Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Величието ѝ беше предначертано още преди да се роди, но светът разбра за него преди 23 години

Величието ѝ беше предначертано още преди да се роди, но светът разбра за него преди 23 години Снимка: Getty Images

Историята гласи, че величието на Серина Уилямс е предначертано още преди нейното раждане.

През 1979 г. баща ѝ Ричард гледа тенис по телевизията и вижда как румънката Вирджиния Рузичи печели на корта 40 000 долара от награден фонд. Тогава това е с 4000 долара повече от годишната заплата на Ричард Уилямс.

"Казах на жена ми, че трябва да си родим още две момичета и да ги направим тенисистки", спомня си той 20 години по-късно. "Вече бях на 37, не знаех нищо за тениса, но си помислих, че можем да ги научим и че те могат да спечелят US Open".

Така на 26 септември 1981-ва се ражда Серина - 15 месеца след сестра си Винъс. Когато двете навлизат в професионалния тенис в средата на 90-те, тяхната популярност в спортните среди вече е значителна. Предсказват им голямо бъдеще и потенциалът им е признат.

До август 1999 г. изглежда, че Винъс ще бъде тази, която ще осъществи големия пробив. Висока, силна и внушително изглеждаща, по-голямата сестра е на 19 и вече е натрупала 7 титли, достигнала е и до №3 в ранглистата.

Но изненадващо или не, Серина първа стига до титла от Големия шлем. През онова лято преди 23 години, тя започва същинския си път към величието, за да достигне до статута на спортна легенда, на който се радва днес.

Вече на 41 години, нейната кариера е към края си и великата Уилямс се готви за своя последен US Open. От понеделник нататък тя ще се пробва още веднъж на кортовете на "Флашинг Медоус", макар че вече няма как да достигне невероятното ниво от младите си години. 

Но наближаването на неизбежния край е добър повод да се върнем към онези седмици в Ню Йорк през лятото на 1999-а.

И да се убедим, че още тогава величието на Серина е видимо, макар че тя е само на 17.

По-малката от двете сестри прави дебюта си на US Open година по-рано, когато е отстранена в третия кръг. Но през 99-а нещата изглеждат различно от самото начало и тя лесно преодолява първите две съпернички, а татко Ричард предизвиква твърде голямо внимание с прогнозата си, че двете с Винъс ще се срещнат на финала.

"Твърде бързи са за останалите момичета, малко прекалено силни са за тях", смята той, а световната №1 Мартина Хингис отбелязва, че семейство Уилямс имат твърде голяма уста.

В третия кръг Серина не забавя темпото и надделява в три сета над 16-годишната белгийка Ким Клайстерс благодарение на мълниеносен сервис и перфектно покриване на корта.

Тълпата на трибуните изглежда запленена от изгряващата звезда, макар че по-късно в семейството започват да забелязват, че публиката в Ню Йорк сякаш става по-хладна към тях.

"Чувстваха се чужди на домашния си турнир, и то само заради проблема с идентификацията: публиката беше от бели хора и не можеше да се идентифицира с чернокожите състезателки", твърди авторът от Sports Illustrated Ес Ел Прайс.

"Висока съм, чернокожа съм", отбелязва пък Винъс след своя дебют на US Open през 1997-а. "Всичко при мен е различно. Просто приемете фактите".

Независимо дали цветът на кожата е истинската причина за отношението на публиката, все пак не се стига до крайности като на Индиън Уелс. Две години след онази победа над Клайстерс на US Open, Серина отново се среща с нея, този път във финала именно на Индиън Уелс.

Турнирът в Южна Калифорния е считан от някои за неофициална надпревара от Големия шлем и важността му е безспорна, а Уилямс се сблъсква с враждебност и е непрекъснато освирквана от публиката през целия мач.

Причината са слуховете, че бащата Ричард е предизвикал оттеглянето на Винъс от полуфинала със сестра ѝ два дни по-рано.

Снимка: Getty Images

В автобиографията си Ричард Уилямс твърди, че е чувал расистки обиди навсякъде в публиката. Затова Серина бойкотира Индиън Уелс в следващите 13 години.

"Колко хора познавате, които отиват, за да освиркват 19-годишно момиче? Аз съм просто дете", чуди се тогава тя.

Обратно към Откритото първенство на САЩ през 1999-а, рейдът на Серина продължава и истинските мащаби на таланта ѝ се разкриват малко преди да навърши 18.

В четвъртия кръг тя среща шампионката от Уимбълдън Кончита Мартинес.

Доста по-опитната испанка влиза в мача с добра тактика и пласира стратегически дълбоки удари, за да вземе първия сет с 6:4. Но във втората част Серина е преобразена и започва да изстрелва същински снаряди към отсрещното поле, за да поеме контрола над двубоя.

Проличава си нейната непримиримост пред опасността от загуба, способността да скръцне със зъби и да се пребори, когато е в губеща позиция.

"Ричард винаги е казвал, че Серина е по-добрата, защото е по-зла", казва спортният журналист Джон Уертхайм. "В нея имаше един огън, точно тази спортна злоба, която ѝ помогна да вземе доста мачове".

Години по-късно, през септември 2017-а, тенисистката ще изживее мъчителното раждане на дъщеря ѝ Олимпия, довело до животозастрашаващи усложнения. Две допълнителни операции я приковават към легло през първите 6 седмици от нейното майчинство и я принуждават да направи най-дългата си пауза от тениса. 

И тогава обаче тя е непреклонна в желанието си да се завърне на корта и още следващата година достига до финалите на Уимбълдън и US Open. 

Нейната свръхамбиция води и до предизвикването на няколко грозни скандала на корта, най-гръмкият от които е именно на US Open през 2018-а - когато се нахвърля с тирада върху съдията на стола и помрачава звездния миг на изгряващата звезда Наоми Осака. 

Но характерът на Серина Уилямс е такъв и в други случаи той ѝ помага да свали от трона не една и две шампионки.

Четвъртфиналът през 1999 г. я противопоставя на един от нейните идоли, Моника Селеш. Серина още веднъж губи първия сет и прави пълен обрат, като доминира тотално от втората част нататък.

Подобно е развитието и на полуфинала срещу действащата шампионка в турнира Линдзи Дейвънпорт.

При равен резултат в третия сет, Дейвънпорт се пропуква първа и допуска пробив, а съперничката ѝ повежда с 4:3. В следващия гейм Уилямс спасява пет точки за връщане на пробива, за да достигне до първия си голям финал.

"При всеки брейкбол тя биеше някакъв топовен сервис", въздъхва впоследствие Дейвънпорт. "Не получих втори сервис, който да е по-бавен от 170 км/ч".

Налага се всички, които пренебрегват прогнозата на Ричард Уилямс, да се замислят сериозно. Той вече не само е предвидил финал между своите дъщери, но е осъзнал и че Серина ще бъде по-успешната от двете.

Е, роднинският финал не се осъществява, тъй като Винъс губи от Мартина Хингис в другия полуфинал. Но това пък осигурява вълнуващ сблъсък за трофея между мощната и самоуверена Серина и хладнокръвната и тактически зряла Хингис.

Швейцарката е само на 18, но вече може да се похвали с цели пет титли от Големия шлем. Те не ѝ помагат особено, когато Уилямс излиза на корта я превъзхожда по всички компоненти в първия сет (6:3).

Американката изглежда неуязвима до момента, в който пропилява две шампионски точки.

"Тя постоянно водеше в резултата, аз се чувствах изоставаща и все играех в защита, но бях като преродена, когато тя пропусна двата мачбола", обяснява Хингис.

Мачът се променя психологически, Серина сякаш е изтощена, а швейцарката обръща от 3:5 до 6:5 и дори стига до сетбол.

В крайна сметка Уилямс докарва частта от тайбрек, в който категорично си връща контрола. 

"Стигна ли до тайбрек, чувствам, че просто няма как да загубя", отсича тя след победата.

Снимка: Getty Images

Американката се възражда на корта и демонстрира такава доминация, че след някои точки Хингис просто клати глава и е готова дори да се разсмее.

"Тя беше най-яростният играч, не обичах да играя с нея. В големите точки, в големите моменти, не можеш и да си помислиш, че ще се разколебае и ще покаже някаква слабост. Имах точки за пробив тук и там, имах шансове, но тогава тя правеше ас. Беше много дразнещо за мен, но затова тя е Серина Уилямс", отбелязва по-късно швейцарката.

При 6:4 в тайбрека идва победната точка за Серина след кратко разиграване. За миг победителката е като зашеметена, а 20 000 души изревават триумфално - няма как победата да не бъде счетена за знакова.

Серина се превръща в първия чернокож носител на титла на сингъл от Големия шлем след Артър Аш през 1975-а и първата афроамериканка след Алтея Гибсън от 1958-а.

Следват още цели 22 "мейджър" трофея и според мнозина, историята не познава по-велика тенисистка от Серина.

Наследството ѝ винаги ще бъде оцветено от редицата спорни епизоди, в които е замесена - но не може да се отрече, че още преди 23 години тя демонстрира пред света защо съдбата ѝ е да бъде легенда.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените