Ако твърдение, снимка или видео онлайн провокира силна емоционална реакция, е особено препоръчително да имаме едно наум. Да помислим, преди да реагираме и споделим, и да проверим достоверността на информацията. Защото образи и твърдения, които ни влияят емоционално, са най-опасни - шокът задейства инстинктивна реакция, а когато сме уплашени или ядосани оставяме разума на заден план.
Това го знае всяко финландско дете, тъй като там медийна грамотност се преподава в училище и на 10-годишна възраст децата имат умения да разпознават фалшивите новини и дезинформацията.
Финландия се слави като страната с една от най-добрите образователни системи на света, а неизменна част от тези система е преподаването и на медийна грамотност. Тези часове датират от десетилетия в класните стаи на северната страна, но от десетина години са част от националната учебна програма за всички ученици, а също и в предучилищната възраст.
В страната смятат, че медийната грамотност, способността да се ориентираш в океана от информация и да отсяваш факти от фалшиви новини са основни гражданска компетентност и умение.
Което е особено важно, след като имаш над 1300 километра обща граница със съсед, който не се свени да използва всякакви пропагандни методи и тактики.
••• Това налага редица мерки:
Тоест, ако в социалните мрежи се окажеш засипан от твърдения, че Финландия систематично отнема децата на руски или рускоезични семейства, за да ги превъзпита и асимилира, да проявиш критично мислене. Вместо да реагираш емоционално, да си дадеш сметка, че това може да е дезинформация, защото се прицелва в най-лесните мишени за въздействие - деца, семейство и национална идентичност.
Способността за критично мислене е основна както за медийната грамотност, така и изобщо за образователния модел на Финландия, който залага не на резултатите, а на добрата подготовка за реалния живот.
Част от това е способността да можеш да се ориентираш в информацията, медиите и социалните мрежи, да разпознаваш пристрастия и предубеденост, да правиш разлика между факт и мнение и да си запознат с факторите, които влияят на посланията в медиите. Да знаеш как да разпознаеш фалшиви новини, да си наясно какво е дигитална сигурност и сам да създаваш етично и отговорно съдържание.
Това започва в най-ранна възраст, още в предучилищното образование.
Стартът е в етап, в който децата дори не могат да четат и пишат, но вече са потребители на дигитални устройства и на медии - гледат филмчета и реклами, слушат музика и дори играят на видеоигри.
Това е момент, в който те учат основата - например да различават истина от измислица, или преведено на езика на възрастните - да идентифицират дезинформацията. Могат например да слушат приказки и след това учителят да ги пита колко вероятно е историята да е истинска, като целта е да започнат да правят разлика между факт и измислица и да научат, че не всяка информация е точна.
Още на този етап малките се запознават с медиите и различните устройства, и влизат в ролята както на потребители, така и на създатели на съдържание - например като рисуват картинки. Това създава умения за разбиране на изображения и видео, и навик да се задават въпроси като "кой" и "защо".
В първите класове в училище децата учат и как работят рекламите, основите на потреблението на медии и да правят базови анализи на съдържание. Преподава им се и как да боряват с медии безопасно, а също и как сами да създават истории.
Още в началното училище се полагат и основите на разпознаването на фалшиви новини, измислици, пропаганда и манипулирани статистики.
Децата четат заглавия и кратки текстове и учат как да разпознават кое не е вярно или подвеждащо.
В четвърти клас например би трябвало да умеят да се ориентират дали дадена новина е достоверна по пет критерия. Според методическите препоръки децата си отговарят на въпросите кой е направил това, защо е направено, как ме кара да се чувствам, изглежда ли прекалено сензационно и има ли го и в друг източник.
••• Още от съседа:
В прогимназиалния и гимназиалния етап продължават да създават съдържание и то така направено, че да влияе на околните. Учат се да оценяват надеждността и достоверността на съдържанието в социалните медии, а също и как медиите могат да въздействат на отделните хора и на обществото. Дигиталната безопасност и етиката също са част от изучаваното в час.
В процеса участват и самите медии. В страната ежегодно се организира "Седмица на вестниците", при която на децата в училище се пращат различни издания, провеждат се срещи с журналисти в редакции, на които децата учат как се създава медийно съдържание.
През 2024 г. например един от най-големите ежедневници във Финландия Helsingin Sanomat съдейства за създаването на "Книга на медийната грамотност", която беше изпратена на всеки 15-годишен в страната.
И тъй като изкуственият интелект вече играе - и ще играе - огромна роля в медиите и създаването на съдържание, в училищата във Финландия навлиза и обучението по ИИ грамотност.
Децата учат как да разпознаят дали дадена снимка или видео са създадени от ИИ, или са реални.
"Смятаме, че владеенето на добри умения по медийна грамотност е голямо гражданско умение. То е важно за безопасността на нацията и тази на нашата демокрация", казва Киа Нахала, съветник по педагогика в общината в Хелзинки, пред АП.
••• Още особености на северната страна:
