"Кучетата ни смятат за по-висши същества, котките - за по-нисши. Прасетата се отнасят с нас като с равни."
Тези думи са приписвани на британския държавник Уинстън Чърчил. Който е отглеждал котка и е ставал обект на надмения ѝ поглед, може да си обясни какво е провокирало това описание.
Човечеството обаче продължава да отглежда домашни котки, въпреки особеностите в нрава на тези животни. Така е било от древни времена, когато котките дори са били приемани за божества.
В търсене на отговор на въпроса "защо?" потърсихме някои от най-разпространените митове за котките и техните корени. Ето ги и тях:
1. Котката е приемана като божество
Почитта към котката се заражда горе-долу, когато египетската и месопотамската култури започнали да развиват земеделието си до степен да произвеждат повече от хранителните си нужди за момента.
С това се наложило и съхранение на продукцията, а така се стигнало и до набезите от гризачи. Скоро хората открили, че африканската котка държи вредителите далеч и започнали да я почитат наравно с боговете на плодородието.
Мъртвите котки в Древен Египет били оплаквани дълго, а след това били мумифицирани, като се смятало, че така се омилостивяват боговете. Отделно убийството на котка се смятало за углавно престъпление, наказвано със смърт.
Сред малкото запазени митове от онези години е един, доживял до днес, благодарение на древногръцкия историк Херодот. Той гласи, че персите знаели за почитта на египтяните към котките. По време на военен сблъсък помежду им, те пуснали няколко животни на бойното поле и вместо да рискуват живота на някоя котка, египтяните се предали.
2. Черната котка носи нещастие
Божествената слава на котката се променя през Средновековието. Връзката на котките с египетската религия и тяхната сексуална активност накарали инквизиторите да провъзгласят тези животни за олицетворение на злото и магьосничеството, съюзници на дявола и спътници на вещиците.
И, както може да се предположи, реакцията била котките да бъдат жестоко измъчвани и изгаряни на клади. Специално черните котки били обявени за зли демони и били упорито преследвани.
В резултат на всички убити котки обаче, скоро рязко се увеличила популацията от плъхове, които пречели на земеделците да съхраняват произведеното от тях. Освен това гризачите допринесли за разпространението на епидемията, известна като "Черната смърт".
И там именно се корени и митът, че черната котка носи нещастие, макар че сякаш е по-логично да се посочи, че човешката глупост носи такова.
3. Имат девет живота
Отново се връщаме в Древен Египет, защото митът за деветте живота на котката води началото си от там. Египтяните вярвали, че котката може да се върне към живот девет пъти, което число за тях било свещено.
Вярването идва от умението на котката да не пада по гръб и от нейната гъвкавост, заради която египтяните били убедени, че тези животни са по-устойчиви от останалите зверове.
В турската и арабската култура се приемало, че котките имат шест живота, а в гръцката и германската - седем. В Европа деветте живота се възприемат благодарение на Шекспир, който писал за това в своя творба. Не е ясно дали е просто негова интерпретация на определено вярване или чиста случайност, за да си напасне римите.
4. Не падат по гръб
Това твърдение се превръща в мит просто защото известно време не е имало своето обяснение.
Едва с възможностите на новите технологии - и по-точно когато видеозаписите стават възможни - учени успяват да разкрият загадката "падат ли котките по гръб".
Те наблюдават котешкото падане на забавен каданс и скоро установяват, че пухкавите любимци притежават вродена способност, наречена рефлекс за възстановяване на равновесието. Или иначе казано, много бързо могат да определят кое е горе и кое долу и съумяват да извъртят телата си така, че да се приземят на лапи.
За целта те ползват зрението или вестибуларния си апарат, който се намира във вътрешното им ухо. Освен, че лесно определят къде е земята и как тялото им е разположено спрямо нея, те имат и гъвкав гръбнак, който могат да извият още във въздуха.
Не винаги обаче успяват. Това се случва, ако разстоянието между тях и земята е малко, или ако са неподготвени - например, ако тръгнат да падат, докато са заспали дълбоко.
5. Ако умрa, ще ме изяде ли котката ми?
Не, не гледайте странно. Изненадващо голям брой хора се вълнуват от този въпрос. Той е бил зададен в Google над 400 милиона пъти до миналата година, според специализирания сайт Cats and Squirrels. Още по-изненадващ е отговорът.
В статия, публикувана в Journal of Forensic Sciences, се описва случай, при който изследователи по съдебни разследвания в Колорадо изучавали разлагането на човешки тела. Експериментът се провежда в открито съоръжение, където да се наблюдава процеса по нормално увреждане на тъканите, причинено от излагане на атмосферно влияние.
Съоръжението било оградено, за да не могат големи хищници да се промъкнат на това неочаквано пиршество. Това обаче успява да направи една обикновена котка.
Тя се промъкнала до тялото на 79-годишна покойница и похапнала тъкан от лявата ръка и гърдите на трупа. За да довършат наблюдението си, учените използвали по-малка клетка, за да не може котката да мине през нея. Когато я махнали след седмица, животното отново се върнало в търсене на оставеното "хапване". Всъщност, връщала се в продължение на месец при едно и също тяло.
Учените се озадачили още повече, когато дошла друга котка - изцяло черна, която яла от лявата страна на тялото на 70-годишен мъж, мъртъв от седмица. Предпочитала ръката и корема и идвала 12 пъти за около шест седмици, винаги при едно и също тяло.
Оказало се, че не само предпочитат едно и също тяло, но ядат там, където тъканта е била предварително увредена. Учените все още опитват да го обяснят, тъй като в природата котките нямат ролята на "чистачи".
Спорадични случаи, в които се съобщава, че котка е яла от тялото на мъртвия си стопанин, се обясняват по-скоро с това, че животното опитва да привлече вниманието му или дори да "съживи" човека, отколкото заради глад.
Но ако имате котка, не започвайте да я гледате с недоверие. Когато ви гледа втренчено и настоятелно мяука, това не е закана, че ще ви превърне във вечеря, а намек, че е време да ѝ дадете нещо за хапване. По възможност не себе си.
Горещо препоръчваме да НЕ провеждате изследване и на другите митове от рода на "Падат ли котките винаги на краката си?" и "Имат ли девет живота?". Най-добре се придържайте към първото и почитайте мяукащия си домашен любимец като божество. Котката ви и без това най-вероятно очаква точно подобно отношение.
