Не мина и седмица от предния скандал със стихотворението на Иван Вазов "Аз съм българче", преди машината за глупости да заработи отново на пълни обороти и да роди поредната нелепица.
Сегашният повод за възмущение е корицата на едноименната стихосбирка, издадена от издателство "Хермес", на която има момче, облечено в жълто-синя блуза с българското знаме в ръце.
Понеже издателството преиздава книгата се намериха "будни българи", които да възроптаят срещу блузата на детето, в която видяха пропаганда в полза на Украйна.
Видиш ли, лошият либерален кабал се опитва през едно от най-българските стихотворения да ни натрапва проукраински послания. Тц, тц, тц...
Да, ама не. Самият художник на корицата обясни, че всъщност детето му имало подобен анцуг и оттам дошло вдъхновението. И то преди много години - "Хермес" издават "Аз съм българче" с тази корица от 2006 г.
С други думи - на някакви хора им се привижда пропаганда и започват да се палят.
Други, които имат свои собствени користни цели - кой да прави кликове за сайта си, кой да напомни на широката общественост, че още е тук и съществува - подхващат новата олелия и започват да бият барабана на патриотичното възмущение.
Каква е истината и какво се случва в действителност - това в случая няма особено значение, нищо че някой от възмущаващите се даже претендират да са журналисти.
Но да ги оставим настрана - имат си своите цели, водят си своите войни на фейсбук статуси.
По-интересни са ми онези, които подемат възмущението и наистина вярват. С какъв акъл трябва да си, за да повярваш на подобна глупост?
Защото не е само този случай. Практиката познава много подобни - взима се една снимка и започва да се прави преразказ по картинка. Търсят се скрити значения в пози, усмивки и цветове на дрехите.
Детето има жълто-синя тениска, значи е украинче, а щом вее българския флаг, значи иска да ни манипулира да се разчувстваме и да изпратим още оръжия на Зеленски... Примерно.
Все едно човек да каже, че щом волейболистите на "Хебър" (Пазарджик) играят в синьо и жълто, значи са украински шпиони, изпратени да откраднат купата на България за Киев.
Пълни дивотии.
Добрата страна е, че ние, българите, показваме впечатляващо въображение.
Лошата е, че вместо то да се използва за написването на велики истории и издаването на невероятни книги, които да прославят българската литература, се "твори" тъпа пропаганда.
Тъпа, защото не може да мине елементарен тест за достоверност.
Надеждата е "преразказът по картинка" с детето в жълто-синя блуза да послужи за урок, че преди разпалването в праведен гняв е добре да се вложи първо малко мисъл, да се събере малко информация.
Колкото до самото стихотворение "Аз съм българче", предлагам поне за известно време да го оставим намира.
За символ на българщината, който трябва да бъде пазен, то беше твърде окаляно с тъпа пропаганда точно от най-наперените си бранители.
