Едва ли и най-заклетите футболни фенове помнят името на Рони О'Брайън, макар че има защо историята му да бъде разказвана.
Ирландецът с доста невзрачна кариера, преминала предимно в Щатите в началото на хилядолетието, привидно няма с какво да се похвали - макар че известно време е собственост на Ювентус и... за малко да стане личност на века на Time.
Точно така, парадоксалното му нахлуване в класацията на престижното американско списание превръща О'Брайън в едно от първите футболни мемета.
През 1999 г. Time се съобразява с новите интернет тенденции и организира онлайн вот за избор на личност на века, а кандидатите са светила като Мартин Лутър Кинг, Уинстън Чърчил, Елвис Пресли и Алберт Айнщайн.
Проблемът е, че изданието наивно позволява потребителите да спуснат и свои собствени номинации в класацията, което води до един от първите примери как някакъв шеговит тренд може да опорочи уж сериозен онлайн вот.
Скоро неизвестният футболист Рони О'Брайън не само присъства сред останалите номинирани, но и води в гласовете. Уви, от Time слагат край на забавата, като премахват О'Брайън и променят правилата, а при обяснението им проличава презрително отношение към футболиста, наречен "насмешлив кандидат".
Крайният резултат от гласуването е далеч по-тривиален и Айнщайн печели, докато на Рони О'Брайън му предстои да изживее още причудливи моменти в необичайния си футболен път.
Атакуващият халф успява да впечатли в родината си на юношеско ниво и в края на 90-те е привлечен от борещия се за Висшата лига Мидълзбро.
18-годишният О'Брайън постига успехи с юношеския национален отбор на Ирландия и даже печели Евро 1998, но в Мидълзбро така и не получава шанс от мениджъра Брайън Робсън.
Младокът е освободен от Боро през лятото на 1999-а и би било логично оттам да тръгне надолу - но неговият агент разпраща касета с изявите му на най-големите клубове в Европа.
Един труден за обяснение обрат отвежда халфа не къде да е, а в Ювентус, тъй като по някаква причина "бианконерите" са впечатлени от записите с младока, отхвърлен на Острова.
Воденият от Карло Анчелоти тим подписва 5-годишен договор с играча и в лагера на Мидълзбро започват да се чудят: в Юве ли са се объркали, или на "Ривърсайд" са изпуснали някакъв велик талант, когото не са дооценили навреме.
Навъсеният Робсън бърза да уточни, че грешката не е в него. "Рони О'Брайън не е достатъчно добър", отсича мениджърът. "Хората скачат до тавана, защото отиде в Ювентус, но все още нищо не е направил. Пожелавам му успех и дано ме опровергае".
Лятото на 1999-а е особен период за "Старата госпожа" и макар че някои големи звезди като Зинедин Зидан, Едгар Давидс и Алесандро Дел Пиеро остават в тима, други като Дидие Дешан и Анджело Перуци вече са си тръгнали.
На Карло Анчелоти му предстои да сглоби състав за участието в турнира Интертото през юли и август, така че е готов на експерименти в първия отбор.
Затова Рони О'Брайън изиграва три контролни мача и на няколко пъти е сред резервите в официални двубои, преди да получи големия си шанс срещу руския Ростселмаш (днес вече ФК Ростов) в полуфинала реванш от Интертото.
Кадри от двубоя показват как ирландецът се включва 13 минути преди края и макар и при отдавна решен мач (Юве води с 9:1 в общия резултат), не може да му се отрече, че оставя нелоши впечатления.
О'Брайън снове напред-назад по дясното крило, печели пряк свободен удар в добра зона, връща се и в защита, където отнема топка в наказателното поле и после блокира опасно центриране.
Има възможност и да вкара, но на два пъти стреля неточно, а после Дел Пиеро не му оставя една топка в идеална позиция за стрелба.
04/08/1999 Juventus-Rostselmash, partita che rimane scolpita nella memoria dei tifosi per un evento commovente: il debutto di Ronnie O'Brien! Sempre nel vivo del gioco, baluardo insuperabile in fase difensiva, pericolosissimo in attacco. E se qualcuno fosse stato meno egoista... pic.twitter.com/jg54fMYVHR
— Peppino De Pinot (@de_pinot) August 4, 2021
С този двубой кариерата на Рони в Ювентус не само започва, но и завършва.
След като е разпращан под наем в серия клубове, той губи три години, в които почти не играе, а после разтрогва договора си с Юве два сезона преди края на 5-годишния срок.
Историята му обаче далеч не приключва дотук и Рони О'Брайън започва да намира себе си в американската МЛС. През 2002 г. подписва с Далас Бърн и се разписва още при дебюта си.
Счупен крак съсипва следващия му сезон, но Рони се възстановява и записва 29 мача с 10 асистенции и два гола, а Далас достига до плейофната фаза. Не само това, но О'Брайън е отличен и индивидуално, като е избран в отбора на сезона и взима участие в престижния Мач на звездите.
2005 г. е още по-добра за него, с 30 мача, 6 гола и 12 асистенции, както и с ново участие в Мача на звездите. Това се оказва върхът на играча, тъй като следва конфликт с треньора Колин Кларк и трансфер във ФК Торонто, където травма в коляното не позволява на О'Брайън да се наложи.
После той подписва със Сан Хосе Ърткуейкс и изиграва един обещаващ сезон, но договорът му не е продължен и изненадващо, Рони слага край на кариерата си само на 29 години.
Със сигурност в историята на Юве той остава сред най-странните трансфери, правени някога. Може би най-странният от всички.
Но поне в Торино могат да се похвалят, че са притежавали футболист, който без да разполага с гигантски потенциал в спорта, за малко да се окаже личност №1 на XX век.
