ЦСКА - за мнозина това не е просто футболен клуб, а символ на българския футбол. През 80-те и 90-те години на миналия век "червените" създават легенди, чието влияние се усеща и днес.
Една от най-ярките "армейски" фигури - Трифон Иванов - остава в съзнанието на футболните запалянковци като еталон за модерен защитник, мъжество и характер. Трифон се присъединява към ЦСКА през лятото на 1988 г. и бързо след пристигането си на "Българска армия" се утвърждава като лидер в отбраната.
С неповторим усет за пласиране и изключителна физическа мощ той често печели дуелите един на един и рядко бива преодоляван. Наред с качествата му в защита, Туньо проявяваше завиден усет и в офанзивната част на играта, като нерядко бележеше важни попадения. За националния отбор на България той изиграва 76 мача и отбелязва 6 гола в периода 1988-1998 г.
Едно от най-значимите му европейски участия с "армейците" идва в полуфинала за КНК срещу Барселона през 1989 г., когато ЦСКА губи с 1:2 от добре смазаната машина на Йохан Кройф - отбор, смятан от мнозина за един от най-добрите в историята.
Христо Стоичков бележи ключов гол в първия двубой в София, поставяйки началото на интереса на каталунците към него - интерес, който ще му осигури "билет" за Барселона година по-късно.
Тимът се представя достойно и в първата среща на "Камп Ноу", където повежда чрез гения Стоичков, но в крайна сметка отстъпва с 2:4.
Освен Трифон Иванов, ЦСКА разполагаше с истински звезди като Георги Димитров - Джеки (1977-1985), Христо Стоичков (1984-1990), Любослав Пенев (1984-1989), Емил Костадинов (1985-1990) и много други. В този златен период "червените" създадоха достатъчно успешни състезатели, прославили името на клуба и страната по света. По време на похода към полуфиналите в КНК срещу Барселона, ЦСКА отстранява Панатинайкос и Рода, показвайки характер и воля. Срещата с нидерландците се решава след изпълнение на дузпи - Любо Пенев пропуска първия наказателен удар, но след това точни са Стоичков, Георги Георгиев, Трифон Иванов и Недялко Младенов, а "червените" ликуват.
Всички знаем как се развиха кариерите на тези таланти след това.
Христо Стоичков се превърна в емблема на Барселона, спечели "Златната обувка" и "Златната топка", попадна в идеалния отбор на Мондиал "94 и завинаги остана в сърцата на феновете. Любослав Пенев изгради солидна кариера в Испания, превръщайки се в ключов реализатор за Валенсия и Атлетико Мадрид. Трифон Иванов беше желан от Барселона по време на престоя си в Бетис, но президентът на испанския клуб отказа категорично да се раздели с "железния" бранител. Впоследствие кариерата му продължи в швейцарския Ксамакс и австрийските грандове Рапид и Аустрия Виена.
По-късно, през 90-те, на сцената излизат Димитър Бербатов, Мартин Петров и Стилиян Петров - определяни като "трите коня, които дърпат каляската" (по думите на Йордан Лечков). Получили шанса си в ЦСКА, и тримата се развиват блестящо, а в един момент от кариерата си играят във Висшата лига - най-силното първенство в света и все още недостижим връх за българския футбол.
Тези състезатели не само печелеха на терена - те зададоха стандарти и се превърнаха в идоли за следващите поколения. Показаха, че футболът е сложна комбинация от талант, упорит труд и всеотдайност - пример, който продължава да вдъхновява децата и днес.
