Ако слушаме Доналд Тръмп, придобиването на Гренландия е ключов приоритет за националната сигурност на САЩ.
Само че на големия остров, който е под суверенитета на датската корона, отдавна има американски войски. Вашингтон поддържа присъствие във военновъздушна база "Питуфик", построена през 1951 година след подписване на Договора за отбрана на Гренландия между САЩ и Дания.
Нещо повече - местните власти в Гренландия са готови да приемат и още американски сили на острова, като за това има съгласие и в Копенхаген, и в рамките на НАТО.
Никой не оспорва стратегическото значение на Гренландия за амбициите на САЩ в ледения Север. Въпросът обаче е, че обясненията на администрацията на Доналд Тръмп защо толкова настоятелно и дори откровено агресивно иска да придобие острова звучат... малко кухо.
Една от възможните причини е, че това може би не са единствените мотиви на американския президент толкова силно да се е фокусирал върху тази територия. Според анализи на платформите за новини от сектора на криптовалутите Binance Square и BeInCrypto, както и на The Guardian, е много възможно зад амбициите на Белия дом по адрес на Гренландия да стои друг пласт от икономически интереси от технологичния сектор, минната индустрия, както и криптообщността на САЩ.
Старата идея, претоплена отново
Идеята за анексирането на острова далеч не е нова за американския президент. Още през август 2019 г. той заговори публично по темата, като тогава посочи, че това ще е "голяма сделка с недвижими имоти".
И ако тогава темата не му беше чак такъв приоритет, пет години по-късно позицията му по въпроса стана значително по-настъпателна.
По време на предизборната си кампания през 2024 г. Тръмп многократно наричаше отказа от по-активна арктическа политика "пропусната възможност", а около месец преди да встъпи в длъжност заяви, че американската "собственост и контрол" върху острова са "абсолютна необходимост".
Американският интерес беше подчертан допълнително и от визитите на вицепрезидента Джей Ди Ванс и на сина на Тръмп - Доналд Тръмп-младши - през миналата година. А посланието, което Ванс остави след себе си, беше повече от категорично - САЩ възнамеряват да придобият острова "по един или друг начин".
И ако през годината външната политика на Тръмп беше фокусирана далеч повече върху войната в Украйна, конфликта в Газа и "нарко лодките" на Венецуела, то сега американският държавен глава отново отвори темата за Гренландия.
Ако искате да научите повече за американската военна база в Гренландия "Питфуик" и каква е нейната история, можете да прочетете тук:
Редки метали и "ресурсна сигурност"
Администрацията на Тръмп обяснява интереса си с националната сигурност и необходимостта от достъп до ключови ресурси.
"Тук става дума за критични минерали, става дума за природни ресурси", заяви съветникът по националната сигурност Майк Уолц, цитиран от The Guardian. Сред обсъжданите сценарии е и възможност за възобновяване на проучванията за нефт и газ.
В това има логика, особено като се има предвид факта, че Китай контролира значителна част от глобалния пазар на редки метали.
Все пак интересът към Гренландия на Тръмп може да бъде проследен и по чисто финансов път. Според анализ на The Guardian технологични магнати, ръководители в сектора на изкопаемите горива и криптодонори, свързани с проекти и интереси около Гренландия, са дарили общо поне 243 млн. долара за кампанията на Тръмп през 2024 г.
Паралелно с това големи компании, най-вече от минно-геоложкия сектор, които имат интереси на острова, са инвестирали общо 314 млн. долара в акции на медийната компания на Доналд Тръмп - Trump Media, като много от покупките там са направени отново непосредствено преди президентските избори от 2024 г.
Емили ДиВито от Groundwork Collaborative описва тази конфигурация като "затворен кръг" между инвеститори, милиардери, Тръмп и криптопроекти. По думите ѝ подобни дарения често функционират като инвестиции с очакване за конкретни резултати.
Част от интереса към Гренландия е съсредоточен около минни компании, които търсят достъп до редки и стратегически метали.
Според сп. Forbes инвеститорски кръгове, свързани с Бил Гейтс, Джеф Безос и други фигури, са инвестирали в KoBold Metals - компания, която използва машинно обучение за геоложки проучвания.
Към инвеститорите през 2022 г. се присъединява и Сам Алтман чрез Apollo Projects, а в проекта се посочват още Марк Зукърбърг и Андресен Хоровиц.
В момента KoBold държи разрешителни за добив на кобалт, никел и платина, а общата ѝ пазарна оценка достига 3 млрд. долара.
Друг подобен ключов играч е Critical Metals Corp, която има разрешително за добив на полезни изкопаеми в Гренландия. Според The Guardian най-големият инвеститор там е Cantor Fitzgerald - компания за финансови услуги, оглавявана до януари от министъра на търговията в кабинета на Тръмп - Хауърд Лътник.
Маниерът на извиване на ръце изобщо не е нов за американския президент Доналд Тръмп във външната му политика. Анализ по темата можете да прочетете тук:
Криптосекторът и идеята за "инвестиционна граница"
Интересът към Гренландия не се изчерпва с добива на метали. Част от криптообщността вижда острова като място за изграждане на центрове за данни - важни както за изчислителните нужди на изкуствения интелект, така и за криптоиндустрията.
Според поддръжниците на тази идея студеният климат и достъпът до възобновяема енергия са важни предимства за Гренландия като дестинация за изграждането на подобни центрове.
Мнението на играчите от крипто сектора определено е важно за Тръмп, тъй като именно оттам идват някои от най-активните политически спонсори за последната му президентска кампания.
От Guardian изтъкват като пример братята Уинкълвос, които даряват по 1 млн. долара на президентската кампания на Тръмп през 2024 г. Междувременно стартъпът Lympid вече токенизира първия имот в Гренландия, като така превърна недвижим актив в гарант за криптовалута, която се продава онлайн.
"Това не е просто недвижим имот - става дума за демократизиране на достъпа до една от най-уникалните и обещаващи инвестиционни граници в света. Ние създаваме мост за глобалните инвеститори да участват в историята на растежа на региона", коментира съоснователят на Lympid Жоао Лажеш, цитиран от британското издание.
Praxis и идеята за "мрежовата държава"
Паралелно с минните и крипто-планове, в някои среди Гренландия бива разглеждана и като потенциална лаборатория за нов тип управление, вдъхновено от либертарианските идеи и анархо-капитализма.
В основата на тази идея e компанията Praxis, зад която стоят богати инвеститори от Силициевата долина. Едно от ключовите лица там е Питър Тийл - мултимилиардер, рисков инвеститор, основател на Palantir и съосновател на PayPal, а също така и един от най-влиятелните идеолози от технологичния бранш, борещи се за по-малко регулации.
Първоначалната идея е да се изгради град с население от около 10 хил. души някъде в средиземноморския район. Този град ще се управлява с минимални регулации, а фокусът ще пада върху развиването на изкуствен интелект и мини ядрени реактори.
Идеята до голяма степен е вдъхновена от експанзията на Американския Запад от XIX век и оформянето на т.нар. "Див Запад". Постепенно тя се пренасочва от Средиземно море към Гренландия заради подходящия за големи центрове за данни климат.
Според Binance Square компанията Praxis разполага с финансиране от над 525 млн. долара за изграждане на градска среда, основана на токенизация на реални активи.
Така островът може да се превърне във фронтова линия на урбанистични експерименти, при които традиционното законодателство се заменя от дигитални протоколи.
The Guardian добавя, че в орбитата на Praxis фигурират някои компании и дарители, свързани с администрацията на Тръмп, включително съоснователя на PayPal Кен Хауъри, който беше номиниран за посланик на САЩ в Дания - назначение, което за мнозина представлява пряко преплитане на частни проекти и държавна политика.
По-ключовият момент е, че Питър Тийл е много тясно свързан с вицепрезидента Джей Ди Ванс. Тийл наема Ванс в своята глобална инвестиционна фирма през 2017 г., а пет години по-късно е един от основните донори за кампанията му за Сената през 2022 г. Смята се, че именно милиардерът е една от водещите причини Доналд Тръмп да се спре на Ванс за вицепрезидент.
Заплахата не е само за Гренландия
Към всичко това вече може да се добави и стратегическата роля за националната сигурност, която би могла да бъде запълнена и без анексирането на острова.
Притесненията в случая са, че администрацията на Доналд Тръмп много ясно показва, че гледа на Гренландия като на цел и награда, а не като на място, на което вече живеят хора със своите права и политически позиции.
Местните едва ли пазят кой знае колко топли чувства към управата на Дания, но угрозата островът им да се превърне в игрална площадка за минни магнати, технологични милиардери и модерни колониалисти едва ли е особено примамлива.
Това личи и в реакциите на местния премиер Йенс-Фредерик Нилсен, който заяви, че островът трябва да се подготви за възможна инвазия, въпреки че все още смята това за малко вероятен сценарий.
За мнозина сега казусът с Гренландия може да има ключово значение не само за региона, но и за бъдещето на света. Защото ако световната общественост клекне пред амбициите на Тръмп и кръга му от милиардери и криптоиграчи, това може да се окаже само първата паднала плочка на доминото.
