Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Страната с 29 превратa и най-дълго управлявалата жена

Бъдещето на Бангладеш е неясно Снимка: Getty Images
Бъдещето на Бангладеш е неясно

До началото на тази седмица тя бе най-дълго управлявалият лидер в съвременната история на родината си и жената с най-дълъг стаж в момента начело на която и да е държава с демократично избрани лидери. 

15 години и 212 дни. Точно толкова продължи управлението на Шейх Хасина Уазед в Бангладеш, преди да приключи злощастно в понеделник на фона на масови антиправителствени протести, стотици загинали през последните седмици и паническо бягство с военен хеликоптер.

Хиляди хора празнуваха по улиците на столицата Дака бягството на Хасина в съседна Индия, а тълпи разграбиха нейната резиденция.

Бъдещето на Бангладеш е несигурно с краха на най-голямата партия, но пък и не за първи път страната изпада в подобна ситуация, имайки предвид общо 29-те опита за преврат от независимостта през 1971 г. насам.

Всъщност именно фамилията на Хасина има основна роля за независимостта. Нейният баща е Шейх Муджибур Рахман - първи премиер на Бангладеш и лидер на движението за независимост преди и по време на войната срещу Пакистан.

Само че Рахман, заедно с почти цялата му фамилия, е убит при военен преврат през 1975 г. Единствената причина, поради която Хасина, децата ѝ и нейната сестра оцеляват, е, че по това време се намират на посещение в Европа.

В следващите години Хасина живее в изгнание в Индия, след което се завръща в родината, за да поеме контрола над бащината ѝ партия "Народна лига" в период на авторитарни управления през 80-те.

Десетилетие по-късно в страната вече има свободни избори и две доминиращи партии - тази на Хасина и Бангладешката национална партия (БНП). Тя става за първи път премиер през 1996 г. и управлява до 2001 г.

След това се завръща на власт през 2009 г. и е преизбрана за четвърти път в началото на януари на фона на особено спорен вот, обвинения в репресии срещу опозиция и изборни измами.

Някога Хасина е считана за лидер, който би могъл да изведе страната по демократичен път, но във времето нейното управление приема все по-авторитарен и репресивен характер. Например още през 2011 г. е премахнато конституционното изискване, че парламентарните избори трябва да бъдат организирани от служебно правителство, за да се гарантира тяхното честно провеждане.

По-късно пък е приет изключително спорен закон, даващ широки правомощия на полицията да глобява и задържа хора без заповед заради опозиционни позиции. Това дава повод за хиляди арести на журналисти, политици, представители на неправителствени организации и изобщо хора с критично мнение към правителството.

Не липсват корупционни скандали, а цялостната сложна икономическа ситуация в Бангладеш води до натрупване на огромно напрежение и разделения в обществото, въпреки бързия икономически растеж на страната и обещанията на Хасина да се бори с корупцията.

За тях обаче има и друга основна причина.

Тълпи бутат статуята на "Бащата на нацията" Шейх Муджибур Рахман Снимка: БГНЕС
Тълпи бутат статуята на "Бащата на нацията" Шейх Муджибур Рахман

От независимостта на Бангладеш насам в страната е въведена странна квотна система за разпределяне на работните места в обществения сектор.

Според нея има точно определен брой места, които винаги са запазени за членовете на семействата, участвали в освободителната война на Бангладеш.

През 2018 г. законът е отменен след масови протести от студенти и учители, но на 5 юни тази година Върховният съд възстановява от 30-процентната квота.

В Бангладеш държаната работа е силно ценена и голяма част от младите хора я виждат като единствен път за развитие на фона на масова бедност и недоимък. В случая квотната система гарантира, че определен брой места са осигурени за определени хора заради техния произход и връзки, а не умения.

Първоначално протестите от юни са сравнително ограничени до средите на студентите, но с намесата на БНП и наскоро забранената партия "Джамаат-и-ислами" (най-голямата ислямистка партия в Бангладеш с история на военни престъпления по време на войната) съпротивата срещу правителството става по-обща срещу цялостния характер на управлението на Хасина.

Съответно и отговорът на властите става по-твърд и брутален. С разрастването на протестните движения започват насилствените сблъсъци и безредиците, като се смята, че над 300 души са загинали от началото на юни досега.

Медии и опозиция обвиняват полицията за насилието, докато правителството обяснява, че стрелби е имало само при самозащита.

Снимка: БГНЕС

Кулминацията настъпва миналия уикенд, когато Хасина нарича демонстрантите с изключително обидно название, използвано по време на войната от пропакистански организации, които са извършвали масови убийства. 

При последвалите безредици загиват още няколко десетки души. Правителството налага вечерен час за неограничено време и Хасина определя протестиращите "терористи".

На следващия ден по улиците се събират нови тълпи от хора с твърдото намерение не само да не спазят полицейския час. Целта вече е да бъде нападната резиденцията на премиера.

Междувременно Хасина губи подкрепата на армията. Според информации на медиите началникът на въоръжените сили Уакер уз Заман е съобщил лично на Хасина, че военнослужещите няма да налагат със сила вечерния час.

Официално нито Заман, нито министър-председателката са споменават публично за това, но е факт, че още преди обяд Хасина подава оставка и напуска Бангладеш с хеликоптер.

Минути по-късно тълпите вече плачкосват двореца ѝ.

Оттук нататък топката е в полето на армията. Генерал Заман заяви в официално обръщение, че е провел разговори с президента Мохамед Шахабудин, както и с всички лидери на опозиционни партии и протестни организации за формирането на временно правителство.

В този контекст от затвора бяха освободени много опозиционни лидери, включително лидерката на БНП и бивш премиер Халеда Зиа.

Очакванията са начело на временното правителство да застане носителят на Нобелова награда за мир Мохамед Юнус, но преди това армията трябва да позволи смяната на властта действително да се случи по демократичен път.

Едно обаче със сигурност е сигурно - Шейх Хасина Уазед приключи най-дългото си управление и този път едва ли ще се завърне. 



 

Най-четените