На 30 август 2021-ва ще се навършат 34 години от световния рекорд на Стефка Костадинова. По време на Световното първенство в Рим през 1987 г. родената в Пловдив българка прелита над летвата, поставена на височина от 209 сантиметра, и досега няма кой да бие рекорда ѝ.
Това е един от най-старите рекорди в леката атлетика, заради което датата 30 август е паметна не само за нас като българи, но и за историята на световния спорт.
Костадинова тогава е едва на 22 г., като още година по-рано - през 1986-а, вече е притежателка на световния рекорд от 208 см. Затова пристига на Световното в Рим като една от фаворитките за титлата.
Победата и рекордът обаче не идват лесно. Българката има проблеми още на 204 см. След два неуспешни опита все пак успява да се справи с тази височина. Изследвания показват, че тогава Костадинова скача 15-20 см над летвата, а самата тя години по-късно ще говори за този скок като за най-добрия в цялата си кариера.
След като остава сама в сектора, тъй като и последната ѝ съперничка за златото - Тамара Бикова, отпада още на следващата височина от 206 см, Костадинова има три опита да подобри собствения си рекорд. Явно боговете са решили, че това е денят за рекорди, защото горе-долу по същото време Бен Джонсън бяга с ново върхово време в спринта на 100 м и "взривява" зрителите на "Олимпико".
Първият опит на българката е неуспешен, но при втория целта е постигната - височината от два метра и девет сантиметра е преодоляна. Рекорд - български рекорд, записан със златни букви и в книгата на "Гинес".
Така, вече повече от 30 години никой не може да подобри това постижение на Стефка Костадинова, която, на практика, през втората половина от това време е начело на Българския олимпийски комитет.
Постижението на великата ни спортистка е само едно, но най-ценното за нас, от т.нар. "брадати рекорди", които, въпреки непрестанното развитие на спорта като техника, облекла, подготовка и инфраструктура, не могат да бъдат подобрени.
Такива са постиженията на средна дистанция на Хишам Ел Геруж. Мароканецът е двукратен олимпийски шампион от Атина 2004 (1500 м и 5000 м), както и четирикратен световен шампион. Освен това държи световните рекорди на 1500 м (3:26 мин) и на 2000 м (4:44.79 мин), които вече повече от 20 години никой не може да подобри. В бягането на 1 км пък рекордът (2:11.96 мин) се държи от кениеца Ноа Нгени, като е поставен през 1999 г.
При женското бягане рекордите също датират от миналия век, и то не само при средните дистанции. Американката Флорънс Грифит Джойнър печели три златни медала от Олимпиадата през 1988-а - на 100 м, 200 м и 4х100 м, като поставя и световен на 200 м - 21,34 сек. Няколко месеца по-рано, по време на квалификациите за Игрите, заковава хронометрите на 10,49 сек, за да счупи рекорда и на два пъти по-късата дистанция.
На по-дългите дистанции "живи" са още рекордите на Марита Кох (ГДР) - 400 м (47.60 сек) от 1985 г., Ярмила Кратохвилова (Чехословакия) - 800 м (1:53.28 мин) от 1983 г., и Светлана Мастрекова (Русия) - 1000 м (2:28.8 мин) от 1996 г.
В щафетните дисциплини САЩ държат един "брадат" рекорд при мъжете, докато СССР - два при жените.
На 22 август 1993 година мъжката щафета на САЩ на 4х400 м поставя рекорд, който е недостижим и до днес. Андрю Валмон, Яуинси Уотс, Бъч Рейнолдс и Майкъл Джонсън бягат 1600-те метра на финала на Световното първенство в Щутгарт за време от 2:54.29 минути, останало "златно" и до днес.
Знаете ли че, Спорт Тото има програма за лоялни клиенти "Тото клуб"? Всеки потребител на сайта toto.bg може да се включи в програмата за лоялност, с което получава възможност за участие в различните промоционални кампании с бонус печалби.
А как да станете член на "Тото клуб" може да видите във видеото:
Съветските рекорди са дори още по-стари. През 1984-та Ирина Подяловска, Надежда Олизаренко, Любов Гурина и Людмила Борисова записват върхово постижение от 7:50.17 мин на 4х800 м на състезание в Москва. Четири години по-късно, на Олимпиадата в Сеул, Татяна Ледовска, Олга Назарова, Мария Пинигина и Олга Бризгина пък печелят златните медали. Състезателките на СССР оставят зад себе си щафетите на САЩ и ГДР с време 3:15.17 мин.
В бягането с препятствия също има един "брадат" рекорд. Не колкото тези два на СССР, но пак е от 90-те години на миналия век. Негов притежател е американецът Кевин Йънг, който на 6 август 1992-ра бяга дисциплината 400 м с препятствия за рекордните и до днес 46.78 сек.
Извън пистата, в сектора за хвърляне, имаме също доста трудни за подобряване рекорди както при мъжете, така и при жените. Във хвърлянето на диск №1 при мъжете все още е Юрген Шулт (ГДР) с резултат от 74,08 м от 1986 г., а при жените е сънародничката му Габреиеле Рейнш със 76,80 м две години по-късно.
88,74 е максималният резултат в мятането на чук и той принадлежи на Юрий Седик от 1986 г. При жените пък имаме "брадат" рекорд на гюле - 22,63 м от 1987 г., дело на Наталия Лисовска, също от СССР. Може би най-известният рекорд в тези дисциплини обаче принадлежи на трикратния олимпийски и трикратен световен шампион Ян Железни.
На 25 май 1996-а легендарният чех мята копието на разстояние от 98,48 м, което е върхово постижение, но само в най-новата ера на спорта. Непреодолимият рекорд в тази дисциплина принадлежи на състезателя от Източна Германия Уве Хон, който през 1984-та записва резултат от 104,80 м.
Заради неговото постижение и поради факта, че и други състезатели започват да хвърлят копието в рамките на стоте метра, въпреки че Хон е единственият с резултат над 100 м, настъпват промени в самото копие. Центърът му на тежест се мести напред с четири сантиметра, което води до спад в резултатите с около десет процента.
Промяната е наложителна, защото опитите стават все по-добри и по-добри и съществува опасност копието да излезе извън определената за това тревна площ, което създава предпоставки за сериозни контузии на състезаващите се в други спортове атлети по същото време на стадиона.
Така рекордът в хвърлянето на копие при мъжете е 104,80 м, но в модерни времена за световен рекордьор се смята Ян Железни. Ако след години имаме нова промяна в копието, със сигурност, ще имаме и нов световен рекордьор.
И така, правим един своеобразен кръг, за да се върнем там, откъдето започнахме - при скоковете, като ще завършим отново с високия.
Първо обаче ще споменем скок дължина, който също има своите рекордьори при мъжете и жените от миналия век. Отново говорим за своеобразна Студена война, тъй като при жените рекордът принадлежи на Галина Христякова от СССР (7,52 м през 1988 г.), докато при мъжете той принадлежи на американеца Майкъл Пауъл (8,95 м през 1995 г.).
За финал ще се качим на височина от 2,45 м - с 36 сантиметра над рекорда на Стефка Костадинова. Това е неподобреното и до днес постижение на Хавиер Сотомайор във високия скок. Кубинецът го постига на състезание в малкия испански град Саламанка през 1993 г.
След състезанието Сотомайор казва пред журналистите: "Исках да поставя световния рекорд тук, защото в този малък град се чувствам все едно съм в Куба. Хората по улицата ме разпознават, спират ме и ме питат как съм; децата постоянно ме наобикалят, което влияе позитивно на ума ми."
Всички тези постижения доказват, че колкото и технологично да напредваме, най-важни са способностите на спортиста. Малкото градче, за което говори Сотомайор преди толкова години, може да възприемем и като символ на основите в спорта; трябва да се тръгне от най-ниското ниво на развитие, защото без основите, колкото и добър да е екипа около теб, колкото и добра екипировка и оборудване да имаш, резултатите няма как да дойдат.
Да не говорим за световни рекорди, които "да пуснат брада" и десетилетия по-късно да се чудим дали някой някога ще ги подобри.
*Материалът е публикуван със съдействието на БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР
