Годината вече е 2026-а и още нямаме летящи коли. Разполагаме с прототипи, които доказват, че технологията не е невъзможна за създаване, само че пред нея стоят куп пречки, включително и бюрократични.
В Съветския съюз през 60-те години на миналия век не страдат от подобни предразсъдъци.
Въпреки че сериозно изостават от западното автомобилно производство, СССР се опитват да направят летяща кола.
Министерството на автомобилната промишленост решава да не жали средства, защото ако проектът успее, той би шашнал целия Запад.
Създаването на летящ автомобил е възложено на автомобилния завод в Горки (ГАЗ) с помощта на инженерите и специалистите от НАМИ - научно-автомоторния институт на СССР.
Чертежите са готови още през 1960 г. и на тях машината е наречена ГАЗ-16, макар че мнозина шеговито ѝ казват "Летящата Чайка".
Ако трябва да бъдем максимално честни, дизайнът на ГАЗ-16 е изключително сходен с това, което си представяме, когато чуем думите "летяща кола". За купе е използвано автомобилно такова с идеята вътре водачът и пътниците да се чувстват удобно и в позната среда.
Отзад са монтирани два големи перки. Корпусът е издължен като на летяща чиния на извънземни, а и вътре трябва да се побере достатъчно мощен двигател.
Освен всичко друго, ГАЗ-16 е предвиден да се движи както по асфалтова настилка, така и над земята.
На пътя прототипът достига максимална скорост от 170 км/час, макар че стандартно поддържа около 65-70 км/час. Когато достигне до пресечен терен, двете големи перки с диаметър от по 1,2 метра се задействат и започват да изпомпват въздух към долната част на автомобила.
Въздушната струя го повдига и успява да го издигне на до 150 метра височина.
По принцип "Летящата Чайка" би трябвало да може да лети и над вода, само че вентилаторите биха създали мъгла от фини водни капчици и шофирането би било опасно. Двигателят е директно взет от оригиналната "Чайка" и е с впечатляващите за времето си 195 конски сили.
Следват няколко различни модификации, които получават номенклатурата ГАЗ-16А и ГАЗ-16Б.
Инженерите експериментират с два моторни двигателя, монтирани под перките за допълнителна мощност.
ГАЗ-16Б дори получава газов двигател от хеликоптер вместо този от "Чайка".
Въпреки всичко това летящата съветска кола така и не стига серийно производство. Проектът е невероятно обещаващ, но сложен за серийно изпълнение. Колата изисква перфектна пътна настилка, за да се движи като стандартен автомобил, а във въздуха е нестабилна.
ГАЗ-16 обаче може да послужи като добър пример и за съвременното инженерство и опитите най-накрая да се сдобием с летяща кола.
Образец от него се пази в завода в Горки.
