Дали съм съгласна с Устата и новото му "Новите братушки"? Ни най-малко. Същото всъщност важи и за другите му парчета, появили се в последните две години.
Едва допреди няколко години рапърът с удоволствие делеше сцената с Азис, а днес громи "джендърите" и ЛГБТ общността. Европа също не му е симпатична с нейните свободи, макар че без тях едва ли щяхме да го гледаме изобщо. Политическите възгледи на старозагореца пък могат да бъдат обобщени с мъглявото "Всички са маскари!".
Само че ако има популярен музикант в тази страна, който в момента прави истински, болезнено откровен рап, то това е именно Иван Динев, както е истинското име на съгражданина ми.
Устата направи странен завой от страстната си връзка с чалгата към упорит флирт с проруски и антиевропейски идеи.
Сякаш отведнъж остави цветните сака, шарените ризи и боата около врата си, закичи се с Георгиевска лентичка и започна да критикува западния свят. Ако целта му е да вдига шум около себе си, определено му се получава.
Под клиповете на Устата се редят предимно хвалебствени коментари, а в другите социални мрежи се сипят клевети от засегнати слушатели. Едно е ясно - безразлични няма.
И именно това е истинският рап. Преди да започне да реди рими за женските прелести, туъркването им и важността да караш Hummer, рапът беше хаплива социална критика - и у нас, и по света. Ъпсурт обобщаваха риторично, че "животът ни е попфолк" и това е само един дребен пример от добрите времена на хип-хопа.
Впоследствие рап културата се изроди, стана беззъба и някак розово-скучновата.
На този фон Устата, прав или не, остана единственият, който не се притеснява да каже мръсна думичка в парчето си.
Да, идеологията му е очевидно проруска, но е факт, че песните му са онази боцкаща сатира на обществото такова, каквото той го вижда. И че не се свени да избълва тази сатира пред публиката с ясното съзнание, че ще има и недоволни.
Пък и освен недоволни, очевидно има и съгласни.
Би било проява на изключителен наивитет да отречем, че текстовете на Устата не резонират силно в определени социални кръгове. Едно време в американските гета така е резонирал фрийстайл рапът, възпяващ нищетата, дискриминацията и сегрегацията.
Днес, в България в XXI век, четири месеца след влизането ни в Еврозоната, репликата "Чудя се колко инфлация би понесла нашата нация?" със сигурност докосва не един и двама слушатели.
Всеки рапър може да пее за коли, жени, пари и любов, само че това го приобщава по-скоро към попа, а не към истинския хип-хоп.
А Устата решава, че ще критикува ситуацията, пък каквото ще да става, за което трябва да му признаем, че е израз на солидна доза смелост. Не защото той е гений на рапа, а защото е добра отправна точка за колегите си.
В крайна сметка въпросът не е дали сме съгласни с него, а дали сме готови да слушаме. Защото рапът никога не е бил удобен, нито пък е съществувал, за да угажда.
Той дразни, провокира и разделя - точно както прави и Иван Динев.
