Ситуацията в българския туризъм и през този сезон не се развива особено добре. Не говоря за това дали заетите в сектора ще вземат някакви заплати или предприемачите евентуално ще спечелят по-малко. Доколкото всичко в националната икономика е свързано, не трябва да очакваме блестящи туристически резултати от една държава с овехтяла инфраструктура, обезверено население и никаква национална реклама.
При всичките ни природни красоти и исторически ценности е жалко, че туризмът днес се движи по зададената още през 1970-те години треактория. Ако правителството не се потруди върху идейната промяна на туристическия модел, скоро ще ни се наложи да преглътнем един много горчив хап. Но чрез организация и отговорност едно сериозно подобрение е възможно.
Според актуални мнения на експерти, с които разговарях за перспективите на летния туристически сезон 2010, особена разлика спрямо предходната година няма. Както всяка година - месец май е разочароващ, но очакванията са за силни юли и август. Дежурният въпрос как световната криза се отразява върху бизнеса по-скоро затруднява събеседниците ми. За пренасочване на туристически потоци към България заради нестабилността в Гърция надали може да става дума, освен може би в случая с рязък ръст на туристите от Полша.
В някои курорти антикризисната стратегия се изразява в рязко намаляване цените на ол-инклузив услугите и постигане на добра натовареност (22% ръст) при по-ниски приходи. Подготвени кадри, както обикновено, не достигат, но това не е чудно при настоящото ниво на заплащане. Хипотезата, че кризата ще завърне по родните обекти нашите ошлайфали се в Испания сънародници, не се потвърждава. Изобщо: настроили сме се за поредния обикновен летен туристически сезон.
Но аз си мисля за ефективността на туристическия модел. Когато пътувам из Гърция и плащам доста високи за доходите ми цени, се усещам, че всъщност бъркам в джоба си с голямо удоволствие. В малкото гръцко островно село, в къмпинга, на плажа - аз чувствам, че попивам страната. Цялата Гърция е туристически обект; същото в един по-комплексен смисъл важи и за Италия. Хората са приветливи, дружелюбни, готови са да помогнат. Те имат култура на жители на страна, която разчита на туризма. Туризмът се е пропил в поведението им и те с готовност посрещат гостите си, без да демонстрират пошла самобитност или „националност".
В България, освен в няколко по-малки градчета с амбициозна управа, от подобно отношение няма помен. Туристът да си стои в курорта, какво е тръгнал из къра. На този модел от нашето соц наследство безропотно се кланяме вече две десетилетия. За социалистическия свят не беше удачно да се допускат хора от другия лагер в задния ни двор. Неслучайно чужденци така и не влязоха в нито едно типично съветско село.
Същевременно народното стопанство страстно копнееше за долари и марки. Компромисът между сигурност, бизнес и имидж - курортният комплекс за чужденци от полузакрит тип - израстна на най-красивите ни заливи и планински склонове и всъщност вероятно изпълни отлично задачата си. Не можем да премълчим отличната работа на „Албена", например. Но вече е крайно време да погледнем напред.
Три неща трябва да се изменят, за да стане България съвременна туристическа дестинация и приходите от туризъм да се запазят и нарастват в международната конкуренция. Това е испанският бетонен модел, посредствената национална реклама и нагласата „излъжи чужденеца". Последното може също така да се нарече културен модел за туризъм, а също и модел за културен туризъм.
Бетонният модел в България не бе толкова следствие от грешна туристическа визия, а от желание да се изперат едни пари. Доколкото имам информация, в Испания вече се събарят хотели. В известен смисъл кризата в строителството направи услуга на българската природа, но знаем какво е способен да разреши чиновникът, ако бъде правилно мотивиран под масата. Така че трябва да останем нащрек за нови бетонни архитектурни недоразумения и ако е възможно да съборим няколко.
Относно националната туристическа реклама, вероятно по темата е изписано толкова мастило, колкото и за скъпите визи за руските туристи. Възмущаващо е как нищо не се променя. Дизайнът на националния павилион на Експо Шанхай го показа за пореден път. Ето и друга актуална история - регатата „Исторически морета" във Варна, която беше събитие с безспорен туристически потенциал, не само че беше тотално пренебрегната от българските висши политици, но и от българска страна беше лишена от всякаква публичност в чужбина.
Тази пасивност вероятно е пряко следствие от шумно рекламираната у нас идея, че институциите на държавата нямат икономически ангажименти. Фактът е, че национален маркетинг се прави от държавата. Ако в Държавната агенция по туризма чиновниците продължават да вземат заплати, да обикалят света и да не си гледат работата, защото нямало пари във време на криза и всъщност това не било тяхна работа, откъде в крайна сметка ще дойде въпросният икономически растеж?
Големите курорти така или иначе продължават да работят и печелят. Но ако не отговорят на новите изисквания на търсенето, паричният поток към тях в следващите 5 до 10 години ще намалее. Ако структурите на масовия туризъм не вземат съответните инвестиционни решения днес, те скоро няма да могат да се конкурират и ще фалират. Паралелно с това, държавата може да увеличи чувствително приходите от международен туризъм извън големите курорти, вероятно с поне още 50%, а може би и далеч повече. Това може да стане чрез болезнено липсващата години наред добра международна реклама, чрез зелена туристическа база, чрез пропаганда на принципите на туризма сред българското население.
Вижте, въпросът за по-качествения туристически стандарт е много важен. Той всъщност е пряко свързан с размера на заплатите ни. Политиката на ниски заплати е макроикономическата стратегия на България, наложена включително защото чрез нея се поддържат ниски цени и така ставаме по-привлекателни за туризъм. Вече десет години стратегията „ниски заплати с цел повече чужди туристи и инвестиции" не се оправдава. Защо да продължаваме да се държим за нещо неприятно и неефективно? В туризма ни не работи двигател, движим се само по инерция.
