как червенитв свини се грискат една друга в кочината,когато не остане "матриал"за опоскване-верно,доста се поизтрепаха,докато разделят коритото,но и много малки свинчета се народиха...кой,КОЙ ще ги храни всеки един,напуснал кочурЪ е герой!!!и никакви измислени думички,моля,като "носталгия"-да,може и да имам,но това е носталгия,че не ликвидирах поне една червена свиня(мога да напиша името и,ако някой се интересува)
скъпи Ванюш-развесели ме нацелил си шифърЪт в долуизброените имена,но това ,както казват някои видни комунета,няма никакво значение_в това общество(комунистическото-социалистическото) ти си НИКОЙ. Важен беше партийният секретар иначе за грамотността си прав-от 86та се ометох от свинарникЪт и е съвсем нормално да започнеш да правиш граматически грешки.Но важното не е в грешките,а в посланието .Няма защо да ровим в ла*ната за семки-те така и не стават за ядене,не ли? Иначе си пийваш-хайде наздраве и да ти е сладко 🍷
Поздравления на автора. Интелигентно и добре написано. И, най-вече, вярно!