Тигре, тигре светлокож

Има едно стихотворение на Блейк - тук е леко съкратено, но в него се казва всичко - има мрак, стават ужасни неща в света, в който живеем, чертата между добрите и лошите вече я няма, ако някой още си задава въпроси, просто няма кой да му отговори, не искам да имам дарбата да чета мислите на хората, защото сигурно ще полудея от ужасите, които ще открия там, и все повече хора губят душите си.... Обиковено не си падам по цитирането на стихотворения, но сега не мога да се въздържа...

Тигре, тигре светлокож
в дебрите на тъмна нощ
кой извая с дивна смелост
твоята ужасна прелест?

Във каква гигантска пещ
врял е мозъкът горещ?
И с какъв ли чук са вбити
ужасите в него скрити?

И когато най-подир
целият безкраен мир
в страх пред тебе е притихнал,
Бог дали се е усмихнал?