- Господ е с теб, мъж силен и храбър!
Ангелът на Господ повтаряше на Гедеон вече за пети път. Гедеон се бе проснал по лице и не мърдаше.
- Господ е с теб, мъж силен и храбър такъв! - пак викна ангелът.
Като видя накрая, че ангелът няма да му направи нищо лошо, Гедеон се опита да се изправи. Коленете му трепереха, но не от уплаха. Ангелът бе светъл. Човек не можеше да го гледа дълго, тялото не издържаше енергията.
Ангелът се приближи до Гедеон, хвана го за кожуха и го дръпна нагоре. Така приказваха вече - ангелът, и Гедеон на сантиметър - два над земята, почти изправен. Всъщност направо прав, макар да висеше във въздуха.
- Господ е с теб, мъж силен и храбър! - каза му ласкаво ангелът. Гедеон се престраши.
- Как така е с мене? Господ! Родът ми е най-малкият. Баща ми няма много земя. Сушата изяде реколтата. Не съм женен, няма и да се оженя. Господ ни се е ядосал и е отишъл някъде другаде. При Манасий, при Манасий сигурно е отишъл - ето, и жените, и децата, и хляба.
- Господ е с теб, мъж силен и храбър! Господ те избра да спасиш народа от робство. Тръгвай да спасяваш народа!
- Как така силен и храбър? Аз не съм силен и храбър! Аз съм страхлив и незначителен. О, Господарю, не се подигравай със слугата си! Ето, грешен съм и ти го знаеш, защото приличаш на един много велик. Моля те, не ме убивай - това беше само съвсем малка грешка! Само веднъж погледнах през прозореца и после избягах! И принесох цяло агне, заплатата ми за един месец труд! Прости, Господи, грешен съм, не ме убивай, о Господи, съгреших, погледнах... Затова си при мен сега, Господи... О, не убивай слугата си, прости, Милостиви...
Гедеон бърбореше всякакви такива неща, каквито бе чувал от съдията в събота, и ангелът го остави да се изприказва, а когато поутихна, пак го поде:
- Господ. Е с теб. Мъж. Силен и храбър.
Накрая Гедеон сякаш започна да разбира.
- Господ е с мене? Мъж силен и храбър?
- Господ е с теб. Мъж силен и храбър - каза ангелът и отлетя.
Гедеон остана сам. И започна да се чуди какво беше това светло нещо на нивата.
Привидяло ми се е, каза си, макар да не си вярваше. После си помисли: това беше ангел от Господ! И го побиха тръпки.
Обаче, ако не е било ангел от Господ?
Не му се прибираше у дома. Разпрегна воловете. Говори с мъжете, връщащи се от полето. Надвечер бе. Слънцето залязваше в червено. Баща му щеше да знае, че е останал с добитъка на нивата.
Седна под дъба в края на нивата, до гората, животните до него. Такъв беше - много работлив. Но само ако му се каже какво да направи. А иначе, когато другите забравяха за него и бащата, дядото, майките и по-малките племенници нищо не му нареждаха да върши - сядаше надалеч, под дърво, да има птици, да ги слуша, и за нищо не мислеше. Малко глуповат.
Само трябва да му се казва какво да прави.
Гедеон бе хитър по своему. Щом Господ е с мене - каза си - той е Господ и може всичко. Господ - и се опита да си представи всичко. Какво е да си Господ. Представи си Го като да вижда едновременно всички тези птици, които пееха на залеза в дъба и се криеха от погледа, видя птиците като на картинка - и да не му се подиграват племенничетата, представи си го, пренесе образа някъде горе извън себе си, и този Господ е с него и Гедеон ще трябва да освобождава народа.
Обаче още нищо не беше сигурно. Гедеон беше на нивата, воловете пасяха край него, слънцето залязваше, Гедеон имаше едно парче хляб и хубаво бе да заспива вече, защото щеше да стане рано, а нощта е студена; щеше да се събуди от студ по изгрев и да оре. Цял ден.
Гедеон реши. Каза наум преднощната молитва и после тихо, с дрезгав глас, срамуващ се от себе си:
- Ето, Господи, намятам се с кожуха. Ако не се намокря до сутринта, ще знам, че ти си Господ.
Не се намокри кожухът. Росата бе покрила зелената трева с едри цветни капки, а кожухът сух, прашен; като го разтърси Гедеон, разлетя се фин прашец.
Разразяваше се пролет.
Гедеон ора цял ден. Към следобеда остана само малък къшей от нивата - донесоха му от къщата долу в селото торба с храна - но рамката на ралото се изкриви в подземен камък, и Гедеон майстори дълго под сянката на дъба, поправя, и успя накрая, но бе дошъл залезът, а тялото сладко изтощено, и Гедеон пак говори на минаващите по прашния кърски път мъже да обадят в къщата, че и тази вечер ще спи на нивата.
Въпросът с Господ остана.
Наистина, вчера имаше ангел. И кожухът не се намокри. Нея вечер Гедеон сънува объркани сънища, и жена - Веора й викаха - и коне и щитове, и залез, който се повтаряше. Странен залез беше - Гедеон стоеше в съня си пак на тази нива, и отново бе кърваво червено, но не небето, а някак си земята, която ореше, и Веора - хубава, с разпуснати коси на далечен хълм, и залезът се изреди два пъти.
Малко беше това - няколко минути с ангела и кожухът на сутринта.
Гедеон реши да излезе от тази игра. Но някак си само' се изрече - Господи! Ако си Ти, тогава ето, покривам се с кожуха, наоколо да е сухо, само аз да се намокря. И се намокри. Нощта донесе аромат на цветя и дълбок, всмукващ вятър, и земята стана не априлска, а августовска. Сърцето на Гедеон пееше насън, като в лятната забрава, но тялото не спа добре. Студено и влажно му бе; малък облак мъгла и дъжд бдеше над него, и накъдето и да се обърнеше, под който и корен да се изтегнеше, облакът идваше отгоре му и го валеше досадно и упорито.
Добре де! - каза Гедеон на сутринта. Наистина бе спал лошо. Добре де, ти си Господ!
Доизкара нивата и тръгна надолу към къщата - да яде и да се сгрее.
Ти си Господ! Казвай сега как да освобождавам народа!
Събота не работеха. Стояха си у дома, а старците разказваха на обяд една и съща история за Мойсей, Египет и пустинята. Веднъж годишно колеха агне и тогава говореха за Аврам. Казвай сега как да освобождавам народа! Сигурно ще се бием с филистимците? Но Господ нищо не каза. Гедеон реши, че е заради ралото - много се бе бавил на нивата, и кожуха на два пъти, и ангелът... Натъжи се, реши, че Господ се е разсърдил.
Чак вечерта Господ му проговори. Така стана. Гедеон се събуди посред нощ. В стаята, освен наредените по дължина хъркащи и кисело миришещи тела имаше още някой. Гедеон се стегна.
- Ставай! Иди и разруши капището на високото място! Събори грамадата камъни! Изтръгни гнусния дъб, с изрисувано лице! Изгори гнусната Астарта, пред която колят и горят децата Ми за дъжд, но няма да имат дъжд, защото земя и небе се отвратиха от делата им! Върви! Тичай!
Гедеон се сви и се опита да се завие с чергата на по-големия си брат. Оня го ръгна насън с лакът в лицето.
Господ се поправи:
- Аз съм с теб, мъж силен и храбър...
- Господи!
- Стани и впрегни воловете.
Това Гедеон го умееше. Скоро всичките волове на бащата бяха навързани. Осем вола. Четири двойки. Разтракаха се хомотите, излезе ратаят:
- Къде си тръгнал? Остави ги, остави ги! Къщата ли крадеш?
Но Гедеон чуваше само едно: Аз съм с теб, мъж силен и храбър. Блъскаше като камбана главата му, като приливи на вълни: силни, гръмки. Като на сън беше, и мина пред ратая, и дръпна първия вол за повода, а ратаят падна на колене в торта и му се кланяше до земята.
Оттук нататък всичко бе лесно. Филистимците още сега бягаха надолу по хълмовете, а народът на Господ пееше свободен.
