Има нещо хипнотично в този низ от фантастични картини (които можеш да видиш веднага вдясно). А да си главен герой в тях сигурно е вълшебство.
Да се чувстваш по-малко смъртен е привилегия само на хората, които преодоляват страха с опит за съвършенство. В случая то трае три секунди. А по време на полета си надолу екстремните скачачи от световните серии Red Bull Cliff Diving, известни с уникалните места за провеждане на състезанията, трябва да натрупат точки за степента на трудност и перфекционизма на изпълнението.
"Поемаш дъх, пристъпваш към ръба на платформата за скок и политаш. В миг осъзнаваш, че си в нещо като вертикален тунел, отвсякъде покрит с растителност, с променяща се видимост и с диаметър около 60 метра. Сблъсъкът с водната повърхност е след 27 метра, а после до земните недра остават други 39..."
Става дума за бездна с необикновена форма в Юкатан, Мексико, където този месец се проведе вторият кръг на RBCD 2011. Тя се се намира в сърцето на джунглата и се предполага, че се е образувала - като още три 3000 подобни - след врязването на метеорит.
"Една от опасностите при скока е да се сблъскаш с някоя птица, както и фактът, че се гмуркаш във воден басейн, пълен с риби", обяснява българският скачач Тодор Спасов, който е виждал мястото.
Има и мистични подробности от пейзажа: Платформата за скачане е разположена от слънчевата страна, но след отскока и известна част от полета се попада в абсолютна сянка, която продължава до самото приводняване.
Трябва да се имат предвид и характеристиките на водата, допълва Тодор: "Предварително трябва да сме проверили дали водата е топла, студена, сладка, солена или пък течаща. Студената и солената имат по-голяма плътност и досегът с тях е по-агресивен, което при погрешно преценяване на ситуацията може да доведе до разтягане на сухожилия или скъсване на мускули.
За да не се случи подобно нещо, при приводняване краката трябва да са в стриктно събрана позиция. В Юкатан температурата и на въздуха и на водата е висока, което е преимущество, тъй като тялото става по-гъвкаво..."
Състезанията Red Bull Cliff Diving 2011 са седем в периода март-септември, като в тях влизат 12 основни участника - световният елит на екстремните скачачи - но към всяко отделно състезание ще се присъединяват и "епизодични" герои. В третия старт на 22 май в Атина, Гърция - ще се включи и Тодор Спасов. "Мястото откъдето ще скачаме, е в Глифада, в едно езеро на 50-100 м от морето".
От десетина години отправна точка за околосветския му професионален живот е Франция, където е базираната фирмата, организираща шоу програми със скокове в басейни от различни по височина платформи, на която е технически директор. Едновременно с това се изявява и в самите представления - което освен работа е и част от подготовката му за сериите на Red Bull Cliff Diving.
Започва да тренира плуване на шест, а малко по-късно се прехвърля в дисциплината скок във вода, в която се състезава 13 години, като е част от българския национален отбор и многократен шампион на страната ни във всички възрасти.
За пръв път опитва Cliff Diving в Хонконг по време на шоу програма в увеселителен парк. Покрай работата си се сприятелява с почти всичките дванайсетина участници от сериите на Red Bull и така се свързва с организаторите, които го канят на старта през май. От представянето му ще зависи дали ще бъде повикан и в още стартове тази година.
Освен по време на шоу програмите, в които скача около 15 пъти от 3, 10, 14 или 25 м, Тодор се подготвя индивидуално на олимпийски басейни в Страсбург и Люксембург. Междувременно е зает с издигането на басейните и кулите за представленията, в които участва, пътувайки между Дания, Норвегия, Белгия, Англия и Германия: "Тази година ще имаме бази в 7 парка". Казва, че публиката, която посещава спектаклите, е многобройна, като в Дубай е скачал пред 11 хиляди души
Разликата на тези скокове с официалната олимпийска дисциплина е освен 15-17 метра повече височина, и липсата на трамплин, "който ти дава допълнителна височина и сила, докато тук трябва да използваш само силата и бързината на краката си... Разбира се, супер опасно е да сложиш трамплин на 27 метра", обяснява Тодор.
Въпреки че досега не е бил част от Red Bull Cliff Diving, Тодор е скачал от достатъчно екстремни места, някои от които не се изчерпват с издигната директно над водата платформа: "В Акапулко, където скокът беше от 22 метра, трябваше да се прескачат скали 6 метра напред - т. е. тръгваш като за плувен старт. Освен това скачането беше в малък залив, в който изчакваш да дойде вълната на океана, за да надигне нивото и да ти донесе около 2 м допълнителна дълбочина.
Иначе дълбочината е само около 2-3 м, докато изискването на Red Bull Cliff Diving е тя да е над 5 м", обяснява Тодор, който е скачал е и в каньон в Чапас - южната част на Мексико. "После като се качихме нагоре по течението по реката, видяхме крокодили".
Не преодоляването на страха от евентуалните изненади на природата е най-сложната част в изпълнението. "Когато правиш такъв скок, ти си го представяш, което за три секунди е прекалено бърза реакция за самия мозък, а от друга страна се изисква прекалена смелост. Във въздуха всяко изменяне на тялото може да доведе до намаляване на скоростта, при което, при положение, че летиш с 90 км/ч, губиш прекалено много височина. И това може да доведе до фатален край."
Максималната оценка за един скок е 10, като състезателите правят общо 4. "Преди старта имаме лист с обяснение какви точно ще са скоковете и трябва да изпълним абсолютно същите. Ако имаш нарушение във въздуха, получаваш наказание."
Ако бъде допуснат до финалния четвърти скок след сбора от точки от първите три, Тодор ще се опита да направи 4 салта: "Няма лимит на салтата. Зависи от техническата подготовка и доколко можеш да се ориентираш във въздуха, това е съществено - не искаш да се загубиш във въздуха..."
При оценките допълнителни точки се дават, ако се приводниш по гръб - "нарича се "сляпо движение", тъй като нямаш видимост към водата и трябва много добре да прецениш как да си направиш ротацията и да се ориентираш във въздуха. По тази причина се възхищавам на руския състезател Артьом, който изпълнява този скок много красиво - при условие, че има голям риск да направиш грешка."
Конкуренцията при скоковете не е така яростна, допълва Тодор - всички дребнави емоции потъват пред страшната красота на полета. Миг, в който си мислиш, че са направени хора, на които само можеш да се възхищаваш.
