На 13 години Жилбер Грес чува от лекар, че има вроден сърдечен дефект и трябва да спре с футбола. Това за французина звучи като смъртна присъда.
"Тогава точно бях казал на баща ми, че не искам повече да ходя на училище. Желанието ми беше да стана професионален футболист. А за образован човек като татко това не звучеше никак добре - разказва Жилбер, оставил следа в Бундеслигата в началото на 70-те години на миналия век. - Точно се бяхме спазарили да изкарам все пак някаква практика в една транспортна компания и чух шокиращата диагноза. Тогава заявих на татко: "Едва когато лекарят на Расинг Страсбург ми забрани да играя, тогава ще спра." От този ден нататък всеки път отивах разтреперан на преглед. Просто не исках да чуя ужасната диагноза за втори път."
Един ден самият Жилбер заговаря лекаря за това. А отговорът, който получава, сваля огромен товар от плещите му: "Момче, ти имаш огромно спортно сърце, което бие бавно. Вярвай ми, никога няма да умреш от инфаркт." Облекчението е огромно.
И мечтаната кариера може да се осъществи без каквито и да било спънки.
С изключение на една. Точно преди дебюта си за Расинг Страсбург при мъжете Жилбер трябва да отбие военната си служба.
"Ще се върна в петък", заявява той на гаджето си, което впоследствие става негова съпруга. Но плановете са едно, а действителността - съвсем друго. Изпращат го в Алжир, където тече войната за независимост на дотогавашната френска колония. И Грес изкарва там девет тежки месеца. Двама негови приятели загиват в сражения.
"На мен за щастие не ми се наложи да стрелям нито веднъж - въздъхва французинът. - Една вечер бях на косъм. Давах наряд пред дървената ни барака, когато в шубраците започна да се шумоли. Реших, че моментът е настъпил. Извиках фелдфебела и един подофицер, които изскочиха голи от бараката. Оказа, че магаре се беше закачило за бодливата тел и се опитваше да се измъкне."
В следващите пет години Грес изиграва 200 мача за Расинг и влиза в сметките на националния селекционер Анри Герен за световното първенство в Англия през 1966-а.
"Трябваше да пътуваме за контрола в Москва със Съветския съюз и бях в групата. Няколко дни преди заминаването треньорът ми каза: "Жилбер, футболният съюз се дразни заради дългата ти коса. Подстрижи се, иначе не мога да те взема". Отказах. И първо не заминах за Москва, а след това и за Мондиала в Англия", разказва бившият атакуващ полузащитник.
За сметка на това става един от първите французи, заиграли в Бундеслигата, след като точно през 1966-а подписва с Щутгарт.
Там се превръща в любимец на феновете, но е и трън в очите на наставника Алберт Зинг. Треньорът е участник в битката при Сталинград с две неизвадени сачми от тялото и нищо военно не му е чуждо.
Затова и на договорката между Грес и президента Фриц Валтер за това французинът да отсъства от тренировка всеки понеделник Зинг не гледа с добро око. И при първата възможност го вади от отбора. Но феновете са плътно зад Жилбер. А президентът Фриц Валтер го дърпа настрана и му заявява: "Отново ще можеш да играеш, но трябва да те накажем. Ще трябва да си отрежеш косата". И този път Грес няма избор. Няколко дни по-късно 20 журналисти и фотографи чакат Жилбер пред един фризьорски салон, за да отразят дългоочакваното шоу.
А още преди тази случка Грес е любимец не само на мъжката аудитория в Германия. Получава по 150-160 писма средно на ден. Главно от обожателки.
"Получавах доста поща. Питаха ме за телефонния ми номер, дали съм женен. Жена ми трябваше да изхвърля голяма част от писмата", смее се Жилбер.
На терена французинът е недолюбван силно от противниците. Най-вече от Берти Фогтс и Ото Рехагел. "Гамен, сигурно в родината си спял под мостовете", подхвърлят му те.
За съжаление, Грес не успява да спечели голям трофей с Щутгарт. Макар в единия от сезоните да е на крачка от титлата. Тогава триумфира Байерн, а Грес иска от президента Валтер няколко силни попълнения, за да могат "швабите" да се борят за златото през следващия сезон.
"Не ми трябва да ставаме шампиони. Тогава играчите ще искат повече пари и ще започнат проблемите. По-добре да сме четвърти или пети, за да ми е спокойно", отсича президентът на клуба.
Впоследствие Грес се завръща в родината, като става на два пъти шампион с Марсилия, преди да завърши кариерата си в родния Страсбург.
След това започва треньорският му път, който преминава главно през Швейцария, Франция и Белгия. Носи единствената титла за любимия Страсбург през 1979 година. Точно по време на първия си престой начело на тима Грес е наставник на младок, който по-късно ще стане един от най-великите треньори на своето време. И вероятно сте го чували. Името му е Арсен Венгер.
