Както бе казал някога консервативният икономист Хърбърт Стайн, "ако нещо не може да продължава вечно, то няма да продължава вечно."
Няма как да не се сетим за това му изказване във връзка със съвременния пазар на високодоходни акции и самодоволството, с което инвеститорите гледат на него.
Вярата, че нещата няма накъде да вървят на по-зле
VIX, или индексът на страха - който отчита очакванията на инвеститорите за непостоянност на пазара на ценни книжа - в момента е в най-ниското си ниво от 2007 г., точно преди финансовата криза.
Цените на всякакви видове активи, дори неща като спекулативните облигации, растат по начин, който би трябвало да означава прекрасно безоблачно небе над глобалната икономика.
Всичко това става въпреки факта, че в САЩ все така продължава дебатът за тавана на дълга, кризата в еврозоната все така не е решена, а в Китай се отваря балон на недвижимите имоти, който може да докара сериозен трус на глобалните пазари.
Част от залагането за повишение на цените на ценните книжа вероятно е реакция на факта, че в глобалната икономика нещата вървят на зле от толкова отдавна, че инвеститорите вярват, че няма как да стане по-зле.
Положението обаче също така отразява и други исторически ситуации
Според Ручир Шарма, отговарящ за изгряващите пазари и глобалната макроикономика в Morgan Stanley Investment Management, който е правил изследване на тенденциите през последните 100 години в пазара на високодоходни ценни книжа, в момента пазарът се намира точно там, където би трябвало да бъде в икономическия цикъл.
Обикновено към четвъртата година от възстановяването от криза, акциите почти са удвоили стойността си. През петата година, пазарите са склонни да се повишават с около 10%, което и много анализатори предсказват за тази година. В този контекст, ниският индекс на страха и склонността към залагане на повишение изглеждат абсолютно разумни.
Има обаче един малък проблем: макар пазарите да реагират точно така, както историята ни показва, че би трябвало да реагират, в реалната икономика нещата са доста по-различни
Ако оставим настрана малко по-доброто от очакваното четвърто тримесечие миналата година, все така сме в етапа на второто по бавност възстановяване от криза за последния век - и най-нестабилното от ерата след Втората световна война.
McKinsey Global Institute твърдят, че ще са нужни поне още 25 месеца, преди глобалната заетост да достигне нивата си преди рецесията.
Също толкова притеснителна е несвързаността между богатството на компаниите и имущественото състояние на служителите им, която никога не е била по-голяма
Стойността на ценните книжа далеч не е перфектен израз на състоянието на икономиката; ценните книжа в крайна сметка отразяват печалбите и потенциала за печалби на големите корпорации.
Въпреки че 60% от доходите на S&P 500 сега идват от големи мултинационални производствени фирми, тези компании са отговорни само за 15% от заетостта в САЩ и Западна Европа, доста по-малко от момента, когато започна мащабният аутсорсинг на труда към страни с по-евтини разходи за труд.
Много от тези компании получават все по-голям дял от продажбите си от други държави, при някои от тях тези стойности достигат 50%; същевременно заплатите, плащани на служителите в Западна Европа и САЩ остават постоянни.
Свидетели ли сме на необосновани прогнози за растеж без опора в реалната икономика?
Ако обобщим всички тези факти, става очевидно, че глобалните печалби за мултинационалните компании далеч не са гаранция за икономически растеж и създаване на работни места на локално равнище. Това е важен - и често игнориран - рисков фактор на пазарите в момента.
В някакъв момент, по думите на Шарма, "нужен ни е по-силен растеж в реалната икономика, за да растат повече корпоративните доходи." Може би точно сега е настъпила повратната точка?
До като не спрат печатницата индексите ще си вървят нагоре. Никой няма полза от срутване, само дето това не може да продължава до безкрай.
Тоя индийски икономист, дълбоко греши, защото прави връзка между днешното положение и процесите през последните 100 години, вместо да свърже ситуацията,както би било далеч по-правилно,- с изгрева на Слънцето. Това е така, защото така както изгрева на слънцето е нещо неизбежно - така е неизбежно и сгромолясването на капитализма. Колелото на историята се върти и връщане назад няма - старият строй ще си отиде и човечеството, смеейки се, - ще се прости със своето минало.