В една топла вечер на 5 август 1970 г., звездният състав на Манчестър Юнайтед гостува на Хъл Сити в турнирен сблъсък.
И когато след продълженията резултатът все още е 1:1, се стига до нещо необичайно и знаменателно - по петима играчи от двата тима се изреждат да изпълняват дузпи срещу двамата вратари, за да определят изхода от сблъсъка.
Така става факт първият решен с дузпи мач в английския футбол.
Шест седмици по-рано, законотворците на футболната игра са взели решение да въведат по-модерния и новаторски подход, който оттам нататък десетилетия наред осигурява незабравими драми и емоции.
Преди да бъде въведено изпълнението на дузпи, елиминационните сблъсъци се решават чрез преигравания, теглене на жребии или хвърляне на монети.
Днес е трудно да осмислим, че дори мачове на големи първенства са могли да зависят от хвърлена монета - но именно така Италия се класира на финала на Европейското първенство през 1968 г. след 0:0 срещу СССР на полуфинала.
А въпросният финал с Югославия завършва 1:1 преди италианците да победят с 2:0 в преиграването след два дни.
Но за да се стигне до кардиналната промяна, основна роля изиграва един мач с българския национален отбор няколко месеца по-късно.
На Олимпийските игри през 1968-а България достига до четвъртфиналите и там до последно води с 1:0 на Израел, преди да допусне изравнителен гол.
В продълженията не падат повече попадения и се налага с хвърляне на монета да се реши кой продължава към следващия кръг.
Късметът е на страната на българите, които впоследствие печелят и полуфинала, за да загубят финалния мач от мощната Унгария с 1:4.
Но в Израел никак не са доволни от такова отпадане и един от членовете на израелската футболна федерация Йоси Даган ражда радикална идея: мачовете да се решават с последователни изпълнения на дузпи.
Така определящо става футболно умение, което е част от играта, вместо всичко да зависи от каприза на жребия, както при монетата.
Заедно с Майкъл Алмог, който по-късно става шеф на израелската федерация, Даган развива идеята за елиминациите чрез дузпи и пише официално предложение до ФИФА.
Идеята е подложена на тежки дискусии от футболните законодатели в IFAB преди да бъде приета през 1970-а.
Решението идва твърде късно, за да бъде приложено на Световното първенство през същата година, което завършва с триумф на Бразилия без да се налага теглене на жребии.
Няма сигурна информация за това кой е първият мач в световен мащаб, решен с дузпи след въвеждане на правилото.
Но е известно, че на английска територия първият случай е именно споменатият двубой между Хъл Сити и Манчестър Юнайтед.
Турнирът е предсезонна надпревара, наречена "Уотни Къп" и тогава зрителите на историческото събитие се питат дали изпълненията на дузпи ще се окажат по-малко жестоки от монетата.
Един от феновете на домакините Мартин Кели е още малко дете, когато вижда как неговите любимци от Хъл се изправят срещу Джордж Бест, Боби Чарлтън и Денис Лоу.
"Беше все едно да имаш Меси, Роналдо и Мбапе в един отбор", спомня си той.
"Атмосферата на стадиона беше наелектризираща", разказва един от футболистите на Хъл Сити Франки Банкс.
"Две години по-рано Юнайтед беше взел Европейската купа, техните играчи ни бяха идоли. На хартия нямахме никакъв шанс. Но искахме да победим и да докажем на всички, че можем да им се противопоставим, макар че бяха може би най-добрият отбор в света".
И Хъл наистина успява да се противопостави, след като повежда още в 11-тата минута чрез Крис Чилтън.
Лоу обаче изравнява в 78-ата, за да се стигне до продължения, а накрая и до историческите дузпи.
Джордж Бест е първият, който се осмелява да изпълни от 11-те метра и да изпрати точен удар в долния ляв ъгъл.
При 3:3 се стига и до първия пропуск, дело на големия Денис Лоу, чийто удар е спасен от Иън Маккечни.
После и Хъл изпуска чрез Кен Уагстаф, така че след като Уили Морган бележи за Юнайтед, домакините са наясно, че задължително трябва да вкарат при петия си изстрел.
И тогава се случва още нещо историческо, тъй като Маккечни става първият вратар, изпълнил дузпа при финално надстрелване от бялата точка.
Неговият удар е мощен, но разтриса напречната греда. С това стражът се превръща в грешник за своя отбор и както неведнъж се случва в историята оттам нататък, този пропуск го преследва до края на кариерата му.
Статистиците твърдят, че при финалните изпълнения на дузпи, 24% от ударите не завършват с гол, така че мнозина играчи са наясно как са се чувствали Лоу и Маккечни.
Няколко години по-късно се стига до първия финал на голямо първенство, решен с дузпи - той е на Евро 1976, когато победният удар е реализиран по специален начин от митичния Антонин Паненка.
Днес привържениците знаят какво да очакват, когато се стигне до такъв момент в някой мач, но за свидетелите на Хъл Сити - Манчестър Юнайтед емоцията е била непозната.
"Всеки удар беше агония", признава фенът Мартин Кели, изгледал от трибуните загубата на своя тим.
Над половин век по-късно, всеки футболен запалянко може да каже, че е изпитвал нещо подобно.
