Носталгията по стария тип жребии за Шампионската лига вероятно е поредно доказателство, че човешките същества винаги ще намерят от какво да се оплакват.
Преди съществуваше недоволство, че тези церемонии продължават твърде дълго и е някак недостойно да гледаме как фигури като Луиш Фиго и Кларънс Зеедорф ровят в купи с топки и разгъват листчета.
Сега това е заменено от компютър, който след натискане на бутон нарежда цялата програма в основната фаза от турнира.
А когато е време за определяне на осминафиналите, всичко се свежда до фиксиране на един от двама възможни съперници за всеки участник.
На този фон старият начин изведнъж започва да изглежда доста по-забавен и занимателен.
Но съществува и значително по-дълбок проблем.
Оплетените правила на жребиите са в сила, за да осигурят известно разнообразие в по-късните фази от надпреварата. И преди един от принципите беше, че не можеш да се изправиш срещу отбор, който е бил в твоята предварителна група.
Понякога опоненти от групите се срещаха по-късно, ако успееха да прескочат още някой и друг кръг, но поне повторения на едни и същи мачове не се случваха веднага.
А какво се получава сега?
Повтарящите се сблъсъци не изглеждат просто като леко досадно стечение на обстоятелствата, а като търсен ефект от обновения регламент на Шампионската лига.
От осемте паднали се двойки на осминафиналите, три вече наблюдавахме в основната фаза: Манчестър Сити срещу Реал Мадрид, Галатасарай срещу Ливърпул и Нюкасъл срещу Барселона.
Други два сблъсъка от плейофите също бяха повторения (Реал - Бенфика и Олимпиакос - Байер Леверкузен).
Вероятно се задават други подобни примери, защото Арсенал може срещне Атлетико Мадрид на полуфинал, Манчестър Сити пак може да се сблъска с Галатасарай, както и ПСЖ с Аталанта.
През миналия сезон видяхме същото нещо с повторенията на мачовете Брюж- Астън Вила, Бенфика - Барселона, Ювентус - ПСВ Айндховен, Монако - Бенфика, ПСЖ - Арсенал и Барселона - Борусия Дортмунд, които първо се случиха в основната фаза, а после в по-късни етапи.
Лига Европа следва същия формат и затова явлението се превръща в проблем и там.
Даже българският шампион Лудогорец постави парадоксален рекорд, защото игра цели пет пъти срещу Ференцварош само през този сезон.
Първите два мача с унгарския първенец бяха в квалификациите на Шампионската лига, после съперниците се срещнаха в основната фаза на Лига Европа, а накрая Фради отстрани Лудогорец в плейофите на втория по сила турнир.
Досега не се беше случвало два тима да премерят сили толкова много пъти в рамките на една еврокампания.
Всичко това е следствие от новия регламент и е факт, че преди се случваше много по-рядко.
Статистиката е категорична - от създаването на Шампионската лига през 1992/93 до въвеждането на швейцарската система през 2024 г., само 11 сблъсъка са се повторили в груповата фаза и в елиминациите.
Два от тях са били през 2001/02 и 1999/2000, когато имаше две групови фази и те правеха повторенията по-вероятни.
Други два случая са финалите през 1995 и 1999 г.
Изводът е, че за сезон и половина при новия формат сме видели толкова повтарящи се мачове, колкото в миналите 32 сезона.
Разбира се, контрааргументът е, че вече има повече разнообразие в основната фаза, където всеки участник среща не три различни противника, а цели осем.
Но голямото разнообразие в началото води до по-малко разнообразие в решаващите етапи.
🚨 REAL MADRID vs MANCHESTER CITY HEAD TO HEAD RECORD: pic.twitter.com/nCdjzw21aG
— Madrid Zone (@theMadridZone) February 27, 2026
Не бива да се подценяват разликите в контекста на всеки мач в зависимост от това в коя фаза на надпреварата е и какво е състоянието и формата на двата тима, когато влизат в двубоя.
Но в природата на един турнир за купа е да знаеш, че когато срещнеш даден противник, после едва ли ще попаднеш отново на него.
А и какви ще са последиците в дългосрочен план?
Явно през следващите години ще гледаме все повече еднакви двубои, подобно на вътрешните шампионати.
Само за последните пет сезона Реал Мадрид и Манчестър Сити са изиграли девет мача един срещу друг, а сега ще проведат още два.
Въпросът е доколко това има значение за футболните запалянковци и дали по някакъв начин вреди на удоволствието им от най-престижните европейски състезания.
Нови дуели между Реал и Сити означават футбол от най-високо ниво, противопоставящ някои от най-актуалните звезди в спорта.
Когато срещите им са чести, това дава възможност да се разгърнат отделни вражди и микросюжети, а дуели като техните да се превърнат в модерни футболни класики.
Но смисълът на евротурнирите е и в разнообразието и в срещите между опоненти, които рядко могат да играят един срещу друг.
Финансовото неравенство в играта така или иначе гарантира, че най-богатите постоянно ще са в Шампионската лига и ще мерят сили в отделните сезони.
Но не е ли твърде много, ако започнат да се срещат по няколко пъти всеки сезон?
Всъщност тъкмо това целеше вече отхвърленият и погребан проект за Суперлигата, който просто поставяше рамките по твърде директен и циничен начин.
За да удовлетвори исканията на грандовете, УЕФА разработи новата Шампионска лига и им гарантира повече мачове и приходи.
А доколко ще бъдат удовлетворени феновете със сигурност не е от първостепенно значение за онези, които определят правилата.
