Решението на Европейската комисия (EK) от средата на миналата седмица да забрани след 2035 г. производството на автомобили, задвижвани от изкопаеми горива, определено разбуни мненията в Европа.
Мярката е част от Европейската зелена сделка, която изисква страните членки на Европейския съюз (ЕС) сериозно да намалят своите емисии от вредни газове. Извън забраната за продажба на автомобили, задвижвани от изкопаеми горива, в новото решение на ЕК се предвижда още през 2030 г. ЕС да вдигне изискванията спрямо новите автомобили за количеството изгорели газове, които произвеждат, като дотогава колите ще трябва да бълват с 55% по-малко въглероден диоксид (CO2).
Това е значително по-висока цел от съществуващите изисквания за същия период, според които спадът на емисиите от CO2 от автомобилите трябва да намалее с 37,5% до 2030 г.
От ЕК мотивират решението си с нуждата от спешните действия във всички сектори на икономиката на ЕС, като това с особена сила важи за транспортния сектор, където емисиите продължават да се увеличават въпреки всички поети ангажименти до момента.
Транспортът представлява около една четвърт от общите емисии на парникови газове в ЕС, а най-голям принос има автомобилният транспорт. Той е и един от основните източници на замърсяване на въздуха в градовете.
Редица зелени и екологични групи приветстваха предложението на ЕК като "повратна точка" за автомобилната индустрия". От там също така искат и да се въведат достатъчно междинни цели, които да гарантират, че автомобилният сектор действително ще вложи усилия в това да увеличи производството си на автомобили без емисии по-рано.
Според Уилям Тодс, изпълнителен директор на неправителствената организация "Транспорт и околна среда", новите правила на ЕС ще се превърнат в тласък за масовото въвеждане на електромобили в пътния процес, тъй като ще доведат до засилено изграждане на точки за зареждане.
"Това означава, че чистите автомобили скоро ще бъдат достъпни и лесни за зареждане за милиони европейци", коментира Тодс.
Не всички обаче посрещат тази идея с подобен оптимизъм. Според други намесени във въпроса това предложение залага единствено на електромобилите, превръщайки идеята за развитието на по-екологично чистите коли в "еднопосочна улица".
"Въпросът е да се избягва изгарянето на изкопаеми горива в бъдеще и да се насърчава използването на възобновяеми горива. Това изисква ориентиран към бъдещето технологичен микс, а не ангажимент към една технология, която уж е единственото решение", коментира Ралф Димер, управляващ директор на eFuels Alliance, представляващ над 100 компании в сектора на възобновяемата енергия.
Желанието на Европа да работи за ограничаване на климатичните промени и замърсяването е наистина похвално. Въпросът обаче е наистина дали това е най-добрият начин и дали наистина организации като eFuels Alliance нямат право да са скептични към новите планове.
Подобно твърдо залагане на електромобилите, които в момента са единствената пълна алтернатива на сегашните двигатели, задвижвани от бензин, природен газ и дизел, може да отклони автомобилостроенето от търсене на други варианти за чиста енергия, особено като се има предвид, че и в момента има притеснения относно електрическите автомобили.
Едно от основните в случая, особено като се погледне планът на ЕС, заложен в Зелената сделка, е количеството точки за зареждане на електрически превозни средства. Според плановете в рамките на целия съюз до 2025 г. трябва да има 1 млн. места за зареждане, а до 2030 г. броят им да достигне 3 млн. През 2050 г. в цяла Европа трябва да има 16,3 млн. станции за зареждане на електромобили.
Проблемът тук е, че тези правила предвиждат много по-бързо преминаване към електромобили, отколкото всъщност се наблюдава в момента.
На практика, за да бъдат постигнати тези цели за необходим брой места за зареждане, ще е необходимо всяка година да бъдат изграждани по около 150 хил. нови, или по около 3000 на седмица. Да, това е броят за цяла Европа, но този брой е наистина много голям. A според някои дори непосилен.
"Преходът към електрически превозни средства върви много по-бързо, отколкото някой някога е предполагал, но... за това трябва да има и инфраструктурата за зареждане", призна еврокомисарят по Зелената сделка Франс Тимерманс.
Съгласно новото предложение държавите-членки ще трябва да разширят капацитета за зареждане в съответствие с продажбите на автомобили с нулеви емисии, като инсталират пунктове за зареждане на всеки 60 км и точки за зареждане с водород на всеки 150 км по основните магистрали.
А това ще изисква солидни инвестиции от страна на държавите членки. Според зелените активисти в ЕС тези пари могат да дойдат от повишаване на акцизите върху най-замърсяващите горива. Понастоящем за дизела се прилага по-нисък минимален процент от бензина - въпреки че е по-замърсяващ.
Увеличаването на акциза върху горивата, при това толкова солено, за колкото настояват еколозите, може да означава преди всичко едно нещо - рязък скок в цените на въпросните горива. Нещо, което у нас доказано води до протести и гражданско недоволство.
Много трудно гражданите могат да бъдат убедени, че едно ударно вдигане на цените на горивата, причинено само от държавната намеса, може да бъде оправдано с Европейската зелена сделка. Политическата тежест тук ще е значителна.
Но виковете на гневните шофьори не са единственото нещо, което трябва да се има предвид тук. Много по-важен момент е това, че с минаването предимно на електромобили като средство за предвижване ще се увеличи многократно консумацията на електроенергия.
Дори и сега една голяма част от енергията, която потребяваме поне у нас, се произвежда от горене на въглища. А възобновяемите източници не могат да покрият всички енергийни нужди на страната.
Да, България е страна, която традиционно е няколко крачки назад що се отнася до производството на чиста енергия, но въглищата продължават да са средство за производството на електроенергия на много други места, включително Германия, Полша и т.н.
Друг важен фактор, който често остава назад, когато се разглеждат тези въпроси - ще може ли съществуващите електропреносни мрежи да издържат на натоварването? Перфектен пример за важността на този въпрос идва от Тексас, където зимата беше необичайно студена, а употребата на ток скочи до небесата, довеждайки до сривове в системата, несвикнала на подобно натоварване.
Включването на толкова много електрически автомобили в общата мрежа може да подейства по същия начин. Следователно, преди ударното преминаване на електрически коли, е добре да се провери дали това няма да доведе до режим на тока (пресилен, но все пак ярък пример за възможните последствия).
За да стигнем и до основния въпрос около електромобилите - т.нар. "литиево предизвикателство".
Тъй като ЕС очаква милиони електрически автомобили да се появят по пътищата през следващото десетилетие, рециклирането на батериите на литиева основа, които задвижват тези коли, може да се превърне в ключово предизвикателство.
Производството на батерии за всички тези автомобили изисква извличане на редки земни метали и най-вече литий - нещо, което е значително енергоемко.
Смята се, че над една пета от лития и 65% от кобалта, необходими за производството на нова батерия, могат да дойдат от рециклирането през 2035 г. Въпросът обаче е, че това е предимно пожелателно мислене, тъй като все още технологиите за рециклиране на старите електромобили - тези, които вече са излезли от движение, все още не работи толкова добре, колкото на еколозите им се иска.
Всички тези проблеми са потенциално преодолими, но това ще изисква наистина пълното отдаване на политиците към климатичната сделка и то във всички страни на ЕС, но също така и на самото население на Общността.
Дори в момента обаче сред политическите ръководства на държавите членки има по-скоро принципно съгласие за Европейската зелена сделка, отколкото явно и искрено намерение тя да бъде изпълнявана. Така че това в момента трябва да е основната задача на Брюксел що се отнася до сделката - да убеди самите хора, че подобен ангажимент, който ще доведе до сериозни промени в начина на живот, до вдигане на цените на горивата, отказване от пластмасата и т.н., наистина си струва.
Защото ако ЕК не успее в тази си задача, е много по-вероятно да получава повече оправдания за непостигнати цели, отколкото реални резултати, колкото и да адаптира целите си към светлото зелено бъдеще.
