ВНИМАНИЕ: В текстът предстоят спойлери за осемте епизода на Ahsoka.
Светлата и Тъмната страна в мен са си спретнали двубой по отношение на Ahsoka, най-пресният игрален сериал от вселената на "Междузвездни войни".
"Хареса го ти. Оптимизъм в теб усещам", шепти досущ като Йода фенската искра в мен, която не успяват да загасят нито твърде многото филми и сериали, които "Дисни" бълва, нито спорното качество на някои от тях (да, продължавам да не харесвам "Оби-Уан Кеноби").
"На места ти беше толкова скучно, че предпочиташ да се гореше със светлинен меч. А и се ядосваш, че вече е необходимо да си гледал всички филми, сериали и анимации, за да си наясно с персонажите и събитията. Стига Marvel-щини!", крещи изтощеният циник със зачервен поглед и прескачащи между пръстите искри.
Не е лесно да си почитател на "Междузвездни войни" днес, във време, в което поредицата по-скоро разделя феновете си, отколкото да ги сближава. Още по-трудно е да си почитател, който се опитва да е обективен.
Но позволете ми да опитам, защото Ahsoka сам по себе си е важен за бъдещето на любимата на мен, вас и милиони други поредица.
Какво видяхме в тези осем епизода?
Видяхме наченки на еволюция в отказалата се от пътя на джедая Асока, която откри "следващото си ниво"; станахме свидетели на завръщането на още един джедай в Галактиката и най-вече се убедихме, че щастливият край невинаги е гарантиран.
Сянката над гранд адмирал Траун надвисна над Новата република и е интересно как Lucasfilm ще отиграят това не само на малък, но и на голям екран.
Може би ще ни се реваншират и ще получим продълженията на "Завръщането на джедаите", които Джей Джей Ейбрамс и Райън Джонсън не успяха да ни дадат?
Само заради тази надежда си струва човек да изгледа Ahsoka с всичките му плюсове и с няколкото очевидни минуса.
Тук е моментът да приемем в съзнанията си една аксиома - от "Междузвездни войни" до "Междузвездни войни" разликата е огромна. Поредицата отдавна не е така хомогенна, както общото име предполага.
Дели се не само на различни формати - филми и сериали, игрални и анимационни, но и на специфични сюжетни похвати, ключови елементи и атмосфера спрямо това кой кинотворец е в основата на дадена продукция.
Имате "Междузвездни войни" (SW накратко) на Джордж Лукас, имате прикуълите, които пак са на Лукас, но се усещат много различни. Имате SW на Джей Джей Ейбрамс/Райън Джонсън (Епизоди VII-IX), "уестърн" SW на Джон Фавро (The Mandalorian, The Book of Boba Fett), "сериозни" SW на Тони Гилрой (Rogue One, Andor).
Има ги и "Междузвездни войни" на Дейв Филони, творческият двигател на анимационните сериали Star Wars: Clone Wars и Star Wars: Rebels, който е и сценарист на игралния сериал Ahsoka.
Характерни при него са по-лекият, понякога по детски наивен подход към приключенията на героите, но и задълбаването в митологията на поредицата - от корените на Силата, през пътуващи в хиперпространството космически китове и дори своеобразно космическо чистилище, където можеш да срещнеш отдавна починали лица.
Ahsoka отвсякъде си е "Междузвездни войни на Дейв Филони", което автоматично означава, че не всеки човек, харесващ филмите на Лукас или дори The Mandalorian, ще хареса този сериал.
Драматургията и дори режисурата понякога напомнят на анимациите (което пак е по-добре от повтаряемостта в сценария и клатещата се камера в "Оби-Уан Кеноби"). Същевременно подходът на Филони е зареден с иновация - нещо, което куцаше на новата филмова трилогия - и това проличава и тук в създаването на запомнящи се персонажи и моменти.
От датомирските вещици и "счупения" екипаж на Траун до вече споменатите космически китове, от "последния урок" на Анакин и двубой в една различна реалност до щурмоваци-зомбита...
Няма как да се оплачем, че Ahsoka е "още от същото", защото не е. Показва на зрителите неща, които - ако не са се докосвали до анимациите - те не са виждали и които дори за фантастичната поредица на космически рицари са... ами, чудати.
Едва сега, след последния епизод, мога да оценя тези новости, с които Филони опитва да разшири това, което знаем за "Междузвездни войни".
Така, както докато гледах сериала, оцених препратките към Войната на клонираните и поредната поява на Хейдън Кристенсен като Анакин Скайуокър. Може би носталгията говори, но искрено се радвам да видя, че получава нов шанс в ролята след основателните критики към себе си покрай Епизоди II и III.
Или както се зарадвах, че вече и по-широката публика може да се докосне до гранд адмирал Траун - един от най-качествените злодеи на поредицата. Да, шкембето на актьора Ларс Микелсен малко разваля идеята за дисциплинирания военен стратег, но му е простено заради великия глас.
Но не само позитивите от работата на Филони са налице в Ahsoka, има го и негативното.
На места сериалът беше откровено скучен, а контрастът между сцени сякаш за пълнеж и динамичните дуели със светлинни мечове само засили това впечатление. Същата скука ме е мъчила и при някои епизоди от анимационните поредици на сценариста, така че го броя за нещо характерно.
От "филма" ме изваждаха и някои от актьорите, основно самата Асока - виждах Росарио Доусън през цялото време. Вероятно този проблем не съществува, ако не си гледал Доусън в други филми и сериали, но не помагаше и фактът, че през немалка част от времето не Асока, а други персонажи са фокус на епизодите.
Доста по-леко възприех непознатите лица на актьорите Наташа Лиу Бордизо и Еман Есфанди съответно като мандалорката Сабин и джедая Езра. С добро впечатление ме остави и дроидът Huyang, озвучен с подходяща доза британско чувство за превъзходство от Дейвид Тенант (Dr. Who).
Най-добро впечатление сред актьорите обаче оставя Рей Стивънсън като наемника Бейлън Скол.
С осанката и обраната си игра Стивънсън перфектно пресъздаде някой, който има спокойствието, преценката и подхода на джедаите, но поради свои причини се е отклонил от техния път. Жалко е, че актьорът напусна този свят и неговата сюжетна арка няма да бъде развита.
Тук е и една от пропуснатите възможности в първия сезон на Ahsoka - вместо да се разпилява в много посоки по отношение на злодеите, Филони можеше да разгърне противоречието в конфликта между Асока и Скол, защото и двамата са оставили джедаите зад гърба си, но са поели в коренно различни посоки.
Ahsoka обаче остави много за развиване. Да не кажа даже "твърде много", тъй като последният епизод има ПЕТ финални сцени за отделни персонажи. А може би от самото начало Филони и Lucasfilm са работили с идеята за втори сезон?
Честно казано, нямам против. Няма да го чакам с интереса, който имам към втория и за съжаление последен сезон на Andor, но възможността да гледаме гранд адмирал Траун в действие е достатъчна, за да приветствам Филони да разгърне още своите персонажи.
Лично аз успявам да се погодя и с тях, и с анимационния дух, който Ahsoka носи в себе си, макар това да не е моят тип "Междузвездни войни" (предпочитам Лукас, Гилрой и Фавро).
Но ясно съзнавам, че не продукции като Ahsoka са начинът, по който "Междузвездни войни" отново ще обедини феновете си.
Да, ще зарадва едни, ще запълни няколко часа на други, но няма да е явлението, което всеки да гори от желание да гледа.
И е нормално. Ahsoka е "Междузвездни войни", просто е от онези "Междузвездни войни", които не са за всички.
ФИНАЛНА ПРИСЪДА ЗА AHSOKA: 3 от 5 кафенца
---
Ahsoka е наличен в стрийминг услугата Disney+.
