Картата на резултатите от скорошния референдум в Турция разказва позната история: зейнала пропаст между градовете и провинцията, между либералните крайморски райони и консервативната вътрешност на страната, в която селското мнозинство победи.
Mетрополиси като Истанбул, Анкара и Измир, както и цялата егейска брегова линия, гласуваха срещу промените в конституцията, разширяващи правомощията на все по-авторитарния турски президент Реджеп Тайип Ердоган. Анадолските централни региони като цяло подкрепиха предложенията на правителството.
Лагерът, който гласува срещу Ердоган, беше съставен предимно от коалиция от либерали, секуларисти, леви активисти и малцинства, докато религиозните, националистически настроени турци застанаха на страната на президента. В крайна сметка Ердоган спечели, но с минимална разлика.
Всъщност политическото и културно разделение в Турция е много по-сложно и много по-дълбоко, отколкото показва географията.
Няма спор, референдумът раздели Турция на две. Разделението се задълбочава, като създава дълбока поляризация, която допълнително застрашава с дестабилизиране страна, разтърсвана от терористични атентати, въоръжени бунтове и икономически трудности.
Да вземем например Истанбул. На хартия, според резултатите от референдума, градът се е обърнал срещу правителството. Но и там разликата беше малка - 51.3% гласуваха с "не" - като кварталите на града не са единни в позициите си. В левия Бешикташ, повече от 80% пуснаха бюлетина за "не". На 10 минути път с автобус е Бейоглу, центърът на града, където електоратът е разделен почти 50-50. С трамвая оттам до последната спирка ще се окажете в консервативния Багджилар, където повече от 60% са гласували с "да".
В основната си част жителите на Истанбул не виждат рязко разделение между градски и селски райони в Турция. Гласувалите с "не" казват, че се чувстват отчуждени от останалата част от страната, но смятат, че ги разделя не географията, а идеологията.
Много от жителите на Истанбул изтъкват религиозното разделение - между секуларистите и религиозно-консервативните поддръжници на Ердоган - а други казват, че Турция е предимно разделена между бившия елит и новата работническа класа, усетила силата си. Ако се говори не толкова политкоректно: между образованите и необразованите.
Всичко зависи от това кого питате - и често, въпреки че повечето от тях настояват, че географията не играе роля, от града, в който тези хора живеят.
"Начинът ни на живот е застрашен", казва Мустафа Сайин пред "Политико". Сайин е мъж на средна възраст, собственик на бар в Кадъкьой. Той е един от много турски граждани, гласували с "не", които вярват, че резултатите от референдума са фалшифицирани.
В Кадъкьой, либерален анклав на азиатския бряг на Истанбул, където живеят семейства от средната класа, студенти и юпита, около 80% от гласоподавателите се противопоставиха на реформите на Ердоган. Демонстрации срещу резултатите от референдума се провеждат всяка вечер от десет дни насам.
На моменти този регион изглежда като отделна вселена, изолирана от останалата част от страната, или дори от другите квартали на града. Истанбул като цяло се управлява от AKP на Ердоган, но общината в Кадъкьой е в ръцете на най-голямата опозиционна партия - Републиканската народна партия (CHP).
За Сайин победата на Ердоган в референдума носи заплаха не само от упадък на демокрацията, а и от нарастваща ислямизация.
"Притеснен съм. Притежавам бар, продавам алкохол," казва той. Това е страх, споделян от много светски настроени турци, които обвиняват AKP и нейното правителство в налагането на все повече религия в ежедневния живот в странатa.
Поддръжниците на Ердоган се присмиват на подобни опасения. "Говорят глупости. Аз съм техен брат. Аз съм и ваш брат," казва Джан Джумурджу, мухтар - административен лидер - на Дженгелкой, квартал в района Ускудар на Истанбул.
Ускудар, където живеят предимно консервативни семейства от средната и заможната класа, изненада мнозина, като гласува с малка разлика срещу промените в конституцията. Самият Ердоган притежава къща в този квартал и е гласувал там.
Джумурджу е убеден поддръжник на Ердоган и се превръща в нещо като местна легенда, след като е прострелян в бедрото, докато се опитва да брани полицейското управление в Дженгелкой по време на провалилия се военен преврат миналото лято.
Той отказва да приема квартала си за разделен. Политиците са скарани помежду си, не хората, настоява той - въпреки че все пак говори за идеологическа пропаст в Турция. Миналата година по време на визита в крайбрежния курортен град Фетхие, Джумурджу среща сервитьор, който казва, че е благодарен за инвестициите на AKP в инфраструктурата.
"Питах го: добре, защо не гласуваш за нас? Отговорът му беше, че се бои от въвеждане на шариата." Джумурджу сочи жена си, която стои зад него в пастеленосива забрадка за глава. "Тя е с покрита глава, вие не. Няма значение. Аллах ни е създал всичките."
Той обаче не пести ругатните, когато говори за опозицията - и особено за CHP, които се представят като защитници на светската власт в Турция. "Те са изгубили досег с хората, но все още ни гледат отвисоко," казва той, като повтаря популярна критика срещу CHP, отдавна считана за партия на светския и заможен елит в Турция. "Те живеят в лукс. И искат 75 милиона от нас да си скъсват задника от работа, а 5 милиона да си живеят добре."
От основаването на съвременна Турция от Мустафа Кемал Ататюрк през 1923 г., когато той започва кампания за принудителна секуларизация, религиозното мнозинство в Турция се чувства маргинализирано и дистанцирано от светския елит, управляващ страната - до възхода на ислямиста Ердоган във властта през 2002 г. В ранните му дни и консерватори, и либерали заставаха зад AKP, поради сериозни причини: новото правителство овладя склонните към интервенции военни в Турция, разшири културните права на малцинствата, започна преговори за присъединяване към Европейския съюз, инвестира в жизненоважни инфраструктурни проекти и ръководеше икономическия бум, който извади милиони от бедността, особено в селските райони на Анадола.
Постепенно обаче Ердоган смени курса. Секуларистите бяха шокирани от образователните му реформи, които вкараха десетки хиляди студенти в религиозни училища, от рязкото повишение на акцизите върху алкохола и тютюна, и от други политики, които според тях противоречаха на визията на Ататюрк за светска държава.
Същевременно Ердоган стана по-нетолерантен към опонентите си, като започна да хвърля в затвора журналисти и да съди граждани за "оскърбления" срещу него. След агресивни полицейски мерки през 2013 г., сложили край на антиправителствените протести, Турция беше по-поляризирана от всякога. Миналата година изследване установи, че около 83% от турците не желаят дъщерите им да сключват брак с член на семейство, което има различни политически възгледи.
Неуспешният опит за преврат през 2016 г. за кратко донесе единство. Гражданите от целия политически спектър се изправиха пред танковете, за да бранят демократично избраното правителство. Но това усещане за солидарност изчезна след вълната от репресии, чиито жертви станаха не само заподозрените в участие в заговора, но и дисиденти, журналисти и депутати от прокюрдската опозиционна Народна демократична партия (HDP).
Ердоган се възползваше от разделението на страната в предизборните си кампании, като представяше HDP като поддръжници на терористични организации. Кампанията за референдума също беше белязана от поляризираща реторика. С надеждата да привлекат гласовете на националистите, Ердоган и неговите министри наричаха опонентите си
„пучисти".
И все пак много от гласувалите с "да" на референдума смятат, че реториката на противниците им е била също толкова унизителна.
"Наричат ни фанатици и неграмотници. Подценяват ни", казва 21-годишният Гамзе Нур, гласувал с "да" в Ускудар. Нур следва неврофизиология в местния университет.
"Необразовани" е думата, която използва и пенсионерката Месерет Демирел по адрес на поддръжниците на Ердоган. Бившата служителка от държавната администрация живее в Кадъкьой, където е доброволец-наблюдател по време на референдума.
"Секуларистите не смятаме консерваторите за лоши хора. Смятаме ги за безпомощни и безнадеждни. Ако те бяха минали през системата на задължителното образование, щяха да променят начина си на мислене", казва тя.
Демирел признава, че не познава нито един симпатизант на Ердоган, а и няма близки, които да са гласували с "да" на референдума. ("И слава Богу!", казва тя.)
Но подобно на собственика на бар Мустафа Сайин, тя споделя, че се чувства застрашена от идването на консерваторите на власт.
"Не могат да ни унищожат, но се чувстваме маргинализирани," казва тя.
Преследването на дисидентите от Ердоган допълнително задълбочава това усещане за изолация. Повече от сто медии бяха закрити в последната година. Над 150 журналисти бяха арестувани. Всички опозиционни гласове са удавени от огромната вълна от проправителствени медии. По време на кампанията за референдума, противниците на промените бяха сплашвани дори с физическа саморазправа.
Хората, които не желаят да заемат страна в това разделение, намират крайния подход към политиката за обезсърчителен.
Мухарем Куртулуш, учител по физкултура от Ускудар, е гласувал с "да," с надеждата, че по-силна президентска система ще донесе по-голяма стабилност. Той обаче не харесва Ердоган и подкрепя ултранационалистическата MHP - опозиционна партия с още по-десни позиции от AKP. Жена му обаче е гласувала с "не".
"Тези, които безкомпромисно казват ‘да' и ‘не', не разговарят помежду си. И двете страни продължават и засилват поляризацията," казва Куртулуш.
Дори сред опозицията в Турция, неутралната територия е трудна за достигане. Когато три опозиционни партии имаха шанса да сформират коалиционно правителство и да свалят AKP преди две години, преговорите не стигнаха до никъде: разделението между партиите се оказа твърде голямо, за да бъде преодоляно. Преломна точка беше, че повечето гласоподаватели на MHP смятат HDP за поддръжници на терористи, заради подкрепата на партията за кюрдския национализъм.
След победата на референдума,правителството се опитва да излъчва единство. "Турция победи; народът ни победи," заяви премиерът Бинали Йълдъръм след огласяването на резултатите. "Всички ние сме братя. Ние сме едно цяло, една нация".
Но още докато Йълдъръм изричаше речта си, опозицията обяви вота за фалшифициран, с което създаде поредно поляризиращо разделение. Това обаче е нещо, което правителството няма намерение да толерира. След като Централната избирателна комисия спря жалбата на опозицията, десетки бяха задържани с полицейски хайки по зори заради това, че се съмняват в легитимността на референдума.
Арестите ни най-малко не спряха протестиращите да излязат на улиците и на следващия ден. Малцина от гласувалите с "не" обаче вярват, че тези демонстрации ще променят нещо.
