Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Там, където жените се отказват от матките си, защото нямат друг избор

Защо женската стерилизация е толкова разпространена на някои места Снимка: iStock
Защо женската стерилизация е толкова разпространена на някои места

В Европа и САЩ двата най-популярни метода за контрацепция за противозачатъчните и кондомите.

Не така обаче стоят нещата в държави като Индия и Китай. В Индия най-разпространения метод за контрацепция се оказва женската стерилизация.

Срещу 25 евро всяка индийка може да премине през операция, която ще ѝ гарантира, че повече никога в живота си няма да забременее.

При проучване от 2019 г. цели 30 на сто от жените в Индия заявяват, че са преминали през стерилизация.

Още през 1970 г. индийското правителство въвежда програмата за стерилизация на жените в опит да намали раждаемостта.

Може да се каже, че идеята е била успешна, защото през 2019 г. само 17% от анкетираните заявяват, че използват друг метод за предпазване от нежелана бременност. Както подчертават от "Шпигел", Индия никак не е изключение.

Проучване на неправителствената организация "Глобален здравен обмен", цитирано от "Шпигел", показва, че все повече жени по света и особено в Азия и Южна Америка предпочитат стерилизацията като защита от забременяване.

В САЩ пък 200 млн. жени също посочват, че са преминали през процедурата, за да се предпазят от бременност.

Много жени, особено в по-бедните държави, смятат стерилизацията за възможно най-евтиния и достъпен вариант за контрацепция. В тези региони достъпът до други варианти за предпазване е труден, а презервативите и хапчетата се оказват прекалено скъпи.

В Индия, например, кутия презервативи струва около 3 долара, при положение, че средната работна заплата е около 390 долара.

Въпреки че в такива страни женската стерилизация изглежда като евтин и сигурен начин за контрацепция, медиците са скептични доколко е разумно да се прибегне до процедурата.

Една от основните причини е, че женската стерилизация е необратима. При операцията фалопиевите тръби биват прекъснати или увредени и докато вече до 70 процента от вазектомиите са обратими, то маточните тръби не могат да се възстановят повторно.

Затова лекарите подчертават, че методът може и да е сигурен, но никак не е безопасен. Към това се прибавя и че в държави като Индия, Перу и Китай често процедурите се извършват в "центрове за стерилизация" с лоши хигиенни условия.

Там жените минават през операционната маса "на конвейер" и не е рядкост здравето и състоянието им да бъдат неглижирани. Няма статистика за починалите от усложнения и инфекции.

Вторият проблем е, че в подобни общества контрацепцията се приема за изцяло женска отговорност. Жените, които са затруднени материално, трябва да се примиряват с несигурни методи като прекъснатия полов акт, или да решат положението си прекалено драстично чрез стерилизация.

В същото време в обществата, доминирани от мъжете, е неприемливо те да преминат през вазектомия, защото се смята, че това "осакатява" мъжествеността им.

Лаура Бригс от Университета в Масачузетс предупреждава, че тенденцията започва да обхваща и развитите страни. За "Шпигел" тя дава пример със САЩ, където и посещенията при гинеколог за предписване на противозачатъчни, и самото им закупуване стават все по-скъпи и недостъпни.

Именно така все повече жени започват да виждат в стерилизацията единствен вариант да се предпазят от нежелана бременност.

Бригс посочва и че в Пуерто Рико процедурата е толкова популярна и разпространена, че я наричат просто "Операцията". До 70-те години на миналия век една трета от жените там се стерилизират като част от програма, провеждана от Вашингтон в региона.

Една част от тях са принудени да преминат през операционната маса, други са излъгани, че процедурата е обратима. В допълнение в Пуерто Рико и съседните държави царува сериозен скептицизъм към противозачатъчните хапчета заради не достатъчно изпитани медикаменти в миналото.

В контекста на всички тези фактори става ясно, че женската стерилизация не е напълно доброволен акт от страна на жената.

Често през операцията преминават жени от най-долните социални слоеве, които не виждат алтернатива за контрацепция пред себе си. На тях не се и предоставя достатъчно информация за рисковете от процедурата и за факта, че е необратима.

Стерилизацията, обяснява Бригс, понякога се извършва заради лекарски натиск веднага след секцио и пациентките са твърде дезориентирани и изморени, за да възразят. Има и случаи, в които при секцио са неумишлено засегнати фалопиевите тръби и лекарите решават да ги прекъснат окончателно.

По тази причина една канадка, която предпочита да остане анонимна, води дело срещу Канадската държава. Тя няма никаква идея какво ѝ е сторено, докато с мъжа ѝ не решават да имат второ дете и не започват посещения в репродуктивна клиника.

"Именно там разбрах, че част от моята матка е отстранена", споделя жената.

На фона на това вместо да намалява до пренебрежим минимум, практиката жените да използват стерилизацията като контрацепция се разраства.

Според Световната здравна организация достъпът до контрацепция е сред основните здравни права на всеки човек. Добри примери в тази насока са държави като Дания, където държавата субсидира поставянето на маточни спирали и поема част от цената на противозачатъчните хапчета.

В Швеция пък достъпът до Хапчето е улеснен и то може да се предпише на пациентките и от акушерка.

На другия полюс обаче са страни като Индия и Пуерто Рико, където на женската стерилизация се гледа като на "необходимо зло" - операция, която осакатява за цял живот, но която за жените там често е неизбежна.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените