Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Разликите между сериала The Rings of Power и книгите на Толкин

Разликите между сериала The Rings of Power и книгите на Толкин Снимка: Amazon Prime

Първият сезон на The Lord of the Rings: The Rings of Power приключи и далеч не беше абсолютният възхвалян от всички хит, който създателите му вероятно са се надявали да създадат с най-големия бюджет за сериал в историята.

Чисто сценарните слабости в него са уловими за всички, но за почитателите на писателя Дж. Р. Р. Толкин е още по-болезнено да гледат как са били променяни или дори пренебрегвани неща, които Професора е написал.

Разликите между The Rings of Power и творбите на Толкин за Средната земя, чиято история сериалът уж трябва да адаптира, не бяха никак малко, но тук ще се спрем само на някои от най-значимите - и може би най-дразнещи.

Редно е да се отбележи, че Amazon Studios всъщност са имали права за адаптиране само на романа "Властелинът на пръстените" и неговите приложения, но не и на други книги като "Силмарилион" и "Недовършени предания", в които се намират важни детайли за съдбата на остров Нуменор и на Средната земя през Втората епоха.

Едва ли обаче това е единствената причина шоурънърите Джей Ди Пейн и Патрик Маккей да си позволят откровени отклонения от текстовете дори в приложенията на "Властелинът..." (и повдига въпросът защо като нямат цялата информация, пишат екранизация за Втората епоха).

От една страна е ясно, че са се опитали да "смелят" историята, за да я превърнат в гледаем телевизионен продукт (не са успели). На места обаче ужасно личи опитът им да правят насилени препратки към филмите на режисьора Питър Джаксън, само и само да дадат на зрителите, които са гледали тях, но не са чели книгите, нещо познато.

Ето и някои от най-дразнещите разлики между The Rings of Power и истинската литературна Средна земя, като дори няма да споменаваме персонажите, измислени специално за сериала:

Митрилът като лекарство за елфите

Снимка: Amazon Prime

Няма как да не започнем с може би най-голямата глупост, която главите на Маккей и Пейн са раждали. Според първия сезон на The Rings of Power мистериозният метал, зовящ се митрил, има лечебни свойства. Според недоклатената сюжетна линия елфите са застрашени от мистериозна поквара и само новото откритие на джуджетата в Казад-дум може да ги спаси.

Да започнем от там, че цялата "легенда" за това как митрилът се е появил само в Казад-дум след битка на елф и балрог е напълно измислена от сценаристите. Мълния ударила силмарилово дърво? Какво, по дяволите, Маккей и Пейн?! Подобни дървета растат само в главите на двамата сценаристи, но нека обясним:

Първо, елфите нямат нужда от легенди - при тях се наричат спомени. Второ, митрилът е рядък, да, но не се среща само в Казад-дум. Напротив, има го и на острова Нуменор, че дори далеч на запад, във Валинор, където се намират боговете, ако може така да наречем могъщите Валари.

Толкин никъде не казва, че този метал има лечебни способности или че има нещо общо със Силмарилите (които всъщност са три скъпоценни камъка, за които The Rings of Power май няма право да разказва).

Самата идея, че на елфите им остава време "до следващата пролет", за да намерят лечение, е слабоумна. За тези (почти) безсмъртни същества тези няколко месеца са като ден. Маккей и Пейн просто са се опитали да създадат усещане за бързо задаваща се опасност, която в крайна сметка звучи нелепо.

Трите елфически пръстена са изковани последни

Снимка: Amazon Prime Video

Така стигаме и до трите елфически пръстена, които Келебримбор изковава, донякъде повлиян от идеите на човека Халбранд (за когото малко след това разбираме, че е Саурон под прикритие). Макар поредицата да се зове "Пръстените на силата", на самото изковаване на Трите пръстена бяха отделени петнайсетина минути, за да гледаме цял сезон (прото)хобитови пътни неволи и джуджешки семейни свади.

Проблемът от гледна точка творчеството на Толкин е друг - трите елфически пръстена всъщност са изковани последни, а не първи, както е в сериала.

В (книжната) реалност Саурон наистина е под прикритието на красива външност, макар и елфическа - носи името Анатар (вж. книгата "Силмарилион", изд. Бард). Той споделял знанията си с елфическите ковачи и ръководил труда им по изковаване на Всевластните Пръстени, защото искал да улови чрез тях елфите в своята хватка.

Усетили злия му замисъл, чак когато изковал Единствения пръстен в Огнената планина, даващ му силата да усеща всичко, което останалите пръстени вършат, и да управлява носещите ги.

Саурон желаел най-много именно Трите пръстена, които ковача Келебримбор изковал сам и сауронов пръст никога не ги бил докосвал, и това желание идвало от силата им - носещите ги можели чрез тях "да възпират разрухата на времето и да изцеляват умората на света".

Галадриел няма общо с Нуменор

Снимка: Amazon Studios

Да започнем с това, че Маккей и Пейн очевидно са търсили силен основен протагонист и така са се спрели на името "Галадриел", познато на зрителите на филмите на Джаксън. Нацелват и това, че жената елф е "горделива", силна и себелюбива, както я описва Толкин в един свой очерк ("Недовършени предания").

С оглед на това как цял сезон по-нисши от нея ѝ дават идеи, а понякога открито я водят за носа, сценаристите пропускат това, че е имала вълшебния дар да прозира в чуждите умове и с годините мъдростта ѝ растяла. Забравят и акцента върху прекрасната ѝ коса, далеч от рошавите перуки на актрисата Морфид Кларк.

Въпреки промените, Галадриел от сериала пак е сред най-възрастните същества, които виждаме на екран, но незнайно защо в The Rings of Power се държи като бунтуваща се тийнейджърка, която размахва мечове наляво-надясно.

В творчеството на Толкин Галадриел дори не се е опитвала да се връща във Валинор (какво остава някой да я праща, каквато власт, между другото, Гил-галад няма). Подобно желание или готовност, ако щете, в нея се появява чак в момента, в който преминава изпитанието с Фродо и Единствения пръстен (за най-лесно вж. филма "Задругата на пръстена").

И най-вече - Галадриел никога не се е озовавала на остров Нуменор, нито е убеждавала живеещите там хора да тръгват на война със силите на Саурон в Средната земя. Цялата сюжетна линия, върху която ляга основата на The Rings of Power, всъщност е измислена.

И като сме тръгнали да говорим за Галадриел, трябва да отбележим, че нейният съпруг Келеборн не е "умирал", както това беше представено в сериала (това е същият елф, който виждаме до нея в "Задругата на пръстена"). Но повече за това вероятно ще разберем във втори сезон. 

Сгъстяването на времето

Снимка: Amazon Prime

Немалка част от проблемите (но не всички) в сериала идват от решението на Маккей и Пейн да сгъстят хиляди години история в рамките на "един човешки живот". Т.е. вместо да се фокусират върху едно нещо, например съдбата на Нуменор, те решават да вмъкнат колкото се може повече от важните събития от Втората епоха.

С това сериозно нарушават логиката и последователността на събитията така, както ги е описал Толкин.

За пример - изковаването на пръстените на силата според книгите започва през 1500 г. от Втората епоха, а на Трите пръстена - през 1590 г. Единственият е изкован 10 години по-късно.

Търканията в Нуменор относно отношенията с елфите започват почти хиляда години по-късно, а крал Тар-Палантир (бащата на Мириел) умира известно време след гражданска война през 3255 г.

Тези две събития, от 1500 г. и от 3255 г. според Толкин, в сериала се случват едновременно. А с тях вървят и редица други проблеми, до които това "сгъстяване" води и които сценаристите тепърва ще трябва да решават.

И като заговорихме за гаври с хронологията...

Магьосниците идват в Третата епоха

Снимка: Amazon Studios

Вероятно в опит да умилостивят хората, които основно са гледали филмите на Джаксън, сценаристите решават да представят Метеорния човек или Странника - мъж с посивели брада и коса, който обикаля в дрипи и дружи с (прото)хобитите. В края на първи сезон разбираме, че Странникът е един от Истарите или Вълшебниците, както са познати по-късно.

Да, познахте - Гандалф Сивия, Саруман Белия и Радагаст Кафявия са именно Истари. Има и още двама главни, от тези "що пристигнали в Средната земя" - Сините вълшебници, за които обаче дори Толкин не е писал почти нищо, освен че отиват далеч на изток.

Голямата разлика между книжен оригинал и сериал е първо в това, че Истарите идват в Средната земя около 1000 г. от Третата епоха, т.е. много след събитията, за които The Rings of Power разказва.

Освен това те пристигат с кораби и пръв ги вижда елфът Кирдан Корабостроителя. Т.е. не са изстреляни с метеор-експрес, за да се разбият на някое случайно място.

Палантирите не показват бъдещето

Снимка: Amazon Studios / Amazon Prime Video

За да си осигурят друг инструмент за задвижване на историята, сценаристите на The Rings of Power си позволяват друга остра промяна в написаното от Толкин - те променят функцията на палантирите, "всевиждащите камъни", които могат да бъдат видени и във "Властелинът на пръстените" на Джаксън.

В сериала те показват видения за възможното гибелно бъдеще на остров Нуменор и това подтиква кралица Мириел да действа. Всъщност това са сценарни измишльотини - в книгите палантирите, макар да изглеждат като кристални кълба, се фокусират в настоящето.

Така, както са описани от Толкин, те виждат надалеч, включително през стени, и могат да показват конкретни места, ако използващият ги има това право и волята да ги насочи. Това ни се посочва в "Недовършени предания" (изд. "Прозорец"). Камъните се ползват и за комуникация, но двама души, ползващи палантири, могат да комуникират само при взаимно съгласие.

Има само три връзки между човек и елф

Снимка: Amazon Prime Video

Питър Джаксън направи по-голям грях спрямо литературния оригинал в трилогията "Хобит", когато измисли любовна история между едно от джуджетата и (неприсъстваща в книгата) елфкиня. И все пак прегрешението на Пейн и Маккей също трябва да се спомене.

Очевидно двамата са държали в The Rings of Power да има любовна история и тя да бъде междурасова. Ето защо им е хрумнало да използват двама от измислените си - т.е. неприсъстващи в книгите - персонажи, за да създадат такъв романс.

Става дума за елфа Атрондир и човешката жена Бронуин, чиято любов първоначално поражда негативни подмятания от съседите на лечителката.

Бел. авт. Погрешен е фокусът върху това от каква раса е един или друг актьор в сериала. Не че тук няма прегрешения срещу Толкин, но подобни нападки само дават възможност защитниците на The Rings of Power да определят критикуващите като "расисти", докато истински сериозните проблеми на поредицата всъщност са другаде.

В търсене на клиширана сюжетна линия, с която да отметнат и расовите проблеми в САЩ, двамата сценаристи обаче тотално пренебрегват, че в творчеството на Толкин връзките между човек и елф са изключително редки. И специални.

Всъщност има само три такива: Берен и Лутиен (има книга със същото име, препоръчваме); Туор и Идрил и... изненада, нуменорецът Имразор от Белфалас и елфическата девойка Митрелас.

Арагорн и Арвен, добре познати и на зрителите на филмите, не са точно такава двойка, защото Арвен има и човешка кръв (баща ѝ неслучайно се нарича Елронд Полуелф). Арагорн пък е далечен наследник на брата на Елронд - Елрос, който за разлика от Елронд избира да се числи към простосмъртните и става първи крал на Нуменор.

Малко е сложно, да.

Основното, което трябва да знае всеки, е, че в творчеството на Толкин връзките "човек-елф" винаги са на човешки мъж с елфическа жена. Един вид простосмъртните мъже човешки във всеки от случаите успяват да се сдобият със съпруга, която е "над възможностите им".

Оттук и решението за любов между мъж елф и човешка жена звучи още по-нелепо и - още повече - измислянето ѝ подкопава значимостта на тези редки случаи, разказани от Толкин.

Може и още...

Но ще спрем. Това са неща, които може би правят впечатление само на онези, които са чели книгите на Толкин, само че все пак са дразнещи, когато говорим за сериал, който претендира, че е "адаптация".

Ако вие все още не сте станали от (по)читателите на Толкин, горещо препоръчваме да го направите - с "Властелинът на пръстените", "Хобит" (подходящ за деца), а след това "Силмарилион", "Недовършени предания", "Берен и Лутиен", "Децата на Хурин" и "Падането на Гондолин".

А скоро и с книгата The Fall of Numenor (очаква се и неин превод на български, вероятно след няколко месеца). Тя ще събере на едно място всичко, което Толкин е писал за Втората епоха.

Така, както го е описал, а не както някой слаб сценарист го е извратил.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените