В понеделник хапвахме с мой познат пържени тиквички по гръцки в едно заведение на ул. „Иван Асен".
- Как ще коментираш референдума? Видя ли какво направиха братята гърци? - попита моят познат, който иначе е много интелигентен и начетен човек с десетки издадени книги зад гърба си.
- Какво да коментирам - свих рамене, - всичко, което можеше да се каже, се каза.
- Ама какъв среден пръст им показаха!
- На кого?
- На банкерите. В момента ситуацията е много интересна. Византия се сблъсква с евреите!
Знаех си, че пак сме разделени на „наши" и „ваши", само ми беше трудно да определя кои са едните и кои - другите. На какво се делят хората?
Малко преди да науча за византийците и евреите, ми попадна руска карикатура по гръцката тема. На нея от двата бряга на някаква вода са изобразени силите на доброто и силите на злото.
Злото са черни лешояди - капиталисти и банкери, нарисувани като на плакат от времето на Маяковски, а над тях плющят знамената на Съединените щати и Европейския съюз. Доброто е грамадна рунтава мечка (Русия), която води за ръчичка малко мече (Гърция). Двата бозайника са брандирани със съответните национални флагове, за да не се обърка някой. Мечката отвежда мечето далеч от лешоядите, а мечето им се плези.
Та, на какво се делят хората днес, освен на мечки и лешояди? И на византийци и евреи? Формално на много неща: леви и десни, либерали и консерватори, хомосексуални и хетеросексуални, националисти и космополити, федералисти и евроскептици, популисти и реформатори, русофили и русофоби, атеисти и теисти, пацифисти и реваншисти, ъндърграунд и мейнстрийм и какво ли още не.
А напоследък се делят и на горди гърци и лоши европейски лихвари - „терористи", както ги нарече марксистът-либертарианец Варуфакис, подал оставка (всъщност изхвърлен) и спасил се не другаде, а в люлката на световния империализъм - САЩ.
Според мен пък хората се делят преди всичко на адекватни и неадекватни и най-вече на такива, които говорят истината, и на лъжци.
На референдума миналата неделя гордите гърци показаха среден пръст на лошите лихвари (терористи). Чудесно! Сега, ако са адекватни хора и такива, които говорят истината, ще кажат: „Сбогом, лоши лихвари (терористи)!
Вие ни експлоатирате, вие ни изсмуквате, вие искате да лишите гръцкия народ от елементарни неща на санитарния минимум на съществуването като четиринайсета заплата, бонус за подгряване на дизелов двигател и премия за тези, които идват на работа навреме.
Вие си въобразявате, че взетите назаем пари трябва да се връщат и се опитвате да ни излъжете, че не е възможно да потребяваш повече, отколкото си произвел. Затова - сбогом!
Вие ще пиете една студена вода, няма да видите парите си, а ние ще се оправяме без вас. Пътищата ни се разделят!".
Но гърците няма как да се оправят сами и го знаят чудесно.
Затова още в деня на референдума подпалиха телефоните на лошите лихвари (терористи) за още пари и нови споразумения като онези, на които току-що казаха „НЕ". Следователно, щом разбират положението, щом съвсем добре знаят какво правят, те са лъжци. Лъжци като цялата пропагандна машина, която е застанала зад тях, тупа ги окуражително по гърба и им рисува големи мечки с малки мечета.
Но дали са лъжци всички, които гласуваха с „НЕ" на референдума? Дали всички те са осъзнати мошеници или сред тях има и хорица, които са доволни от живота си и не искат да загубят хубавите неща в него, без да се интересуват откъде идват тези хубави неща, кой ги плаща и докога са възможни?
Може би просто не са чували поговорката: „Научил се поп на пържен боб; свършил се боб - отучил се поп".
Може би това не са злодеи, а само хора, станали жертва на лъжците. Хора, които са повярвали невероятното, или защото много им се е искало, или защото толкова могат.
В такъв случай ще трябва да допълним, че хората се делят не само на лъжци и честни, но също така и на идиоти и нормални. За съжаление, лъжците почти винаги са нормални хора, докато честните хора често са идиоти. Очевидно това е положението. На това се делят хората.
* Текстът е публикуван в блога на автора и сайта на списание Life
