В малко студио с болнично бяло осветление в квартала "Ропонги" на Токио, страховити воини и митични създания гледат от рисунки, окачени по стените на помещението.
Татуистът, който моли да бъде назован само с името Рюген, се специализира в традиционни японски образи – колоритни, наподобяващи комикси форми, вдъхновени от природата, религиозната иконография и прочутите японски "укийо-е" принтове върху дървени клишета.
Методите на Рюген също са базирани на историята. Всъщност той е един от малцината японски творци, все още практикуващи древната традиция на "тебори" (буквално "ръчно издълбани") татуировки.
Първите писмени свидетелства за татуировки в Япония са отпреди повече от две хилядолетия, a употребата на заострени пръти като използваните от Рюген може да бъде проследена с векове в миналото. Инструментите на тебори може да изглеждат примитивни в сравнение със съвременните машини за татуиране, но принципът е като цяло същият: художникът използва прътите, за да вкарва ръчно мастило под горните слоеве на кожата. Това оставя постоянен белег – или като украса, или като наказание.
Инструментите на Рюген, които той съхранява в проста платнена торбичка, не се отличават много от тези, съществували преди векове, въпреки че той използва игли за еднократна употреба в името на по-добрата хигиена. Демонстрирайки техниката си, татуистът полага един от прътовете върху сгъвката на палеца, след което го движи с еднообразни резки движения, наподобяващи копаене.
Съвременните машини за татуиране имат настройка за дълбочина, която помага на художника да пробива правилните слоеве на кожата, докато майсторите на тебори разчитат изцяло на усета си. Рюген споделя, че традиционните методи му помагат да татуира "интуитивно", макар че обикновено използва машинка за татуиране, за да очертае контурите.
Ползата по негови думи е, че цветовете са по-ярки, силни и издържат по-дълго. Ръчните методи също така му помагат да създава по-гладки градации, от матови към ярки цветове, като използва само едно мастило.
Въпреки че неговата техника може да изглежда грубовата, Рюген вярва, че тя е "много по-безболезнена" от електронния ѝ еквивалент. Един от клиентите му, 34-годишният Риота Сакаи, е съгласен с това, макар да отбелязва, че традиционните татуировки отнемат повече време, и поради това струват и повече пари (Рюген, подобно на повечето татуисти, иска заплащане на час труд).
Сакаи има татуировки тебори по ръцете и гърдите, както и триок Буда на гърба. Мотивацията му да избере традиционни методи е само донякъде свързана със способността на Рюген да изразява деликатни цветови нюанси. От най-ранна възраст има интерес към историята и периода едо, когато тези технологии на татуиране са били създадени.
Застрашена традиция
Рюген е поравно занаятчия и художник. Подобно на много занаятчии в Япония, кариерата му е започнала с дълго чиракуване.
След като е бил дясна ръка на учителя си в продължение на година, Рюген е станал професионалист и е започнал да го придружава на визити при клиенти от японската мафия – Якудза. Нужни са били още седем години обучение, преди да реши, че е готов да отвори собствено студио. Това става в началото на новото хилядолетие.
Рюген обяснява, че това изкуство се усвоява по-дълго от употребата на машинка за татуиране. Според него това се дължи от нуждата да можеш да контролираш множество параметри - ъгъл, скорост, сила, време и интервали между "пробиванията".
Неговият занаят изглежда застрашен. Въпреки че социалните нагласи към татуировките са омекнали в последните десетилетия, Рюген казва, че интересът към тебори татуировките е ограничен. Той твърди, че към 70% от клиентите му са чужденци. Дори чиракът му е американец.
По думите му повечето японци не се интересуват как се прави татуировката - с машинка или в тебори стил. По-важни за тях са дизайнът или уменията на татуиста.
Японците също така по-малко се интересуват от традиционни стилове, твърди Миеко Ямада, професор по социология в университета "Пардю" във Форт Уейн, която е изучавала японския бодиарт.
Тя обяснява, че "обикновените хора" – студенти или офисни служители – предпочитат съвременния, западен стил, и по-малки размери на татуировките.
Има обаче и друга заплаха за професията на Рюген: законите. Татуистите са в сивата закона от гледна точка на законите от 2001-а насам, когато японското Министерство на здравеопазването, труда и благосъстоянието е издало постановление, според което всякакви действия, включващи поставяне на "пигмент на върха на игла и въвеждане на мастилото под кожата" се считат за медицинска процедура.
Без диплома на медици, практически всички татуисти в страната внезапно се оказват извън закона. Оттогава неведнъж е имало хайки с глоби до 300 000 йени (около 2400 евро) за заловените нарушители.
Въпреки това студиата за татуировки като цяло се толерират. Рюген може лесно да бъде намерен онлайн, въпреки че студиото му работи само с предварително записване и отвън не се отличава от който и да е друг обикновен апартамент. А татуистът призовава за прагматично решение на несигурния статут на бранша.
Трайно табу
Япония има сложно и проблемно отношение към татуировките. Въпреки дългата история на татуиране в страната, едва в средата на XVIII век картинните теми стават по-разпространени – такива, които се използват и до днес, изобразяващи театрални маски и религиозни образи.
Бодиартът е ставал все по-популярен сред низшите класи до 1868 г., когато татуировките са били обявени за незаконни от новата власт. Тя, в стремежа си към модернизация, е направила сериозни усилия да забрани практиките, които биха изглеждали примитивно за външните хора.
Забраната е била отменена след Втората световна война, но татуировките все още се считат за табу, като биват асоциирани най-вече с организираната престъпност. Когато Рюген е бил по-млад, около половината от клиентите му са били от Якудза, макар че сега той отказва да работи за мафията.
Проф. Ямада обяснява, че хората в Япония изглежда вече са по-толерантни към хората с татуировки, заради професионалистите с такива – като музикантите и баскетболистите. Проблем остават видимите татуировки – японците се страхуват, че ако имат такива, ще бъдат уволнени от работното им място, така че са склонни да ги крият.
И до днес много обществени бани и фитнеси в Япония забраняват видимите татуировки. И все пак Рюген вярва, че хигиенните съображения носят допълнителна стигма на древните методи на тебори.
Той обаче коментира, че начинът, по който работи, е същият като на машината. Иглите са за еднократна употреба и носи ръкавици. Въпреки това хората смятат, че "тебори е нещо мръсно и небезопасно, защото е много примитивно".
Засега най-доброто, което той може да направи, е да подобрява информираността сред хората за проблемите на неговия бранш. На рафт в неговото студио стои малка кутия с шепа монети и призив за дарения, наравно с простичкото послание: "Спасете татуировките в Япония".