Антикризисна политика България си няма. "Антикризисните" мерки на правителството от пролетта на 2010 г. с основание бяха бламирани и още няма работеща стратегия как бизнесът и населението в България да бъдат предпазени от вълните след първата за родната икономика истинска капиталистическа финансово-икономическа криза.
Залогът, че сме малки и оставаме встрани може и да проработи; пораженията за България могат да се окажат по-малки отколкото да речем за Дания - предвид ниската база и изостаналост ще се отървем с по-малка нетна загуба на просперитет.
Но бетонирането на догонващия ни статус не вещае нищо добро не само за бизнеса и населението, а и за глобалния статус на нацията, за бъдещите десетилетия на държавата.
Сега е времето да се положат основите на дългосрочното икономическо развитие на България, като новата антикризисна стратегия трябва да се ориентира към решаване на едновременно няколко кризи: енергийна, демографска и трудова, социална, екологична, икономическа - а може би дори и кризата на националния морал.
Стратегията, с която българското правителство трябва да се опита да вдигне богатството на нацията, бързо трябва да се осмисли и да си осигури подкрепа в парламента, местната власт и сред данъкоплатците. Тя включва четири елемента.
А) Образование. Ние не сме сигурни, че нещата, които днес научават учениците и студентите, ще им бъдат изобщо от някаква полза в следващото десетилетие. Затова е време за съставяне на нови образователни програми в рамките на нова обща българска образователна стратегия.
Работеща такава няма - наложителна е концептуална реформа с нови Закони за средното и висшето образование. За целта вероятно ще са необходими и промени във Върховния закон.
Защото, според мен без да се нарушава социалния договор, е благотворно родителите да заплащат част от образователната услуга на децата си, с предоставяне на безплатно средно образование само при определени условия. Българската образователна стратегия се нуждае от широко и сериозно обществено обсъждане.
В новите образователни закони трябва да се изравнят статусите на държавни и частни институции. В тази връзка е нужна и Независима акредитационна комисия, която да определя рейтинг на учебните заведения вкл. гимназии, както и да присъжда научните звания и титли.
Образователните акценти в средните класове следва да се формулират прецизно: езикова и чуждоезикова подготовка, приложна математика, предприемачество, здраве и екология, етика (възпитание), национално - историческо образование. Лично според мен акредитацията на българските вузове и академии трябва да следва плана „по-малко, но по-добро".
Б) Включване на българската икономика към глобалните финансови пазари. Не ви ли се струва, че нашите мании за "приемане" са твърде провинциални? В рамките на този парламент трябва да се разработи и приеме петгодишен план за глобална финансова интеграция на България.
Високото проникване на мобилните телефони и широколентовия Интернет говори, че страната има технологична подготвеност за повишаване на добавената стойност във всекидневните финансови транзакции.
Държавата първо трябва да стегне своята фондова борса. Продажбата на чужд инвеститор не изглежда оправдана заветна цел за институцията на улица "Три уши". По-добре е да се повиши ликвидността на БФБ чрез нови финансови продукти, например целеви облигации на местните правителства, както и чрез превръщане на широките кръгове от населението в инвеститори.
Относно новите борсови продукти, нужни са иновации със среден размер - като подкрепени или лицензирани от държавата борсово търгувани фондове за инвестиции в зърно, метали, горива. Следва да се разшири и вторичният пазар на държавни ценни книжа, като според мен мястото за това също е БФБ.
Останалите в държавния сектор предприятия са толкова разпокъсани, а политическата подкрепа за активно държавно икономическо участие толкова ниска, че според мен вече е уместно да се върви към приватизация докрай.
Приватизация от нов вид: населението да получи дял от раздържавяваните дружества, като отправя по Интернет или чрез Български пощи конкуриращи се поръчки за придобиване на акции. Ето това можем да наречем публично предлагане на акциите, които ще се котират на БФБ.
Оставам с впечатлението, че идеята за демократична борсова реорганизация като цяло се посреща с неприязън. Но финансовият и социален потенциал на този ход се вижда с просто око.
Казано с леко преувеличение, всеки пенсионер заслужава достъп до фондовата борса, където да купува и продава ценните книги, част от пенсионния си пакет. Уместно е да се учреди и Доверителен фонд за управление на активи на БФБ за онези, които мислят, че не могат да се справят сами. Не е ли редно България да има активен публичен пенсионен фонд?
На новата БФБ освен държавни и общински облигации и дялове в стокови фондове ще се търгуват акции на железниците, на новосформирания оръжеен холдинг, на пристанищата, на горските предприятия, на Българския енергиен холдинг, на новия български атомен холдинг с АЕЦ Козлодуй, на Български пощи. Защо не и на ипотечната национална агенция?
Още по-широко разпределение на капитал сред населението, в добавка към стимул за земеделието и животновъдството, ще се постигне с трансформацията на стоковите тържища в проактивна аграрна борса с амбиции за регионално лидерство в търговията с фючърси и опции.
В крайна сметка всички финансови иновации ще убедят хората да не си паркират парите в банките, а да ги инвестират. Ще се прекъсне сегашният порочен цикъл: скъпи депозити, още по-скъпи лихви по кредити, невъзможност на новия бизнес да генерира такава доходност, че да оправдае наказващите банкови кредити. И се връщаме към първата точка от антикризисния план: България се нуждае от финансово образование.
В) Третата част от антикризисната стратегия е гарантиране на условия, при които бизнесът да получи кредитиране при по-ниски лихви. Каква е нормалната доходност на един успешен бизнес проект? В условията на глобална конкуренция, често 8 - 9 % ROI (възвращаемост на инвестициите) трябва да се разглежда като победа. Но с 9 - 11% цена на кредита за стартиращия бизнес, банките автоматично свиват икономическата активност в страната, като отказват перспективни проекти и с това намаляват потенциалния БВП.
След регулативно подсещане от страна на държавата, банките следва да се насочат към същинската си дейност - да кредитират. Подсещане включително и с държавна банка: икономиката има нужда от насърчителна банка за малкия и среден бизнес, от Българска банка за развитие - каквато, ще признаете, в момента у нас не работи. Държавата следва да започне да осигурява достатъчно финансиране за малкия и среден бизнес по лихви, не надхвърлящи дългосрочния лихвен процент по ДЦК.
И когато усилието по понижаване цената на бизнес кредита бъде придружено от мащабна реформа и подмладяване в администрацията на държавата, има изгледи да забогатеем.
Г) Инвестиционни приоритети: България трябва да изработи и следва цялостна стратегия за зелена икономика. В нея ще се интегрират индивидуалните стратегии за развитие на селското и горското стопанство, енергетиката, туризма. Фармацията, която е един от перспективните отрасли също и според МИЕТ, следва да заздрави научната и кадровата си база с бизнес - ВУЗ проекти в сферата на химията и ботаниката.
Във всеки отрасъл целта на развитието трябва да е изграждане на затворени цикли, увеличаващи добавената стойност по веригата от ресурс до потребителски продукт и отпадъци. Тези затворени цикли, под формата на географски и технологично интегрирани клъстери, ще получат статус на национални свръхиндустрии. Втората стъпка, която трябва да се предвиди в отрасловите стратегии още сега, е задействане на икономическата дипломация за международно сътрудничество по затваряне на производствените вериги.
База на зелената икономика е аграрният сектор, който има потенциал да удвои или утрои дела си в българския БВП. Реформираната Селскостопанска академия ще предложи изпреварваща стратегия за промените в климата и водите, с нови сортове и култури, планове за изоставащи с десетилетия задачи като напояване, застраховки на фермерите, трудови ресурси по селата. Ще се осъществи мащабна комасация на земите. Арендаторите ще започнат да плащат данъци. Ще заработи национална програма за маркетинг на биопродукти.
Стратегията за туризма според мен е да се насърчава рехабилитационен и рекреационен туризъм. Разходите за енергийни мегапроекти следва да се насочат към изграждане на децентрализирана мрежова енергийна система и интелигентни градове.
Инвестициите в нови енергийни мощности трябва задължително да се дублират с инвестиции в енергийна ефективност, за което енергетиците и индустриалците ще могат да ползват достъпния кредит. Българските предприятия трябва да се борят за сертификати "Зелена България", които ще използват в глобалната конкуренция. Нужна ни е и държавна агенция или дори министерство по оползотворяване на отпадъците.
Добрите антикризисни мерки разкриват ценността си тъкмо когато кризата отшуми. Дори България - каквото и да бълват родните нихилисти - не може да си лежи постоянно в криза, тъй като природата на стопанството следва циклични закони. Но "реалната политика" в български условия поддържа едно стресирано, движещо се по инерция общество и стопанство.
Щрихираните по-горе идеи са само намек за всички онези добри нови неща, които могат да се осъществят в България. Не без успех те са прилагани тук - там по света, но когато ги въвеждаме точно ние, "реалната политика" в България ги затлачва и проваля, като се оправдава с „хората".
Затова най-първата крачка към националния просперитет е да поставим здрава канара, а не кал за наш политически фундамент. Говоря първо за хората.
