Няма по-добро огледало за културата на една нация от статистиката с продадени книги на големите книжарници. Там са извадени общите мечти, които тайно споделяме, живеейки на територията на една държава, общите ни морални ценности, общите ни надежди за бъдещето.
Поглеждайки към това, което се е купувало в България през 2021 г., с категоричност се вижда, че народът ни е меко казано еклектичен спрямо литературния си вкус. На един рафт в библиотеката подрежда Мария Лалева, Георги Господинов, Георги Бърдаров и Людмила Филипова.
А обобщено като цяло, най-купуваните четива у нас победно отбелязват повсеместната българска любов към литературата на духовното самоусъвършенстване.
Лична справка в две от най-големите книжарници в София ми показа, че тези секции преливат.
На челни позиции са изложени мотивационни книги, заглавия, които предлагат утеха за трудностите в живота и сборници с мъдрости, но не са от побелели и сбръчкани мъдреци, а от бизнесмени, финансисти, сценаристи и астролози, които - поне по снимките на кориците - не си личи да живеят аскетичен начин на живот.
Но нека да не се фокусираме върху външния вид, защото концепцията на продукта им предполага друго, а да обърнем внимание на съдържанието. Между страниците са главно насоки за по-безгрижно житие и битие. Някъде оформени като история (обикновено, идваща от устата на възрастна жена), а някъде и като инструкции за обща употреба за сила, вяра, надежда и любов.
Стига да разполагате с малко по-широка перспектива върху книгите, със сигурност тези призиви ще ви се сторят познати. Толкова познати, че сякаш идват от Библията, но са по-сбити и с по-модерен език, за да не звучат като проповеди от Гетскиманската градина.
Така например, освежено и актуализирано, словото от Евангелието на Матей "Не се бойте от тези, които убиват тялото ви", при в "Живот в скалите" на Мария Лалева преминава в народна поука как да не се страхуваме от смъртта, словото "Не се безпокой за утре" от Библията се преражда в 21 век в книгата на Ерхарт Толе "Силата на настоящето - 5 начина да се откъснем от негативните мисли", и още, и още.
Модерни притчи (модерни само по обем), които под узурпаторството на Facebook и Instagram ще прочетем в отсечения им вариант, без да се затормозяваме допълнително с тежкия библейски език, контекста и четенето между редовете.
И не е необходимо, понеже функцията на съществуване на тези притчи, подобно на Библията, е само една - да наставляват. Тези книги, чиито тиражи пълнят личните ни библиотеки, представляват упованието в нещо невидимо, което и преди, и сега търсим. С разликата, че преди сме се уповавали на написаното в книга, изпитана от вековете, а сега на улеснени съвети, които вещаят, че ако следвате определени стъпки, в даден момент наистина ще ви се случи нещо хубаво.
Тази тендеция, родена и от социалните мрежи, обичащи краткото съдържание, обърна техниката на съвременното писане към даването на съвети.
Днес търсим отговор на въпроса "как". Как да спечелим приятели и да влияем на другите, как да мислим и да забогатяваме, как да държим силата на настоящето в ръцете си, как да изкараме повече пари през 4-часовата работна седмица...
И най-добре е отговорът да е "не с много усилия", защото на човека в 21 век му се иска само да вярва. Но това не е вяра, за която е готов да прави жертви и да се ощетява, точно обратното - да вярва в случайността. Да вярва, че финансите са някъде там. И най-вече да вярва в съществуването на пряк път, за който няма да му се налага да се напряга.
А както се казва в основния закон на икономиката - ако има търсене, ще има и предлагане. Съберете религиозното носене по течението с изискванията на социалните платформи за простота и ще получите това, което в голяма степен наричаме "книги за самоусъвършенстване".
Вече столетия наред Библията се оказва плодородна почва за рециклиране на стари постулати. За авторите носи пари и популярност, а за четящите - успокоение и надежда за по-светло бъдеще.
Българите не бягаме от тази тенденция. Според доклада "Православното християнство в 21. век" на изследователския център "Пю" от април 2019 г., 81% от българите се определят като православни християни, 55% вярват в чудесата, 39% в съществуването на рай, а 32% в това, че има ад.
Стъпили на тази основа е естествено да превръщаме четивата, които ни обещават чудеса и покоряване на Еверест по прекия път, в бестселъри.
Днес читателят не желае да се запознава със съдбата на княз Нехлюдов от "Възкресение" на Толстой, да извърви с него нравствен катарзис, да приеме уроците и да ги приспособи в собствения си живот.
Човекът на новия век е забързан и няма време да се занимава с обемисти томове. Няма време да минава през процеса на четене, осмисляне, разбиране, асоцииране, прилагане. Той иска да съкрати максимално дългата процедура. Затова и търси книгите за самопомощ, които приличат на начален курс по овладяване на занаят.
Прост справочник, в който тайните на живота са елементарно обяснени, а на финала се предлага безкрайно щастие.
В тези книги ще се открие почти всичко - от това как да запамети нужната информация до това как да планира времето си. Ще разберете, че дори най-дребната случка ви води до висшата цел - по-добра организираност, повече свободно време за трупане на повече пари в банковата сметка.
Столетия наред човечеството се е борило да запази тези уроци и да ги разпространява под името Библия. А сега, когато нейното разпространение е факт, тя е държана на горните рафтове на библиотеките до паяжините. Показателна метафора на заплетената духовност, с която хората живеят, с която са се сраснали, а пътят към разплитането ѝ е исторически, философски, теологически и не се минава с пет прости стъпки.
