Има искрица надежда. Основните данни за американските финансови резерви са последен драматичен обрат, който обикновено би трябвало да означава възстановяване - или дори мини-бум до 6 или 12 месеца.
Няма нужда обаче да поясняваме, че времената не са нормални. Американската и европейската дългови кризи се подхранват една друга в опасен синхрон, като има опасения за фискално "внезапно спиране" във Вашингтон, водещо до глобални по-високи рискове и натрупващи се трусове в боновите пазари на Испания и Италия. Това е предвкусване на "катастрофата", предсказана от шефа на Федералния резерв Бен Бернанке, ако политиците не успеят да укротят страстите си.
И все пак последните данни от Фед на САЩ показват, че широките пари (M2 - включва квази парите (потенциалните пари), срочните депозити и депозитите в чуждестранна конвертируаме валута) през второто тримесечие са нараствали с 6.4% годишно, достигайки 12.2% през юни.
Съставният годишен растеж е надвишил 40% в последните седмици. По-мащабният индикатор M3 (включващ и големите спестовни депозити) нараства с оптимални темпове около 5%. Той беше необичайно точен начален индикатор във всеки поврат на икономическата драма през последните пет години.
Опитите на Фед дават - макар и дребни, резултати
И показва, че опитите на Фед да поддържат огъня в гаснещата американска финансова система започват да дават някакви резултати. Вече няма яма на ликвидността като през 30-те години на миналия век. Може би дори може да се приеме, че имотният пазар в САЩ наближава края на дълбокия си спад, започнал след ипотечната криза от лятото на 2007-а.
Икономиката се оправя бавно, с течение на времето. Дали това финансово спасение ще постигне пълната си цел, зависи от политиците във Вашингтон, Берлин, Рим и Мадрид.
Опасенията на повечето анализатори, откакто фундаментът на дълга на Запада започна да се срива преди четири години, бяха, че развръзката ще бъде повторение на средата на 1931 г., когато световните лидери не успяха да реформират разрушителна финансова система ("златния стандарт") и бушонът накрая гръмна в европейската банкова система.
Тогава политическите грешки превърнаха рецесията в Голямата депресия, а идеологията отмъстително се намеси в ситуацията.
Усещате ли тътена от 1931-а
Тонът от 1931-а е добре познат. Франция тогава саботира спасението на виенската банка "Credit Anstalt" заради стратегически разминавания с Германия. Това пък отприщва финансова верижна реакция. Паникьосаните пазари започват да търсят слабите места на златния стандарт.
Средствата от Великобритания се изтеглят, след като флотата се разбунтува заради понижените си заплати. Пораженията от тази паника достигат чак до Ню Йорк. Към октомври 1931 г. международната система вече се е сринала, въпреки че тоталният ужас не излиза на бял свят чак до следващата година.
Редица държави се затварят в някакъв вид автокрация, фашизъм или и едното, и другото. В крайна сметка комунистите и нацистите заедно печелят повече от половината места в изборите за Райхстаг през юли 1932 г.
Не е много ясно дали международният ред е по-сигурен сега, отколкото е бил в привидно спокойните дни на май 1931 г., така че е трудно да приемем с лека ръка безотговорното рисковано боричкане на Капитолийския хълм в последните дни (по повод достигнатото в крайна сметка споразумение между републиканци и демократи за увеличение на тавана на американския държавен дълг - бел.р.).
Не е нужно да сме кейнсианци, за да видим рисковете
Във всеки случай, вече е изключена каквато и да е форма на американски отказ от плащания. В краен случай Обама може да се възползва от 14-ата поправка в американската конституция, или да издаде директива за "катастрофални ситуации" в духа на Джордж Буш.
По-реалният риск е таванът на дълга да не бъде вдигнат (публикацията е ден преди окончателното гласуване - бел.р.), което ще предизвика крайно свиване на бюджетите, за да се избегне фалит. Тогава на Вашингтон би се наложило да орязва разходите с годишни темпове около 11% от БВП, при това - хаотично, което би разтърсило доверието.
Има исторически случаи на приличен растеж след свивания на бюджета, например във Великобритания след 1932 и 1993 г., но мащабите на ограниченията, необходими за ударно преодоляване на двуцифрения дефицит на Америка са от съвсем друга категория. Не е нужно да бъдем кейнсианци, за да видим опасностите от подобен силен шок в твърде разчитащия на ливъридж пазар (т.е. когато инвеститорите непрекъснато разчитат на заеми при ниска лихва в допълнение към вече направените им инвестиции - бел.р.).
Куп американски щати са силно затруднени финансово
Ако орязването на разходите продължи със същите темпове и през септември, то може да повлече серийни фалити от щати и взрив на американския общински бонов пазар на стойност $2.5 трлн. Сагата с банкрута на Джеферсън Каунти, Алабама, е ориентир какво предстои.
Мериленд, Вирджиния, Южна Каролина, Ню Мексико и Тенеси вече са на път към понижаването на кредитния им рейтинг. Калифорния се наложи да си осигури спешен заем от $5 млрд.
Невада харчи половината от данъчните си постъпления за разходи по обслужването на дълга, при Мичиган цифрата е 40%. Тези щати се държат с последни сили на ръба.
Но ако катастрофата е външен риск в Америка, тя е повече от вероятна в Европа. Вече е ясно, че споразумението от последната среща на високо равнище на ЕС е твърде скромно като размер, за да спре разрастващата се криза на доверието. Да не говорим за признанието, че Северът и Югът са твърде различни, за да споделят общата валута еврото.
В Европа нещата всеки момент може да излязат извън контрол
Испанските и италианските бонове отново са на опасните нива отпреди срещата - и във всеки момент може да излязат от контрол, ако не се намеси краен заемодател, който да гарантира пазара.
Европейската централна банка все още отказва да го стори, а Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) е законово възпрепятстван да го направи, освен ако всички национални парламенти ратифицират сделката от срещата на високо равнище, за да разширят правомощията му.
Същевременно почти всички парламенти в момента са в лятна ваканция, а европейските лидери са заминали на почивка. Разполагащият с 440 млрд. евро EFSF така или иначе е твърде малък.
Наблюдателите на боновите пазари като цяло са единодушни, че EFSF се нуждае поне от 2 трилиона евро предварителни резерви, за да предотврати двойна криза в Италия и Испания, въпреки че как точно Франция би могла да плати за измъкването им от водовъртежа, без сама да падне в него, остава отворен въпрос.
Немският финансов министър Волфганг Шойбле отново даде твърде големи обещания в Брюксел, само за да се откаже от тях под натиск в Берлин. Няма да има картбланш за покупка на бонове от EFSF. Ще направи ли Германия необходимото, за да поддържа валутния съюз в настоящия му вид? Никой не може да каже.
Докато изтичат подробности от срещата на високо равнище на ЕС, можем вече да преценим, че Гърция няма да има облекчение на дълга, въпреки че е доведена до фалит. Citigroup обявиха, че нетният ефект от това ще повиши дълга на Гърция с допълнителни 4% от БВП, до над 160% догодина. Доколкото подобни нива на дълга очевидно са неудържими, изглежда Гърция ще се нуждае от трета спасителна интервенция.
ЕС причинява първия държавен фалит в Западна Европа от Втората световна война насам - и създава гибелен прецедент, без реално да решава гръцкия проблем. Колко по-зле от това може да бъде?
Рейтинговата агенция Moody цитират условията, обсъждани на срещата на високо равнище, като основна причина миналата седмица да обявят бъдещо понижение на кредитния рейтинг на Испания. "Натискът вероятно ще се увеличи допълнително след официалната помощ за Гърция, което означава очевидна промяна на риска за притежателите на бонове от страни с висока задлъжнялост или големи бюджетни дефицити," обявяват от агенцията.
Неспособността на ЕС - или по-скоро нежеланието на Германия, Холандия и Финландия да изпълнят своята страна от членството в европейския валутен съюз, повишиха риска за тежка августовска криза в Италия и Испания. Лидерите на ЕС причиняват точно това, което се зарекоха да избегнат.
САЩ не могат да се изолират от последиците на стихийния гаф на европейския валутен съюз, но могат да снижат ефектите, като възстановят реда в собствената си политика. Фед вече е подсигурил известна защита, като е увеличил предварително финансовите си резерви. Институциите на американското правителство са жизнеспособни и все още функционират.
Можем само да се молим поне половината от атлантическата система да е достатъчно здрава и стабилна. Ако и двете се сринат заедно, купувайте си автомат и се гответе за 1932 г.
Смисълът на кризите е собствеността и политическата власт да преминават в все по-малко и по-малко ръце. Собствеността поради фалитите, а политическата власт - поради страха на хората.
Балона се надува ли надува... опитвам се да си представя какво ще стане когато се спука... и като си го представя виждам само тъмни сценарии.
Хм... Трябва да призная, че сравнението е много точно.
Не искам да звуча като някой conspiracy theory куку но е повече от очевидно как определени институции от цял свят се постараха тази криза да се случи. Факт е че се взимат възможно най-лошите решения именно от хора за които се предполага че са изключителни професионалисти. Факт е също така че всяка криза за последните 100 години е била ключов фактор за въвеждане на някакви значителни промени. По моето скромно мнение сегашната дългова криза е създадена за да се прокара единна фискална политика в ЕС и така да се приближим с още една стъпка към Европейска федерация с Германия на кормилото. Ето една хубава статия по въпроса - http://www.mediapool.bg/show/?storyid=182798&srcpos=10
Прилича на конспирация нали? Само, че ако е, конспираторите са едва-едва по-квалифицирани от средностатистически гражданин (поне ако допуснем, че целта на такива заговори е съсредоточаване на власт). Парите са си форма на власт по взаимно споразумение и сърцевина на онова размито понятие "обществен договор". В условия на пренасищане икономическите теории от миналото, включително и Кенсианските бръщолевения са чиста проба фантазия - теории за въображаеми светове. Това разбира се, не се отчита от повечето хора и едва ли не всеки предпочита да говори за теории и процеси, които имат връзка с настоящата действиотелност точно, както обяснението на чукчито за крокодила - "няма нищо общо с елен". Това е прекалено дълга тема и прекалено малко сериозни икономисти я мътят, тъй че не му е мястото да се изтъпанвам тука да теоретизирам по амтьорски, но тъй като обичам да се заяждам: Няма пролетарият, търсенето е по-скоро функция на предлагането, статусните настроения са основен двигател за масите на работна заплата, като специфично явление на тоя период манипулацията на страстите и възгледите на индивида по отношение на социалния му живот са изгодна търговия, тъй като те са на поне на порядък (дори в "бедна" страна като нашата) по-важни за формирането на виртуални "нужди" в съзнанието му. Такива процеси засягащи същата материя не могат да вървят отделно от политическите процеси и по още други интересни причини процеса на разграждане на собствеността над предприятията (бизнеса ако повече ви харесва) се развива с бясна скорост и съвремената корпорация има общо с дефиницята от преди столетие точно колкото споменатия елен и крокодил. Демокрацията се превръща във формалност и държавните машини все повече се включват (доста спонтанно) като регулатори на един все по-хаотичен пазар (причините друг път). Самия им характер не дава на властите реален шанс да бъдат регулатор на презадоволен пазар вървящ уверено към хаотично състояни и те всъщност ускоряват процеса на деградация на икономическата среда като най-успешните отместват хаоса във времето, а типичния случай и по-тъпичките (като нашите) изпускат регулацията от контрол докато последната не се превърне в основно оръдие на труда на държавната, а често и корпоративната "корупция". Последното е в кавички не защото не е корупция според формалната идея на закон или ролята на фирмата, а защото е по-скоро логично и закономерно въпреки, че противоречи на формалните дефиниции - т.е. корупцията е по-скоро фактически закон, а не изкривяване на пожелателната писаница дето уж е по-високо от нас. Защо ли? Ами регулаторните механизми са подкрепена със силови мерки възможност за влияние върху психиката на потребителите и с появате си веднага се превръщат в търсена стока от ония, които имат нужда от тях за пренасочване на търсене към себе си. Балона се надува постоянно от доста десетилетия и се създадоха цели прослойки печелещи от един вид хазарт, който няма нищо общо със никаква реална функция в икономиката (погледната като начин на препитание на обществото). С времето обаче тоя хазарт изпомпва пари от реалната и ги вкарва във виртуалната икономика, като процеса е достатъчно бавен, за да променя и социалната атмосфера и ефектите му да служат като мотиватор на цели поколения. В крайна сметка ние сме презаситени с хора, които се водят интелигенция, но нямат занаят и умения, но се стремят да повишат статуса си в посока консумация на изпомпваните от реалната икономика средства. Това може да се балансира, дори инфлацията може да бъде добър коректор за дълго, но всичко си има граници и в днешно време опираме почти в тавана и макар, че всичко може да се поотложи за някое десетилетие при късмет и разбиране на процеса срива е неизбежен. Ако бях извънземно сигурно щях да гледам на всичко като на увлечение по виртуални нужди и виртуално задоволяване и далеч не говоря за Интернет и компютри. Хората на практика поради стечение на обстоятелствата от преди втората война бяха вкарани в левичарска схема, в която масите нямаха шанс да развият нови нужди и постепено пазара се изврати в сложен механизъм за предизвикване на псевдонеобходимости. Колкото и да е странно социалния капитализъм се оказва най-страшния звяр в цялата игра, въпреки че всички него най-много харесват. Социализма поне се разпадна рано, а европейската схема осакатява поколения наред възпитавайки ги в начин на живот и възгледи, които раждат само мимолетни нужди и не кореспондират помежду си така че да послужат като скеле за нов тип отношения на трайна зависимост от кореспондиращи си дейности. Казано с думи прости - лукса ни беше подарен прекалено прибързано и сега ще плащаме за това сурово. Над 90% от хората дори не са способни да си представят стремежи и възгледи, които да им вменят трайни и някак свързани с реалността необходимости и единствено могат да бъдат играчки за разпределяне на одобрение под влияние на евтина пропаганда и реклама, дори и да го осъзнават. Докарахме нещата до там, че единствения начин да не се разпаднем е да продължаваме да надуваме балона и да се надяваме, че някак си правейки го по-бавно или не знам точно как ще смекчим труса пред нас.