Колко пъти сте си казвали, че много ви се иска България да заприлича на Дания? Сигурно са десетки...
В прекрасната, свободна и толерантна Дания обаче е напълно забранено да се отглеждат 13 породи кучета, сред които и азиатският вълкодав, още наричан алабай. Още през 2010 г. страната решава, че тези породи са агресивни и опасни и нямат място сред жителите ѝ.
Не така стоят нещата в България, където именно алабай нахапа 10-годишно дете, което лежи в кома и лекарите се борят за живота му.
Ако има някаква изненада в случая, тя е единствено във факта, че въпреки огромния брой подобни инциденти у нас, мерки така и не се предприемат.
Пример за ширещото се безхаберие е самият собственик на алабая, който притежава още пет такива кучета с оправданието, че престъпността в село Въгларово, където се развива действието, е много висока.
Оплакванията на съселяни, че кучетата са агресивни, не срещат ответна реакция, и така се стига до поредните заглавия тип "Дете ухапа куче".
В момента отговор на случилото се едва ли ще има. Властите са заети с партийни препирни и рокади и инцидент като този няма как да влезе в дневния им ред. Фондация "Четири лапи" пък се занимава с иначе благородни каузи като търговията на малки кученца, но не отронва и дума как ще се реши проблемът с по-едрите четириноги.
А проблем има и той не е от вчера, като в него обикновено са замесени точно бойни, големи и/или агресивни породи. Последният подобен случай е отпреди 10 дена, когато каракачанка нахапва дете, за щастие - без фатални поражения, но и без особени последици.
Обикновено в подобни ситуации идват и обичайните оправдания - горкото животно няма никаква вина, че е не е случило на стопанин. Това е вярно, но само донякъде.
Че невинаги може да се разчита на съвестта на стопанина са се досетили не само във вече споменатата Дания, но и в Норвегия, Кипър, Полша и Германия, където отглеждането на агресивни породи е или напълно забранено, или строго регулирано.
В България законът задължава собствениците на едри породи на един къс повод и един намордник, за никое от които не се следи особено. Оттук нататък всеки може да отскочи до близкия зоомагазин или да отвори сайт за онлайн търговия и да се сдобие с каквато му душа иска порода, включително алабай, кане корсо, доберман.
Така немалка част от собствениците на големи кучета се оказват напълно неподготвени да дресират и контролират своя четириног любимец, а мисълта да се обърнат към специалист треньор им е едновременно чужда и излишна.
Немарливостта на собствениците неволно се поощрява от царящото бездействие на контролиращи органи и законодателни власти и стигаме до кошмари като този във Въгларово.
Не е ли по-добре да си спестим мъките и невинните жертви и да решим въпроса категорично и с твърда ръка, вместо да се въвеждат законче след законче, които никой не спазва?
Никой няма жизненоважна нужда да отглежда огромни породи кучета, особено след като масово липсва идея и знания как те да бъдат възпитавани и контролирани. Затова и никой няма да пострада, ако тези породи бъдат напълно забранени за отглеждане в България по западен образец, точно като в добрата стара Дания.
За сметка на това една подобна твърда забрана ще спаси здравето, нервите и животите на всички нас, които не искаме да сме следващите, попаднали в полицейската хроника и, не дай си Боже, в спешното отделение.