Из "Неезиковост и синкретизъм", д.ф.н. Мариана Георгиева* - научен труд на министъра на младежта и спорта. Работата е част от редица изследвания за придобиване на научна степен.
"Преди всичко трябва да се подчертае, че междуметията са специфични езикови експликати, които се различават от предлозите, съюзите и частиците, където се придобива значение вследствие на позиционния контакт с други думи."
"Междуметията нямат никакви признаци за валентност, нито потенциална, да речем, която да припознае нечия друга такава като при съюзи и предлози - чисто схематично макар."
"За коректност ще отбележим, че се държи сметка за единствения "съпровод" на обръщението, но синтаксисът изключва словесно-смислов контакт".
"Битността на този модел в комуникативната ресурсност на аз-а е основание за изследователски срез от гледна точка на гносиса, естествено. Защо аз-ът експлицира по този начин и дали отсъствието на субектно-предикатна структура не е по-точно непосилно за аз-а?"
"Както вече се посочи, първата група на езикови експликати за означаване на звукове на фауната и природата (бау-бау, мяу-мяу, грух-грух или туп, бух, пляс, цамбур, тра-та-та-а, фиу-у, у-у и пр.) имат подражателен характер, който ги отграничава от състава на езика, чрез който субектът познава."
"Според нас звукоподражанието е заимствана семиотика с конотативна ориентация, която се родее с паралингвистиката."
"...възклицателният знак не е предикативноструктуриращ или облицоващ елемент, а графика на фониката и нищо повече."
"Ако приемем компромисно, че приложени в синтаксиса, па макар и в уговорените по-горе изречения със субектно-предикатна структура, аналогова на продуцента им, те, извадени точно от състава на единствено този вид изречения, може би влизат опосредствано в конкуренция, да речем, с думите - изречения, пак компромисно и все пак по аналогия като метод, или екстраполирано, не може да се защити подобна допустимост."
"В заключение, намираме дотук изложените основания за достатъчни в подкрепа на тезата ни, че:
- първо, те нямат комуникабелност;
- второ, не са езиков контрапункт;
- трето, са единствено и само конотативен маркер;
- четвърто, наличието им в езика с придружаващ ги интонационен маркер (!, .) не е интонационно приключена предикативна единица, защото не са продукт на субекта на езика, а е графично изразена или осигурена конотативност или фоничност с различен от homo sapiens продуцент."
"А когато диференцирането продължава по отношение на ментална и емотивна основа, се проявява известна вариативност и на равнище експликативност."
"Емотивната авторефлексия е може би по-дълбинно разположена като процедура."
Моето ох е адресант
"Ох и ах, за разлика от кимането с глава или махането с ръка, са фоника... Интровертността им като продукт ги доближава до лингвистичните ресурси, които също имат фонична характеристика. Разликата е, че нямат значение."
"Аз произнасям ох и също чувам ох. И понеже комуникацията е обмен на информация и е двупосочен, двустранен процес, ще се подходи и към двете възможности. Моето ох е адресант. Адресатът реципиира това ох и го натоварва многопосочно или полифункционално донякъде."
"Затова теорията за пресупозициите не е релевантна при тези експликации. Първо, дори контекстът и реконструираната контекстна семантика не преодоляват гносеологическата недостатъчност. Второ, дори да приемем тези реконструкти с видимо ограничителна семантика, то и този факт също е своеобразно доказателство за тезата ни за гносеологическата недостатъчност на изначалната езикова експликативност - необходимостта от помощта на контекста"
"Ние не мислим със или във ох, ах, ех. Никой от нас не може да произведе в мислите си ох, ах, ех. Наум не охкаме и не ахкаме, нито ехкаме или пр. Само на глас."
"Денотатът се свързва с емотивния свят на човека. Аз-ът като езиков продуцент и носител на съзнание материализира авторефлексията неизбежно. Съ-знаването на емоцията е безспорно."
"Затова сигнификатът на тези езикови експликати не притежава категоричен аналог. Смисълът в тези случаи се ангажира интонационно. Точно тези два компонента осигуряват комуникативността на експлицираната емотивност, а пък комуникативността им придава значимостта от гледна точка на познанието."
"При това положение изглежда експликатът не е на аз-а, а е за него. Точно така и толкова, колкото и за всеки друг."
"Важно е може би да се опита дали подобен факт - на синкретичната предикация, е редундант, или обратното - е феномен. Сигурно второто е по-вероятно. Обосновката е, струва ни се, ясна и затова много достъпна."
"Субект, предикат, време и пространство се сливат и заличават до синкретичното ох като звук на душата, която е далече и високо или дълбоко, за да се проектира и разгърне в материя. Материята я обслужва, както в случая и съзнанието, донякъде и някак само, като нейна алюзия."
"Предикацията тук е висш модел, феномен на друго равнище на моделиране на знанието. Освен предикатния модел, и смисълът е феноменален със своята непрекъсната синкретичност."
* Текстът е взет с известни съкращения от chronicle.bg
Това е научен труд и не Сульо и Пульо трябва да го оценяват и не е проблем на неграмотниците.
доста неконсистентна комбинация от думи породена от маниакално желание за употребата им
Е надявах се поне Бойчев да е разбрал нещо щом гласува за тия, ама....
Boicho Boichev, напротив, разбира си се всичко, нищо общо няма с медицината или коя да е наука изискваща дълбоки познания в материята, проблемът е че е пълна несвързана глупост с нелепо използване на думи заради самото им използване
Това не е научен труд, а опит за извращение. Дори и научните трудове трябва да са разбираеми за по-голямата част от аудиторията. В стремежа си да бъде оригинална, тази пуйка постига обратния ефект, на няколко пъти я слушах по телевизията и се зарекох повече да не я слушам, нека си говори и се разбира сама.