Стоковите борси рухват, Европа е на ръба, а, ако се вярва на черногледците, сме се запътили към дълбока рецесия.
Това обаче не притеснява най-старият инвестиционен банкер Ървинг Кан. "Разполагаме с много възможности и не бива да се оплакваме, стига да сме живи и здрави", споделя той.
За своите 105 години житейски път, той вероятно е последният човек на земята, който има авторитетно мнение по отношение на дълголетието и печеленето на пари по време на историческите пазарни сривове.
През 1928 г., на 23-годишна възраст той започва работа като борсов анализатор и брокер на Уолстрийт. До края на Голямата депресия през 1939 г., Кан е спечелил достатъчно, за да се премести със семейството си в собствено жилище в предградията на Ню Йорк.
Инвестиционна кариера, продължила 83 години
Кан все още е в играта и всяка сутрин излиза в 7 часа от дома си, за да отиде пеш до работата си като председател на "Kahn Brothers", малката семейна инвестиционна фирма, която основава през 1978 г.
Преди няколко години той използваше градски транспорт или вървеше 20 пресечки от дома си в Горен Ийст Сайд, за да стигне до офиса си в центъра на града. "За 105-годишен човек, това е доста забележително" казва Томас Кан, 68-годишният син на Ървинг и президент на компанията. "Аз се изморявам само като си помисля за това".
Най-сериозният конкурент за титлата най-стар човек, работещ в бизнеса с ценни книжа, бе финансистът Рой Нюбъргър, който почина миналата година на възраст 107 години.
Въпреки това Нюбъргър се пенсионира на 99 години, както са го сторили и двамата големи синове на Кан, които са се оттеглили от бизнеса в средата на 70-те си години.
Дребен на ръст и грозноват, Кан запазва спокойствие в трудните времена, докато задълго се спира на темата за икривяванията на пазара и корените на икономическите вълнения, за които вини "дузина лекомислени играчи на пода на борсата". "Уолстрийт", добавя той, "никога не е бил критерий за стойност".
Дълбините на Голямата депресия се оказват подходящо време за научаването на този урок. В Columbia Business School Кан работи като асистент на икономиста Бенджамин Греъм - гуруто на печелившите инвестиции, чийто принципи на внимание и отбранително инвестиране са вдъхновили много знаменити последователи, сред които и Уорън Бъфет.
Инвестиционната стратегия на Греъм възниква от провала, който той претърпява през 1929-а, а Кан я възприема като своя. "Престанах да си губя времето за това, което хората твърдяха, че струват дадени акции - и започнах да се вглеждам в числата," споделя той. "Може би звучи изненадващо, но по време на Депресията съществуваха много ценни находки".
Дори и в епоха на тотален икономически срив има островчета на надеждност
И тогава и сега, казва той, умните пари са в компаниите със солидни основи. "Винаги разполагаме с дълъг списък на това, което наричам разумни бизнеси" - тези, които произвеждат храна, дрехи и други стоки от първостепенна важност (същия принцип споделя и Бъфет - бел.р.).
"Хората няма да престанат да си купуват дрехи или пък продукти на Procter & Gamble". Любител на науките, Кан се научава и да разпознава дългосрочния потенциал на новопоявяващите се технологии и възникващите индустрии. През 30-те години на миналия век това е означавало радио и кино, като и двете индустрии са процъфтели - независимо от икономическия срив.
Днес той е склонен да обсъжда алтернативни източници на енергия. "Трябва да се интересуваш поне малко от технологиите, за да бъдеш сред първенците в този бизнес".
Животът на един представител на Уолстрийт от ерата на Голямата депресия е бил забележително скромен по сегашните стандарти: Кан и жена му Рут са се наслаждавали на апартамент-пентхауз в обществена сграда - комплекса "Никърбокър Вилидж" в Долен Ийст Сайд на Манхатън.
"Децата ми израснаха така, сякаш имат богат баща, но нямаха такъв." Той се е прибирал вкъщи за обяд, за да пести пари от ресторанти. Състоянието на Кан се е подобрило, когато Депресията е наближила края си: към 1939 г. той се е справял достатъчно добре финансово, за да си купи дом в Бел Харбър, Куинс, и по-късно успешно заема директорски пост в няколко компании, включително веригата супермаркети Grand Union.
И все пак ежедневието му е останало изключително скромно (и Уорън Бъфет живее в скромна къща, която не е сменял до ден днешен). "Ървинг е странен човек," казва Томас Кан. "Той не играе голф, няма вила, не членува в елитен клуб." В продължение на години той консумира едно и също ястие - кълцан бифтек, в един и същ стар френски ресторант - "Le Veau d'Or", в Горен Ийст Сайд.
Той пътува неохотно, само след натиск от страна на съпругата си, и взима купчини годишни отчети, които чете на ваканциите си на Карибите. Рут умира през 1996 г., след 65-годишен брак, и Уолстрийт става основният му житейски спътник.
"Не можах да намеря друг човек или занимание, който да представлява толкова голям интерес за мен, колкото има икономиката," пояснява той.
Сега учените се опитват да разгадаят какво поддържа млад 105-годишния банкер
В последните години дълголетието на Кан е обект на научно изследване: той участва в проучване на столетници от Колежа по медицина "Албърт Айнщайн" в Бронкс. Генетикът от колежа Нир Барзилай издига тезата, че изключително високите нива в организма на Кан на "добър" HDL-холестерол имат някакъв защитен ефект, предотвратяващ свързани с остаряването недъзи.
Може и това да е просто късмет - генетичен дар, който той споделя с още двама столетници в рода си, доколкото има по-възрастна 109-годишна сестра - и по-малък брат, който е на 101 г.
Томас Кан изглежда убеден, че пазарът сам по себе си поддържа баща му жив.
И наистина, наблюдаването на движението на индексите осигурява на възрастния г-н Кан неспирно развлечение. "Изпитвам тръпка да проследя кой ще излезе начело в тази надпревара," коментира той.
Това е един от даровете на възрастта, казват учените - способността да се фокусираш върху позитивния аспект на нещата; това е талант, който Кан демонстрира в изобилие. Ако вярвате на думите му, щастливите дни ще се завърнат отново. "Аз съм голям инат във вярата си в американската демокрация," заявява той. "Ако ми дадете дълга каишка за това куче, мога да го удържа кротко."
Ако този срив кулминира в истинска депресия, според Кан тя ще свърши по-бързо от тази, която той е преживял като младеж, тъй като технологиите някак ще задвижат икономиката. "Понякога положителните изненади идват буквално от нищото."
