В деня преди Коледа на 1969 г. Норвегия получава изключително щедър подарък, който променя съдбата на страната за десетилетия напред.
Тогава е открито първото петролно поле в Северно море и две години по-късно добивът започва. Постепенно скандинавската страна се превръща в един от най-големите износители на нефт и газ в света.
Още тогава обаче властите не си позволяват да забравят, че изкопаемите горива са изчерпаемо богатство. В Норвегия са в сила няколко принципа - огромната част добитото от залежите в Северно море се изнася, страната почти не ползва собствените си газ и нефт за енергийните си нужди, нито пък харчи приходите от изкопаемите горива.
С минимални изключения милиардите долари, които ежегодно постъпват в хазната от петролния и газов бизнес се спестяват и отиват в Правителствения пенсионен глобален фонд, известен и като Норвежки петролен фонд.
В него по последни данни има 1,6 трилиона долара, което го прави най-големият държавен инвестиционен фонд в света.
Освен това под половината от тези пари са от приходите от газ и нефт. По-голямата част от активите на фонда са от инвестиции. Става дума за огромни мащаби - норвежкият петролен фонд притежава близо 1,5% от компаниите, които са на световните борси.
Структурата има дялове и приходи от 9000 фирми по цял свят, включително и в най-големите технологични компании.
Фондът има и стотици сгради в едни от най-големите градове на света и наемите от тях също носят приходи, освен това отпуска и кредити на държави и компании.
Само за 2023 г. печалбата му е 213 млрд. долара. 65 млрд. долара са от държавата, която инвестира във фонда приходите от добива на газ и нефт.
Това е и целта на фонда - да акумулира, спестява и умножава за в бъдеще парите от земните богатства на норвежкия континентален шелф. Малка част от средствата в него влизат в ежегодния бюджет на Норвегия - до 3% от наличните в структурата пари. Смята се, че толкова е възвръщаемостта на средствата в него и така не се харчи основният капитал.
Макар и малко, парите, които се харчат, формират близо 20% от бюджета на Норвегия и обикновено отиват за здравеопазване, пенсии, помощи за безработица, образование и инфраструктурни проекти.
Другата функция на фонда е да пази икономиката от флуктуациите в пазара на горива.
Всъщност, Норвегия решава да пази приходите от природното си богатство още преди да го отрие.
Първите заявки за проучване на морето край северната страна идват през 60-те години на миналия век от чуждестранни компании. Преди да ги даде, норвежката държава приема законодателство, според което всички природни ресурси в норвежкия континентален шелф принадлежат на държавата и само правителството може да издава лицензи да проучване и добив.
Така се стига до откриването на първото находище през 1969 г. от американска компания. През 1972 г. е основана и норвежката Statoil, а заедно с нея е прието и правилото, че държавата държи поне 50% от всеки лиценз за производство и добив, който издава.
По-късно правилото е променено и сега парламентът на Норвегия решава колко точно да е участието на държавата, като според обстоятелствата то може да е повече или по-малко.
Днес Statoil се е превърнала в Equinor, която държи над 60% от добива на нефт и газ в Норвегия. 67 на сто от акциите ѝ са притежание на норвежката държава, а останалите се търгуват на борсите.
Печалбата от дивидентите на компанията отива в петролния фонд, същото става и с таксите, които плащат останалите компании, приходите от лицензи и други участия на държавата в този бизнес.
Още в първите години, след като започва добивът на ценните горива в Норвегия, стартира и дебатът какво да се прави с парите. През 80-те години на миналия век се решава да се създаде държавният фонд, в който да се влага цялото богатство от петрола.
Той се появява през 1990 г., а първите приходи влизат в него през 1996 г.
Фондът служи като финансов резерв и буфер при сътресения с икономиката или цените на горивата. Освен това е пенсионен и спестовен фонд, дългосрочно вложение с водеща идея, че един ден парите от петрола ще секнат и трябва да се използват отговорно, за да има от тях за настоящите и бъдещите поколения.
Всички инвестиции на фонда са извън Норвегия и през 2017 г. активите му стигат 1 трилион долара.
Политическият консенсус по въпроса е доста широк и всички приемат, че колкото по-малко петродолари харчат днес, толкова по-устойчива ще е Норвегия на кризи в бъдеще, а националното ѝ богатство ще издържи колкото може по-дълго.
Рамката за управление на фонда е зададена от парламента на страната, а отговорността и рамката за управлението се падат на министерството на финансите.
С оперативния мениджмънт е натоварена Норвежката банка.
Освен че не трябва да инвестира рисково, петролният фонд трябва да спазва и етични правила и не може да влага пари в оръжейни компании и най-вече такива, които продават въоръжение на определени страни. Пълна забрана за влагане в оръжейни фирми няма, изрично това е забранено само за ядрено оръжие.
Не са позволени и инвестиции в тютюневи фирми и в такива за марихуана за развлекателни цели. Тези, чийто бизнес се основава на използване на въглища също са в забранителния за инвестиции списък.
Другият етичен въпрос - да продължава ли Норвегия да трупа богатство от добив на изкопаеми горива, засега има ясен краткосрочен отговор. Правителството одобри през 2023 г. 19 нови проекта за разработване на газови и петролни полета.
Междувременно във фонда, в който ще дойдат приходите и от тях, има близо по 300 000 долара за всеки един гражданин на Норвегия.
