"В ера на глобална конкуренция, Европейския съюз трябва да стане глобален играч".
С тези думи в годишната си реч пред евродепутатите председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че през следващите 6 години ЕС значително ще увеличи разходите си в бюджета. По-точно, ще ги увеличи с 300 милиарда евро, които ще се приложат в различни проекти по света.
Инвестиции, които ще привлекат вниманието на програма на евросъюза, ще са от сферите за подобряване на инфраструктурата, енергетиката, борбата с климатичните промени, здравеопазването, дигитализацията и образованието, а обхватът им ще прекрачи границите на ЕС, достигайки до Западните Балкани и Северна Африка.
Парите ще бъдат използвани за инвестиционни сделки, обединени от програмата "Стратегическият портал" (Global Getaway), а целта е да са по-добрата алтернатива на друг глобален и мащабен проект за развитие - китайският "Един пояс, един път" (Belt and Road).
Амбициозният "Един пояс, един път" на китайския лидер Си Дзинпин бе започнат още през 2013 г., когато азиатската държава ударно започна да инвестира в изграждането на инфраструктура по цял свят. Програмата е опорна точка във външната политика на Китай, чрез която се прокарват нови глобални търговски маршрути, свързващи страната с останалия свят.
Чрез пристанища и железопътни линии в Азия, Централна и Източна Европа, Африка и Латинска Америка, Китай значително изпревари други играчи и предизвика основателни тревоги. Инициативата "Един пояс, един път" включи огромен брой партньори - над 150 държави и международни организации.
Първоначално сред притеснените бяха и европейските държави, които изоставаха в проектите си за развитие на националната инфраструктура, но само няколко години след като китайския план за инвестиции стартира официално, стана ясно, че не е толкова издържан, колкото го представят.
Появиха се оплаквания от част от бенефициентите, че в дългосрочен план, условията по проектите са обременяващи, а някои от идеите се осъществяват при неспазване на екологичните и строителни стандарти.
Сега обаче Брюксел има намерение да тръгне по същия път на международно и солидно финансиране на проекти с различна насоченост, но много по-ловко от Китай.
На първо място, държавите, които ще бъдат включени в "Стратегическият портал" и ще получават средства по него, ще трябва да спазват изричното условие за опазване на околната среда, а след това да прегледат приоритетните точки на ЕС и да преценят към коя могат да се присъединят.
На челни места в програмата са инвестициите за цифровизация, образование, енергетика, транспорт и научни изследвания.
В предимствата си пред Китай ЕС посочва и прозрачността в сделките. На няколко пъти китайската инициатива често се свързваше с корупционни практики, използване на вратички в законите, нарушения на трудовите права и екологични проблеми. Също така Китай обикновено отпуска средства за своите проекти под формата на държавни банкови заеми, без те да се посочват в официалните сметки на държавния дълг.
По този начин правителствата и обществеността често остават незапознати с договореностите при затворени врати и е много трудно да бъде осъществен контрол. Има много опасения, че по тази схема Пекин си е осигурил сериозната зависимост на определени държави заради техните финансови дългове. Един от примерите е Черна гора, където по проект за магистрала са отпуснати 1 милиард долара, но се оказа, че балканската държава не е в състояние да изплати дълга си към Експортно-Импортната банка на Китай.
За разлика от "Един пояс, един ден" инвестиционната програма на ЕС ще се финансира и с безвъзмездна помощ, най-вече от частния сектор, обяви Фон Дер Лайен.
Около 135 млрд. евро инвестиции ще бъдат осигурени от новата програма на ЕС "Европейски фонд за устойчиво развитие плюс". Базираната в Люксембург Европейска инвестиционна банка също ще участва. Безвъзмездно финансиране в размер до 18 млрд. евро ще дойде от други програми на съюза Половината от разходите ще дойдат от европейски финансови институции и финансови институции за развитие.
Някои от вече обявените проекти, с които ЕС ще подпомогне на Западните Балкани, също ще бъдат включени в "Стратегическия портал". Брюксел вече заяви, че ще инвестира 30 млрд. евро в региона за свързване с магистрали и жп пътища на всички столици на Балканите, като самите столици ще се свържат и с евросъюза.
Изрично беше потвърдено и участието на проекта за изграждане на жп линия от българската граница до Истанбул, известен още като "Капъкуле"-"Халакалъ". Този проект се финансира чрез ЕБВР със 150 млн. евро за 67-километровия участък.
Освен това, ЕС се ангажира и с прокарването на оптичен кабел до Грузия и Армения, както и с проекти в Северна Африка, в рамките на програмите си по политиките за добросъседство, съобщи еврокомисарят за разширяването Оливер Верхей.
В това време САЩ и Великобритания също огласиха, че ще дадат начало на финансиране на инвестиционни проекти по цял свят, подобни на европейската и китайската, но председателят на Европейската комисия заяви, че ЕС не се притеснява от тях. Дори смята, че могат да си сътрудничат.
Намеренията на евросъюза ще съответстват на бъдещите планове на Г-7. Те бяха дискутирани по време на срещата на върха, която се проведе във Великобритания тази година. Сред тях е и проектът на президента на САЩ Джо Байдън "Изграждане на по-добър свят", инфраструктурен план за 40 трлн. долара.
В заключение, Китай очевидно ще се сблъска с конкуренция с финансирането на проекти в различни точки на света. Проекти, които със сигурност печелят влияние на страната или обединението от страни, осигуряващи финансирането.
