Изглежда, че американската администрация ще става все по-настоятелна в опитите си да придобие Гренландия. Проблемът е, че Гренландия принадлежи на Дания, която е дългогодишен съюзник на САЩ в рамките на НАТО.
"Ако Съединените щати решат да атакуват военно друга страна от НАТО, тогава всичко приключва - това означава край на НАТО и следователно на сигурността след Втората световна война", каза в понеделник датският премиер Мете Фредериксен.
Доскоро изглеждаше немислимо две партньорски държави в най-продължителния и мощен военен пакт в историята на човечеството да изпаднат в подобна ситуация, но поведението и разбиранията на Тръмп за международните отношения ясно показват, че действително е способен на всичко.
Американският президент многократно подчерта, че САЩ се нуждаят от Гренландия от съображения за своята национална сигурност, а Белият дом излезе с изявление за Reuters, че възможното използване на военна сила остава сред разглежданите варианти.
От своя страна държавният секретар Марко Рубио заяви, цитиран от The Wall Street Journal, че агресивната реторика има за цел да подтикне Дания към преговори, а не да сигнализира за задаваща се военна инвазия.
Подобно крайно негативно и по-скоро малко вероятно развитие на обстоятелствата действително ще представлява прецедент.
Единственият относително сходен случай в цялата почти 80-годишна история на НАТО е турската военна операция в Кипър от 1974 г., което води до текущото политическо разделение на Република Кипър и непризнатата Севернокипърска турска република.
Тогава международната намеса предотвратява открита война между Турция и Гърция, но конфликтът създава дълбоко разделение в структурите на НАТО, което продължава да оказва влияние и до днес върху стабилността по южния фланг на Алианса.
Текущата ситуация е далеч по-различна. Водещата сила в рамките на НАТО оказва директен политически натиск върху един от по-малките членове на организацията по един или друг начин да предаде част от своята територия.
Апетитите на САЩ към Гренландия всъщност съвсем не са скорошни. Стратегическото местоположение между Европа и Северна Америка на най-големия остров на планетата го прави изключително важен за американската система за противоракетна отбрана, докато на преден план все повече излиза и борбата с Китай и Русия за контрол върху отварящите се нови търговски маршрути през Северния ледовит океан.
От друга страна стоят и залежите на ценни природни ресурси и амбицията на Вашингтон да намали зависимостта си от китайския внос на редкоземни елементи.
Островът представлява обект на интереси още от средата на XIX век, дълго преди да се знае какви богати залежи на редки метали има там. Като част от доктрината "Мънро" за американска доминация в Западното полукълбо, Вашингтон е правил поне няколко предложения да купи територията и всичките са неуспешни. По време на Втората световна война островът е използван от американските сили, а след конфликта на място и до днес остава военна база със стратегическо значение.
••• Вижте повече за стратегическата стойност на Гренландия и американските амбиции спрямо острова:
Гренландия винаги е била важна от гледна точка на американската сигурност, но никой президент не е оказвал подобен натиск и не е заплашвал с военна сила.
Технически не би представлявало каквато и да е трудност за американската армия да наложи контрол. Територията е с по-малко от 60 000 души население, няма собствена армия и не разполага със съществени отбранителни способности.
Трудно може да се очаква, че някой от съюзниците в НАТО ще се реши да се застъпи за Дания и да отговори със сила. Прословутият Член 5 от Северноатлантическия договор гласи, че "въоръжено нападение срещу един или повече съюзници" в Европа или Северна Америка ще се счита за "атака срещу всички".
Достатъчно разбираемо, ако военната заплаха идва от Русия, но става далеч по-сложно, когато идва от най-мощния съюзник. Ситуацията е толкова абсурдна, че основополагащият договор на НАТО не предвижда изобщо как да се реагира в случай на такъв конфликт. Дори няма клауза за изключване на членове.
НАТО ще се окаже парализирана организация, тъй като голяма част от ключовите решения се вземат с консенсус, а САЩ все още ще бъдат част от организацията, ако на Тръмп междувременно не му хрумне да я напусне, разбира се.
При всички положения евроатлантическото сътрудничество ще изпадне в безпрецедентна криза. Съюзниците ще загубят доверие в САЩ, което ще доведе до отказ до споделяне на информация, ресурси и достъп до бази. Може и да не бъде краят на НАТО, но със сигурност ще постави под огромен въпрос ефективността на Алианса.
По същество американска военна интервенция в Гренландия не би имала абсолютно никакво адекватно юридическо основание. Ще важи единствено правото на по-силния срещу по-слабия.
Анексията на Гренландия би била точно толкова законна, колкото руската анексия на украинските области Крим, Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие.
Даже нещо повече - ще даде силно основание на руския президент Владимир Путин да легитимира действията си и ще покаже на всеки друг достатъчно амбициозен лидер по света, че може да интерпретира свободно понятието "национална сигурност", за да преначертава граници.
Все пак, след като държавата-символ на демократични ценности може да го направи, защо да не може и всеки друг, така както се е случвало допреди столетие?
В този смисъл проблемът с Гренландия не е просто териториален спор или въпрос на ресурси и геополитика. Когато националната сигурност се превърне в универсално оправдание за постоянен натиск и изнудване, тогава законите престават да бъдат правила, а стават препоръки.
И когато точно САЩ показват, че могат да ги заобикалят, трудно ще се намира някой друг, който да ги защитава. В подобен свят без правила съюзите вече не са гаранция - те са само временни договорки, валидни, докато са удобни.
