Тежки дни надвисват над главата на директора на НИМ Божидар Димитров. След като беше изгонен от обществено обсъждане в Пловдив, а времето пречи на хилядите майки да откликнат на поканата му и да накърмят децата си в двора на Националния исторически музей, нова беда се стовари над него.
Професор без професура, министър без портфейл, а сега и с откраднат научен труд. В ступор и втрещение изпадат не само директорката на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий", видяла с очите си откраднатите „12 мита в българската история" на Професора, подписани с името на друг - Антонио Иванджиков. Втрещени са и многобройните читатели и почитатели на Димитров, за които „12-те мита" са алфата и омегата. (Според прессъобщението това са 120 000 души).
А още по-фрапантно е, че Иванджиков е взел и корицата на Божидар-Димитровия труд - т.е. съвсем прилича на „12-те мита", но не са 12-те мита на Димитров. Няма как човек да не признае, че има известна ирония - и Божидар Димитров прилича на професор, наричат го професор, но не е професор.
Бугарскиот историчар, както Димитров е по-известен в братска Македония, бе заснет от Нова телевизия да се обажда по телефона на младата футболна надежда на "Спартак Плевен" Антонио и да му прощава за кражбата, която не била умишлена.
Просто младежът имал изпитна задача да провери как се издава книга, открил оригиналните митове в интернет, пратил уж - и станала грешка с печатницата. Е, какво толкова, важното е, че написаното остава.
Димитров има толкова сериозен потенциал, че кражбата на един интелектуален труд не трябва да го обезсърчава, особено когато е способен за всеки откраднат, да произведе поне два. Той все пак успя да превърне във фрагмент от библиографията си дори агентурното си досие, с което впрочем малцина представители на онази власт са готови да се похвалят. А и способността му да открива вампири и да громи македонските псевдоисторици - това никой не може да му открадне, дори и да се старае.
Както никой не може да му открадне народните любов и доверие - питайте пловдивчани.
