Противно на тенденцията за покачване на нивото на моретата и океаните заради затоплянето на климата, в Балтийско море тази зима се случва точно обратното.
През февруари то е достигнало най-ниското си ниво от 140 години насам, по официални данни.
Към началото на месеца Балтийско море е загубило 275 милиарда тона вода и е било с 67 см по-ниско ниво, откакто тези данни започват да се измерват през 1886 г., сочи информацията от Института по океанография на Полската академия на науките.
От института обаче отбелязват, че водният басейн не пресъхва, а изчезването на толкова огромно количество вода се обяснява с метеорологичните условия и постоянни силни ветрове от изток, които са "избутали" водата през протоците в Дания към Северно море.
Става дума за изключително интензивна система на високо налягане, която създава натиск и изпомпва водата на запад.
В Естония също се наблюдава ниско ниво на водата на Балтийско море, макар и без рекорди. Отбелязан е дори спад от 75 см под средното ниво, но в тази част на водния басейн е имало и по-големи понижения.
Толкова ниско ниво на водите е проблем за корабоплаването, тъй като променя и ограничава достъпа до пристанищата.
Но колкото и странно да звучи, има благоприятен ефект върху екосистемата в Балтийско море.
Този воден басейн е с далеч по-сладка вода в сравнение с останалите морета и океани, тъй като е почти затворен от сушата, и има връзка със Северно море само през тесните проливи на Дания. Така в него се изливат много сладководни реки, а обменът с глобалния океан е по-слаб.
В дълбоките части има и по-малко кислород.
Всички тези фактори водят до ограничено биоразнообразие и изобщо по-малко живот заради по-специфичната среда. Освен това през зимата морето замръзва и по-често и по-лесно.
••• И това става възможно:
Специалистите са уверени, че нивото на водата в Балтийско море ще се възстанови, когато ветровете утихнат. Това ще доведе до приток на студена, по-солена и богата на кислород вода от Северно море, което ще има положителен ефект върху екосистемата и в басейна след няколко години ще има повече риба.
Как тази по-сурова зима в региона на Северно море се вписва в общата тенденция за затопляне на климата?
Климатичните промени не означават внезапно повсеместно затопляне, припомня пред "Евронюз" Томаш Киеевски от Института по океанография към Полската академия на науките.
Промените причиняват редица метеорологични аномалии, включително и тежки зими като настоящата в Северно море. В този случай една от причините е разпадането на т.нар. полярен вортекс, или полярния вихър - циркулацията на въздуха във високите слоеве на атмосферата над Арктика. Когато вихърът "пропадне", студените маси тръгват на юг и резултатът са както брутални зимни бури на юг, така и необичайно топло време в самата Арктика.
А полярният вортекс пропада по-лесно заради общото затопляне на Арктика и па-малките температурни разлики между този район и по-умерените ширини. Това води до по-слабо струйно течение около вортекса, което иначе действа като ограда, и държи студения въздух в най-северните части.
