За да осигури още доставки на газ и нефт за Европа, Норвегия планира да отвори отдавна затворени газови находища. Междувременно отчетите на държавната компания за добив на гази и нефт за първото тримесечие на годината сочат сериозен ръст на производството.
Правителството на страната одобри планове за разработване на три газови находища в южната част на Северно море, съобщава обществената телевизия NRK.
Те са били затворени през 1998 г., но ще бъдат рестартирани, като основната причина е ситуацията с доставките на горива в Европа.
За повторното отваряне на находищата ще бъдат инвестирани 19 млрд. норвежки крони, или 1,7 млрд. евро. Очакванията са оттам да бъдат добити между 90 и 120 милиона барела нефтен еквивалент.
Находищата ще произвеждат основно природен газ, който да бъде транспортиран по газопровод до Германия, както и известно количество кондензат, което да се изнася за Великобритания.
Планът е добивът да започне в края на 2028 г. и да продължи до 2048 г.
Експерти посочват, че отварянето на стари находища може да се обясни единствено с търсенето в Европа, където се разчита все повече на доставки от Норвегия заради войната в Украйна и настоящата ситуация в Близкия изток.
Още след началото на войната в Украйна скандинавската страна се превърна в най-големия доставчик на природен газ за Европа.
Паралелно с това кабинетът в Осло обяви и ежегодната лицензионна процедура за проучване и добив за газ и нефт. Предлагат се 70 нови зони в Баренцово, Новрежко и Северно море, във вече проучени и развити райони.
Процедурата е ежегодна и с нея се определя къде се допускат сондажи, а на по-късен етап и кои от кандидатстващите компании получава лиценз. Този година обаче някои от районите са рекордно близо до крайбрежието.
"Норвежката газова и петролна индустрия е жизненоважна за Норвегия и за Европа. Обявяваме нови площи за проучване, за да продължи развитието на петролния сектор и той да може и занапред да създава значителна стойност за обществото, да защитава общото ни благосъстояние и да допринася за енергийната сигурност и безопасност на Европа", обяви по този повод премиерът на страната Йонас Гар Стьоре.
Близостта на някои от блоковете до сушата е в противоречие с препоръките на Норвежката агенция за околно среда, но според наблюдатели причината е добивът да стига до пазара по-бързо и лесно.
По отношение на климатичните промени и връзката им с изкопаемите горива от правителството обясняват, че доставките на нефт и газ от Норвегия са с много нисък въглероден отпечатък, а страната се стреми към намаление на емисиите от производството.
Самата Норвегия е известна с това, че близо 100% от тока в страната не е от изкопаеми горива, а от хидроенергия и други възобновяеми източници.
Освен това голяма част от печалбите от нефт и газ не се харчат за текуши бюджетни разходи, а се спестяват и прехвърлят в т.нар. Норвежки петролен фонд.
Там ще отиде и значителна част от солидната печалба на най-голямата, държавна енергийна компания Equinor.
За първата четвърт на 2026 г., компанията за добив на нефт и газ отчита оперативна печалба от 9,77 милиарда долара, съобщиха от най-големия производител на газ и нефт в Норвегия. Оттам допълват, че от януари до края на март имат рекордно производство - 2,3 млн. барела нефтен еквивалент на ден, което е с 9 на сто ръст спрямо същия период на 2025 г.
Чистата печалба на фирмата обаче е далеч по-малка, тъй като в Норвегия всички петролни компании плащат 78% от печалбите си на държавата под формата на данъци. Държавата освен това държи 67 на сто от собствеността в Equinor, което значи че около 90 на сто от приходите отиват в петролния фонд на Норвегия.
Очакванията са второто тримесечие за компанията да е още по-силно.
