Спомняте ли си началото на Пътеводителя на галактическия стопаджия? Космическата флотилия на вогоните е надвиснала над Земята и съобщава на населението, че след две минути планетата ще бъде унищожена: планът за развитие на отдалечените райони на Галактиката предвижда оттук да минава хиперкосмическа магистрала. Някой се сеща плахо да възрази и главният вогон в отговор му кресва:
Излишно е да се правите на изненадани! Цялата проектосметна документация заедно със заповедта за разрушаване бяха на разположение в местния ви проектантски отдел на Алфа Кентавър, тъй че имахте предостатъчно време да подадете жалба по официалния ред. Никой не ви е виновен, че не сте се потрудили да разберете какво се прави в собствения ви район. Край! Включете лъчите за унищожение.
Цитирам този бисер във връзка с проекта за държавен бюджет за следващата година, който - след дежурното предварително изтичане в медиите, беше публикуван на сайта на Министерството на финансите в четвъртък. Добър или лош, проектобюджет вече си имаме. Но как прецени нацията постижението на Дянков?
Срамежливи анонси
Никак. Само разгледайте как реагират ежедневниците. Анализът на проектобюджета, ако има въобще анализ, срамежливо се гуши между клюки за интимния живот на телевизионните водещи, криминалната хроника, археологически сензации и правителствен PR от типа "През 2015 г. ще летим до Луната с нови еко - ракети". Но нека не хвърляме неоснователно вината върху медиите - те чисто и просто предават това, което буди интереса на масата. А ние сякаш се интересуваме от всичко друго, освен от важното за бъдещето ни.
Това свидетелства на първо място за нашата българска незрялост в политическо и икономическо отношение. Защото ако Барак Обама не бъде преизбран за втори мандат като президент на САЩ, това до голяма степен ще се дължи на неудовлетворението на обществото от бюджетната му политика и раздуващите се дефицити. Гражданите на САЩ имат отношение към икономическата политика на своята държава и къде с право - къде не, остро критикуват разхищенията и диспропорциите.
Но все пак общественото мнение по важната материя за публичните финанси трябва да бъде насочвано от специалисти. Дали обществената апатия по темата у нас не се дължи на стерилния подход на повечето родни експерти? Анализите на проектобюджета се ограничават главно в темите доколко реалистични са прогнозите на Дянков за 3.6% икономически растеж догодина и защо правителството отново смята да работи с бюджетен дефицит, според днешните прогнози в размер на 2.5% от БВП.
Растеж чрез държавни разходи?
На всички мислещи хора е ясно, че тези рамкови допускания лесно ще се счупят, ако петролът отново мине 140 долара за барел или Гърция спре плащанията по дълга си. Има далеч по-съществени теми, които да се разискват - теми, свързани със създаването на предпоставки за бъдещ растеж посредством държавните разходи.
Време е да подложим на критика приеманите години наред постулати по разпределянето на публичните средства, тъй като икономическите ни резултати стават все по-неудовлетворителни. Но вместо да се нагърбим с това, днес като древните хора хвърляме стрелите на критиките си към небето - чудим се колко пари ще имаме, а не мислим за какво най-добре да ги употребим.
Държавата е планирала през 2011 г. да изхарчи около 27 млрд. лева (в това число и 3 млрд. лева европейски средства), което се равнява на 35% от планирания БВП. Откъде ще ги вземе Симеон Дянков тези пари е ясно. С 2 милиарда лева ще олекне фискалният резерв.
Близо 40% от приходите ще дойдат директно от населението - работници, ученици, пенсионери - под формата на акцизи и ДДС, докато едва 6.6% от държавните планирани приходи са корпоративни данъци. Едва 12.8% от пицата ще дадат неданъчните приходи, което предвид многобройните държавни активи ми говори единствено за неефективно управление.
В структурата на разходите близо 10.8 милиарда лева, или над една трета, се формират от разходи за социално осигуряване и грижи. Пенсиите, за които отново ще бъдат изхарчени над 7 млрд. лева, тук са с най-голяма тежест. Но в тази висока цифра не можем да намерим повод за похвала към социалната политика на ГЕРБ. Първо - защото сумата пак е крайно недостатъчна да осигури достойно съществуване на българския пенсионер. Второ, защото при планирани около 5 млрд. лева приходи от осигуровки, дупките отново ще се запълват в текущ план.
Пак няма реформи
Това пък ми говори, че пенсионната и осигурителна реформа няма да бъде осъществена в течение на най-малко две години и половина от мандата на ГЕРБ, тоест ако въобще бъде предприета, ще бъда оставена за финала. Черно на бяло, МФ отчита, че "процесът на застаряване на населението е сериозно предизвикателство за запазване устойчивостта на публичните финанси и прави необходимо спешно приемането на реформи в пенсионната система". Parole parole, както изпя Далида. Дали преди избори?
Обаче в този проектобюджет има редица далеч по-неприятни моменти. Вижда ми се фрапантно, че разходите за отбрана и сигурност се планират на 3.5% от прогнозния БВП, т.е. около 2.7 млрд. лева, докато например разходите за образование ще са 3.3% от БВП. Истина е, че разходите на силовите министерства ще са най-ниски за последните 5 години. Но те пак остават твърде високи, разгледани в европейски план. Свързани ли са високите разходи с повече вътрешна сигурност, включително в очите на чуждестранния инвеститор? Какво бъдеще на икономиката да очакваме, щом за наука ще отидат 210 млн. лева, а за полиция - един милиард и 210 млн. лева? Има ли все пак The Economist право, че се превръщаме в полицейска държава?
БАН да получи 100 млн. лева от държавата предлага Дянков. Това е с над 10 млн. лева повече по сравнение с миналата година и може да се приеме като знак за примирие между финансист номер едно и феодалните старчета. Но това не ни радва, щом средствата за култура, без бюджетите на държавните медии, са ограничени до 80 милиона лева. И забележете къде е сложена културата: в категорията „Почивно дело, култура, религиозни дейности". В очите на държавата културата е някъде между мързела и мракобесието...
Странни разходни функции
Но да вземем разходната функция "Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда". Как опазването на околната среда кореспондира с жилищното строителство, може би се чудите, аз също. Така или иначе, за „екология" ще отидат над 1 млрд. лева, или 1.3% от БВП.
Но за опазване на биоразнообразието разходът най-вероятно ще е минимален. Общините ще получат 96 млн. за закупуване на контейнери за смет и сметоизвозваща техника, както и за озеленяване. А за модерна инфраструктура за третиране на отпадъците се насочват цифром и словом 20 млн. лева - което ми се вижда някак си малко на фона например на четирикратно по-високата сума, предвидена за затворите.
Можем още доста да се чудим. Например защо Дянков иска да му се развържат ръцете да емитира нов държавен дълг и гаранции в размер на общо 4.3 млрд. лева - при положение че догодина и без друго имаме да плащаме 660 млн. лева само по лихви, преди падежа на Велчевите облигации.
Или откъде ще дойдат планираните 2 млрд. евро чуждестранни преки инвестиции. Дали пък не от Абу Даби? Или защо Дянков настоява, че разходите на държавата, включително заплати и други плащания, ще бъдат „стегнати" - докато оптимистичната прогноза за икономическия растеж през 2011 г. залага най-вече на консумацията на домакинствата.
Планират инфлация от 3.7%, тя ще е добра за приходите от ДДС, но какво ще се случи с доходите и пенсиите, с покупателната способност на хората? Дотук съвсем умишлено премълчах за здравеопазването, но, повярвайте, не със злата умисъл да скрия щедростта на управляващите.
Баница за Цветанов, постна пица за останалите
Разпределението на разходите отговаря на ценностната ориентация на този, който има властта да харчи. Няма защо да се сърдим на Дянков, че предвижда малко средства за култура, наука или опазване на околната среда. Той очевидно си е такъв, а и от "духовните" разходи се реже много по-лесно, отколкото от баницата на Цветанов. Но е странно и мисля неоснователно, когато коментарите върху проектобюджета не стигат по-далеч от прогнозата за ръст на БВП и дефицита. Събираемостта на данъците далеч не ни е най-големия проблем. По-важно е за какво точно харчи държавата.
Все пак при сегашните цени на бензина е твърде добре, че не ще трябва да ходим чак до Алфа Кентавър, за да разберем какво ни се пише. Не може да не направи впечатление, че разходите в бюджета на държавата са орязани до кокал, с изключение на полицията.
Капиталови са едва една седма от общите разходи на правителството, което не вещае особени подобрения на икономическата среда в бъдеще. Инфлацията ще е големият помощник на Дянков. Политиката на държавните финанси (за догодина) определено не е ориентирана към демокрацията, прогреса и човека.
Но без паника.
