Безспорно едно от най-големите качества на глобалната мрежа е анонимността, която ти предоставя. Всеки има право да каже онова, което мисли или чувства, без да се страхува, че от това би последвала физическа саморазправа.
Стандартните последствия от грубото поведение често отсъстват напълно в интернет. Тук всеки може да заобиколи общоприетия етикет на общуване и на практика да се държи както пожелае - например да пречи на нормалната дискусия, да провокира останалите потребители с откровено заядливи коментари, да ги дразни и дори да ги обижда. Накратко - да стае трол.
Според Wikipedia това е "човек, който публикува противоречиви, провокиращи или извън темата съобщения в онлайн дискусионни форуми, стаи за разговори, блогове, коментари към вестникарски статии и др, с основна цел да предизвика емоционален отговор от другите потребители, да ги провокира или тормози или просто да попречи на нормалния тон на водения разговор."
Уви, геймингът също не е застрахован от такова поведение, а теми като ролята на жените, сексуалната ориентация, расовата и етническата принадлежност, както и религията, редовно се превръщат в пламъка, разпалил онлайн пожари с огромни размери. Геймингът още се смята за предимно расистка, сексистка и хомофобска среда и битката срещу тези стереотипи и предразсъдъци далеч не е приключена.
Политика и гейминг: един изненадващо експлозивен коктейл
Стратегическата игра Hearts of Iron IV симулира бурния политически пейзаж от началото на 20-ти век, от 1933 г. до 1949 г. Това е ера на фашизма, комунизма, политически вълнения и геноцид, а редакторът за игра ви позволява да манипулирате всичко това.
Бихте могли, например, да поемете контрол над британския парламент, да го потопите в мрачните обятия на нацизма и да замените Уинстън Чърчил с фашиста Осуалд Мосли. Можете да направите същото в Германия и да изградите марксистката власт, симпатизираща на Москва, от която Хитлер толкова се страхуваше.
Millennium Dawn е мащабен мод на играта, който прави същото, но вече в съвременните политически условия. В него може да управлявате „Ислямска държава" и да завладеете Сирия, или пък да поведете Съединените щати наляво.
Възможни са още расистки идеологии, етническо прочистване, връщане на апартейда и какво ли още не. По традиция, именно стратегическите игри имат най-много расистки модове. През миналата година космическата симулация Stellaris се сдоби с модификация, която премахва всички цветнокожи хора от човешката раса и смело декларира "Тук няма място за мултикултурализъм!".
Мод за Hearts of Iron IV на име Aryan Goddess дава алтернативен прочит на историята от перспективата на Третия райх. В Deus Vult пък водите Свещена война срещу мюсюлманите през Средновековието.
Всички тези модове към момента вече са свалени, но въпросителните около тях остават. Готови ли са геймърите да създават интересно, но и провокативно съдържание? Къде минава границата между забавлението и обидата? Пречи ли това на опитите за отърсване от закостенелия имидж, че с игри се занимават само млади момчета, а геймингът поражда най-вече агресия и нетърпимост към онези, които не влизат в тясната общност?
Именно такива бяха част от въпросите, на които мнозина търсеха отговори по време на т.нар. Геймър гейт от 2014 г. Тогава една наглед безобидна случка (лична любовна драма и обвинения в изневяра и размяна на интимност срещу благосклонно медийно отразяване) бе разпалена и раздута в многократно по-големи мащаби и доведе до цяла поредица от скандали, обвинения и онлайн тиради.
Скандалът често се описва като проява на културна война за диверсификация, творческо признание и социална критика във видеоигрите, т.е. за социалната идентичност на геймърите. Но от Геймър гейт се роди и нещо положително - все повече хора започнаха да се замислят над това кои са всъщност хората, които играят игри, какви са етичните и моралните норми в отношенията, каква е ролята на жените в гейминга и др. В крайна сметка, видеоигрите са една от средите, където най-напред се изявяват най-новите технологии и прогресивно дизайнерско мислене; редно е и самите отношения да бъдат също толкова прогресивни и цивилизовани.
Искрено и лично
Игрите като цяло не са особено известни със своето чувствително отношение към въпроси, свързани с хомо- и бисексуалните отношения. Да, BioWare ни позволява да имаме еднополови връзки. The Sims също, както и Fable и Skyrim. Проблемите, свързани с подобен тип партньорства обаче никога не са засегнати в самата история на играта. Досега.
Нова инициатива идва от самия Масачузетски технологичен институт (MIT) - едно от най-елитните висши училища в света в областта на техниката и технологиите. Идеята на екипа учени и програмисти е да създаде игра, която се занимава с проблемите на подобен род отношения, без да ги изтласква в периферията. Не е тайна, че ЛГБТ историите, ако въобще присъстват, са в някой второстепенен куест. Може би експанжън, DLC или мод. Една остатъчна мисъл, блуждаеща самотно в нищото. Не и в A Closed World.
„Нашият проект се занимава с основната идея за идентичността и представянето ѝ в популярната култура. Спомнете си как сте се почувствали, когато сте чули, че някой известен човек е различен по същия начин, по който и вие... Облива ви вълна от приятни чувства. Именно така представих проекта на моите студенти. Културното съдържание оформя нашата реалност", коментира Тод Харпър от MIT Gambit Game Lab, разработила A Closed World.
В началото на играта, която може да бъде превъртяна за по-малко от половин час, трябва да изберете какъв е вашият пол. Впоследствие тя ви пренася в мрачна гора, където ви очакват демоните на героя ви (буквално и образно казано).
Вашата цел е да си проправите път през социалните забрани и да достигнете своя любим човек, който е избягал от своето селище и от неразбирането, срещу което се е изправял всеки ден. Въпросът е - готови ли сте да рискувате всичко, за да разберете какво се крие в другия край на гората?
Докато играете на играта, няма как да не се замислите над въпроси като „Това не е ли прекалено гей? Дали героят не е прекалено обречен? Какво ще си помислят хетеросексуалните хора?" и т.н. Рядко една видео игра може да предизвиква подобни мисли у хората, което само по себе си е постижение. Нещо повече - тя съдържа доста повече съдържание за възрастни, отколкото огромна част от игрите с реалния рейтинг „За възрастни".
Религията също е трудна тема за гейминга
Christian Game Developers е интересно място. Незапознатите с това уникално събитие от гейм-индустрията със сигурност няма да знаят какво да очакват. Ще има ли изложението представителен етаж, където т.нар. booth babes да представят новите заглавия, но в доста по-оскъдно облекло? А може би ще видим позакъсняла базирана на Библията Kinect игра, която възпроизвежда различни молитвени пози с изключителна точност? Ще станем ли свидетели на дългоочакваното продължение на прословутата Left Behind - една игра, която тази специфична прослойка очаква подобно на следващия Half Life за целокупната геймърска общност?
Разбира се, нито едно от тези неща не е вярно.
Те са хора като всички останали, разработват игри за последните версии на iOS и Android, работят в студия като BioWare, създават куестове за The Witcher 3, посещават редовно изданията на Game Developers Conference в Сан Франциско и дори не споменават толкова често името Господне.
„Ако някой си мисли, че може да създаде игра, която да прави християните по-добри, определено е сбъркал", смята Дейвид МакДоналд - баща и съпруг на 40-тина години и технологиите определено не са му чужди. Той използва Twitter, притежава и PlayStation 3 - сред любимите му заглавия са Heavy Rain (брилянтна емоционална и морална игра), EchoChrome (перспективата на играта е интересна) и Shadow of the Colossus.
Силно заинтригуван е и от уникалната визия и презентация на El Shaddai: Ascension to the Metatron, която е вдъхновена от апокрифната Книга на Инок.
Въпреки че не е разработчик или важна фигура в индустрията, Дейвид МакДоналд има мнение по повечето въпрос.
„Играта е начин за разказване на добри истории и това е нейната сила. Хората могат да се променят в резултат на една добра история. Тя може да им помогне да вземат решение или да предприемат промяна. Ако видео игрите са начин да служим на едно плуралистично общество ние като християни също сме част от него - не защото обратното би било дискриминация, а защото ние също можем да допринесем с нещо ценно за гейм индустрията".
И това наистина важи за всички, които някога са посягали към мишката или контролера с желанието да се забавляват.
