Празниците минаха и дойде време да се върнем обратно в реалността. По какъв по-хубав начин бихме могли да започнем новата година, освен с една битова сметка?
Е, не е една, много са. Но пък ми трябваше да погледна само една, за да изгубя желание за живот и рязко да ми се прииска да се изселя към някое топло място, където няма да ми се налага да плащам астрономически суми за отопление, заради които после да ми се иска да бях настинал.
Не че имам проблем с плащането на сметки, даже напротив - качествената услуга/стока винаги си заслужава съответното заплащане. Това е най-нормалното нещо на света. Проблемът е, когато цената за най-базовите неща достигне до такива нива, че човек наистина да се запита "Какво, по дяволите, става тук?", докато гледа невярващо в получения лист хартия, смс или мейл.
Та, за газа става въпрос.
Преди няколко години реших да премина към синьото гориво и така станах съвестен клиент на българо-руска компания, която вече пети сезон съвестно ме отоплява. Доволен съм от услугата, но не и от цената ѝ.
Имайки предвид, че жилището ми е на няколко етажа, а отопляемата площ е сравнително голяма, може да се каже, че съм свикнал със сметки за газ от около 300-350 лв. в по-студентите месеци от годината. Даже тази зима бях подготвен за увеличението на цената в контекста на вихрещата се енергийна криза. Или поне ми се искаше да вярвам, че съм подготвен.
С първите дни на януари обаче освен махмурлук получих и абсурдна честитка на стойност 698,22 лв. За съжаление, аз не съм единствен потърпевш, а съседите около мен, които са и с доста по-големи семейства, ще имат да плащат дори по-сериозни суми. Всички са разгневени - някои мърморят, други псуват, но повечето са готови да хванат подръчни сопи и да тръгнат срещу и те-не-знаят-вече-кого.
Малко като в оня мъдър, стар, народен виц: "- Ало, Топлофикация ли е? - Не, Енергото. - Аааа, и на вас да ви го... тогава."
По-неприятната новина обаче е, че нещата отиват към още по-зле. Още с първия работен ден за годината Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обяви, че цената на газа ще бъде увеличена с още едни 30% през януари.
Това значи, че идва време да паля свещи и то май не само, за да се моля. По-високата цена на газа ще се отрази и върху скромната ми потребителска кошница, тъй като аз, както и всички вас, съм консуматор на храна, създадена от производители, които използват газ. С 30% по-скъп.
А студената зима даже все още не е дошла.
И тук някъде отново изниква въпросът на един средностатистически човек от средностатистическо селище в околностите на София, който трябва да се раздели с огромна част от средностатистическата си заплата: "Какво, по-дяволите, става тук?".
От една страна имаме по-високи цени на газа на световните пазари, което е нормално да се случи, имайки предвид кризата между Украйна и Русия. Това е за онези, които се чудят "какво ни грее някакъв си конфликт там". Всъщност грее ни и то буквално, защото енергетиката, най-вече газа, е основен лост за оказване на външполитическо влияние за Москва.
В този смисъл в началото на 2021 г. през България тръгна руският газ по втората линия на "Турски поток", а тогавашният премиер Бойко Борисов пък обяви "пълна диверсификация" заради първите количества азерски газ, влезли през връзката край Кулата.
В същото време имаме и интерконектора, който трябва да свърже мрежите на България и Гърция. Реално синьото гориво от Азербайджан по договор ще трябва да минава оттам, но тръбата така и не е готова вече над десетилетие, въпреки че е два пъти по-къса от втората линия на "Турски поток". Тя, между другото, явно бе приоритет за предишното управление, защото бе построена само за година с ясното съзнание, че от нея газ няма да получаваме - само транзитни такси.
И така диверсификация все още няма. Интерконекторът не се случи на 30 април миналата година, както се предвиждаше първоначално, не се случи и до края на 2021 г. Сега уж трябва бъде пуснат в експлоатация на 1 юли.
Само че, както е тръгнало, докато потекат тези договорени 1 милиард кубика азерски газ (в момента са към 350 милиона) и постигнем диверсификация, по-скоро май глобалното затопляне ще ми реши проблема с отоплението през зимата.
От друга страна имаме и мораториума върху цените на електроенергията, парното и ВиК услугите.
Обикновено, когато държавата започне да налага подобни тежки регулации, единственият резултат е, че те трябва да избият на някъде впоследствие.
Много битови абонати като мен все повече ще се ориентират към електричеството, защото знаем, че газа е скъп, а пък имаме сигурна цена за тока, гарантирана от вездесъщата държава. Всичко това обаче има потенциал да натовари електроразпределителните дружества, които още в средата на декември предупредиха за опасност от "колапс на цялата електроенергийна система", защото всички инвестиционни и ремонтни планове се оказват застрашени.
А дори и да не се стигне до въпросния колапс, когато мораториумът падне, кой ще ги спре да вдигнат цената на тока до небесата, за да компенсират текущите си загуби?
Има и друг момент. Най-големият потребител на газ не сме аз и съседите ми. Това са тецовете и топлофикациите, които са отговорни за около една трета от общото потребление.
Вторите са познати предимно и като едни безкрайно неефективни дружества във вечно състояние на фалит и задлъжнялост. В момента те са принудени да осигуряват топло на "мораториумни" цени и същевременно с това да купуват газ на новите.
Всеки сам може да се сети после кой ще покрива новите задължения.
Все някой трябва да компенсира в крайна сметка, нали?
По принцип казват, че онова, което не те убива, те прави по-силен. Тази зима обаче аз и съседите ми може да се наложи да го преформулираме: онова, което те топли, те прави по-беден.
