Една от причините много хора да подценяват коронавируса е, че по-голямата част от заразените с него действително не прекарват болестта тежко - напротив, те я изкарват сравнително леко и кратко - подобно обикновен грип. Проблемът обаче идва при останалите.
И ако за опасността от развиването на остра пневмония вече е говорено многократно, един друг проблем с новия вирус започва да изплува на преден план - твърде продължителната проява на симптоми на COVID-19, понякога дори след като човек официално е излекуван.
Състоянието вече е известно като "дълъг ковид" и може да окаже инвалидизиращо влияние върху живота на хората, подлагайки ги на дълго време постоянна умора, изтощение и редица други симптоми, типични за коронавириса.
Макар че този вирус беляза 2020 г., досега все още много неща за него продължават да са неизвестни. И нормално - доскоро фокусът на научните и медицински изследвания беше посветен на спасяването на човешки животи. Все повече обаче започва да се обръща внимание на дългосрочните последици от инфекцията, която коронавирусът причинява.
И все пак дори основните въпроси - като например защо някои хора изкарват COVID-19 значително по-дълго време от останалите или това дали в крайна сметка всички засегнати от тези дългосрочни симптоми ще се възстановят напълно, нямат ясен и категоричен отговор.
Какво е "дълъг ковид"?
Към момента този термин все още няма медицинска дефиниция, нито пък списък на симптомите, споделяни от всички пациенти. Двама души с дълъг ковид могат да изкарат това състояние по много различен начин. И все пак ако има един най-често срещан общ знаменател, това е нечовешкото и смазващо чувство на умора.
Ако масово като най-отличителен симптом за COVID-19 се посочва кашлицата, която може да се влоши толкова, че да изпрати човек в болница и на апарат за обдишване, то един от по-пренебрегваните симптоми е именно чувството на умора и отпадналост, което може да се развие до толкова, че човек да няма сили за елементарни физически активности, а понякога дори да станеш от леглото се превръща в истинско изпитание.
Други симптоми на дългия ковид включват: задух, кашлица (която се усеща като хронична), болки в ставите, напомнящи за артрит, болки в мускулите, проблеми със слуха и зрението, главоболие, загуба на обоняние и чувство за вкус, а в по-тежки случаи - увреждане на вътрешни органи като сърцето, белите дробове, бъбреците и червата.
Регистрирани са и случаи, при които продължителната проява на симптоми на коронавируса е довела и до проблеми с психичното здраве, включително депресия, тревожност и проблеми със съсредоточаването и ясната мисъл.
По-интересното в случая е, че лекарите не откриват пряка връзка между тежестта на прекараната вирусна инфекция и наличието на продължителни симптоми като умората и кашлицата.
Дори хората с относително леко изкарана инфекция могат да останат с трайни и тежки здравословни проблеми. Вирусът може да е изчистен от по-голямата част от тялото, но все пак да продължава да се задържа в някои малки "джобове" на организма.
Все пак проф. Крис Брайтлинг от Университета в Лестър и главен изследовател в проекта PHOSP-Covid, който проследява възстановяването на хората от болестта, вярва, че хората, които са развили пневмония, могат да имат повече проблеми поради увреждане на белите дробове. Според него това може да доведе до по-сериозни предпоставки при проблеми с дишането, кашлица, както и тежка умора.
Една от теориите за ефектите на дългия ковид идва от Кралския колеж в Лондон и проф. Тим Спектър. Според него коронавирусът може директно да зарази голямо разнообразие от клетки в цялото тяло, което довежда до дълготрайни проблеми в поразените органи, дори и след като инфекцията е изкарана.
"Ако развиете дълготрайна диария, тогава ще откриете вируса в червата, ако имате загуба на обоняние, значи той е попаднал в нервите. Това може да е причината за проблема", коментира проф. Спектър.
Алтернативна теория залага по-скоро на идеята, че множество заразени клетки в организма могат да предизвикат свръхактивен имунен отговор, който също причинява увреждания на отделни органи. Според учените дългият ковид може да е резултат от това, че имунната система не се е нормализирала след инфекцията, като това причинява влошеното здравословно състояние.
Проф. Дейвид Стрейн от Университета в Ексетър, цитиран от BBC, работи по теория, според която коронавирусът причинява преждевременно стареене на малките кръвоносни съдове, които доставят кислород и хранителни вещества до тъканите, като именно това може да причинява всички проблеми в тялото. Все пак той коментира, че е все още твърде рано за каквито и да е заключения.
Големият въпрос в случая е колко отнема на човек да се възстанови? И дали като цяло организмът ви може да се върне в обичайното си състояние, ако симптомите на COVID-19 се задържат по-дълго време?
Докато повечето от хората с COVID-19 в проучването съобщават, че са се нормализирали за 11 дни или по-малко, около 1 на 7 души съобщава за симптоми с продължителност поне четири седмици, около 1 на всеки 20 - проява на симптоми в продължение на поне осем седмици, а около 1 на 50 души - продължителност на симптомите от поне 12 седмици.
Проучване сред 143 души в най-голямата болница в Рим, публикувано в списанието на Американската медицинска асоциация, проследява пациентите, преживели коронавирусна инфекция след изписването им. Данните показват, че 87% от пациентите, които са изкарали тежко вируса, близо 2 месеца след това изпитват поне от един от симптомите на COVID-19. Над половината от участвалите в изследването твърдят, че все още изпитват тежка умора, която не отминава.
Приложението Covid Symptom Tracker App - използвано от около четири милиона души във Великобритания - установява, че 12% от заразените с коронавирус, който са изкарали и инфекция, 30 дни след края ѝ продължават да изпитват симптоми. Последните данни от приложението дават статистика, според която 1 на 50 регистрирани души със симптоми, проявява признаци на дълъг ковид 90 дни след излекуването си.
Едно проучване на Кралския колеж в Лондон, публикувано онлайн в сряда, показва кои са рисковите фактори, които спомагат за това човек по-лесно да развие дълъг ковид.
Един от изводите от изследването показва, че по-възрастните хора, жените и онези пациенти, които още през първата седмица от заразяването си са демонстрирали широк спектър от симптоми, е най-вероятно да развият дълъг ковид.
Към момента изследването все още не е публикувано в реферирано научно издание, но от BBC са виждали доклада и предават основните моменти от него. Целта на изследването е да се разработи сигнал за ранно предупреждение, с който да могат да се идентифицират пациенти, които се нуждаят от допълнителни грижи или които биха могли да се възползват от ранното лечение. Констатациите идват от анализ на хора, които въвеждат своите симптоми и резултати от теста в приложението Covid Symptom Study.
Учените се опитват да изградят и компютърна система за разпознаване на потенциално уязвимите пациенти на дълъг ковид, но към момента тя правилно идентифицира 69% от хората, които продължават да развиват симптоми в продължение на седмици. Също така тя отбелязва като проблемни и около 1/4 от хората, които всъщност се възстановяват бързо.
Сред посочените фактори учените констатират, че най-голяма сила имат множеството развити симптоми - ако човек развие над 5 симптома на COVID-19 в първата седмица от инфекцията си, след това се оказва, че е в пъти по-вероятно тези симптоми да останат за по-дълго време.
Засега наличието на предшестващи заболявания като хронични дихателни проблеми или диабет не показват каквато и да е връзка със състоянието на дълъг ковид.
