Новината, че американският президент Джо Байдън е решил да отвори стратегическите резерви на страната от петрол, за да овладее сериозния ръст в цените на горивата, обхванал САЩ, като цяло доведе до временно успокоение на глобалните пазарите, като цената успя да падне под 80 долара за барел.
Желанието на Байдън и други държави - като Индия, Китай и Япония - да го последват в това отваряне на резервите от суров петрол, за да се укроти този порив на цените на всички изкопаеми източници на енергия, може да се превърне в лоста за овладяване на настоящата ситуация.
През последните седмици цените на горивата се изстреляха сериозно, стигайки до рекордни положения в сравнение с изминалите няколко години.
Причината за този ръст на цените при бензина и останалите горива до голяма степен може да се търси в бавния отговор на световната петролна индустрия на нарастващото търсене през 2021 г.
През пролетта и лятото на годината много икономики в Западна Европа, Северна Америка и Азия започнаха малко по малко да възстановяват работата си от нивата преди пандемията, благодарение на ваксините и повишените мерки за сигурност.
Междувременно обаче предлагането на петрол по-трудно и по-бавно възвръща мащабите си.
Именно за да бъде в крак с търсенето, индустрията се обръща към натрупаните вече нефтени запаси. Ходът на Байдън е в унисон с тази тенденция. Според източник на "Ройтерс" в американското правителство, за да може тези действия реално да окажат влияние, САЩ трябва да освободи от резервите си между 20 и 30 млн. барела.
Такова освобождаване може да бъде под формата на продажба или заем от Стратегическия петролен резерв на САЩ - или и двете.
Резервът е създаден през 70-те като отговор на кризата с арабското петролно ембарго, за да се гарантира, че Америка ще разполага с достатъчно доставки, за да посрещне всяка извънредна ситуация.
Към момента преговорите за координирано освобождаване на петрол от резерва не са финализирани, нито е взето окончателно решение дали да се следва някакъв специфичен курс на действие по отношение на цените.
Колкото до отправените искания към другите големи икономики да отворят своите резерви, подобно нещо вече е правено и преди. През 2011 г. например покрай войната в Либия беше предприет подобен ход, който да задържи бързия ръст на цените.
Но настоящото предложение представлява безпрецедентно предизвикателство пред ОПЕК - картела, който оказва влияние върху цените на петрола повече от пет десетилетия, защото включва Китай, най-големият вносител на суров петрол в света.
В момента ОПЕК и други производители, включително Русия, известни общо като ОПЕК+, добавят около 400 000 барела на ден към пазара на месечна база, но се противопоставиха на призивите на Байдън за по-бързи увеличения, твърдейки, че възстановяването на търсенето може да бъде крехко.
Според тях връщането на нова вълна на коронавируса през късната есен и зимата отново може да намали търсенето на горива и ще доведе до скоростно пренасищане на пазара.
Генералният секретар на ОПЕК Мохамад Баркиндо коментира във вторник, че очаква глобален излишък при доставките на нефт да се появи веднага през декември - нещо, което ще доведе до остър спад в цените.
За подобен излишък се говори и в доклада на Международната агенция по енергетика (МАЕ), като според тях на пазара се очаква недостигът от около 100 милиона барела на ден да прерасне в излишък през първото тримесечие на следващата година, като тогава предлагането ще изпревари търсенето с 1,1 милиона барела на ден. Това свръхпредлагане може да нарасне до 2,2 милиона барела на ден през второто тримесечие, прогнозира енергийният надзор.
Агенцията повиши прогнозата си за глобално търсене на бензин за последното тримесечие на 2021 г. с 250 000 барела на ден, след като видя, че търсенето на крайните потребители е "на път да се засили" през останалата част от годината, тъй като все повече страни се отварят за международни пътувания, а кампаниите за ваксинация срещу COVID-19 в повечето държави освобождават движението в голяма част от страните в Запада.
Тези прогнози обаче зависят от увеличаването на производството на ОПЕК и неговите партньори, включително Русия, с 400 000 барела на ден на месец, тъй като групата, известна като ОПЕК+, бавно отпуска съкращенията, които беше принудена да направи по време на пандемията.
Поне за момента обаче това не се изпълнява, като ОПЕК+ произвежда около 700 000 барела на ден под нивата от септември и октомври.
Това до голяма степен се дължи на водещите африкански производители Нигерия и Ангола, чиито проблеми с поддръжката и инвестициите вероятно ще натежат върху производството през следващата година.
Ако това недостатъчно производство в цялото обединение ОПЕК+ продължи, то може да заличи голяма част от излишъка през първото тримесечие и да запази пазарите стегнати за по-дълго.
Като потенциално контриране при такъв развой на събитията се гледа към САЩ, където шистовата индустрия може да осигури по-голямата част от увеличението на производството извън ОПЕК.
МАЕ очаква огромно увеличение с 480 000 барела на ден в добива на суров и природен газ в САЩ през второто тримесечие на 2022 г. и с 1,1 милиона барела на ден за цялата 2022 г.
Краткосрочните очаквания на Администрацията за енергийна информация на САЩ са по-ниски, като общото производство на суров петрол и NGL се очаква да нарасне с 220 000 през второто тримесечие. Оттам предвиждат добивът в САЩ да се ускори през втората половина на 2022 г. за увеличение от 1,25 милиона барела на ден на суровия петрол и течен природен газ за годината.
Въпреки това, производителите на шисти реагираха по-бавно, отколкото при предишни покачвания на цените. Инвеститорите и акционерите изискват по-голяма капиталова дисциплина от индустрията, отколкото в предишни цикли на бум и спад.
Една от причините за това е, че компаниите тук се борят с недостига на работна ръка и оборудване, докато други казват, че търсенето все още е твърде несигурно, за да увеличат производството, тъй като индустрията се възстановява от рецесията, предизвикана от пандемията.
Очакванията са, че Байдън ще продължи политическия натиск за справяне с настоящия сериозен ръст в цените, тъй като той се разглежда като една от причините рейтингът му и този на Демократическата партия да падат.
А на фона на предстоящите догодина междинни избори цената на горивата може да се окаже много важен въпрос в кампанията и да доведе до загуба на места в Конгреса и Сената, където сега демократите имат крехко мнозинство.
