Ако може да се определи кое събитие ще е върховият момент в българското председателство на Съвета на ЕС, то определено това е срещата на върха ЕС-Западни Балкани на 17 май. Събитие от този мащаб, което събира държавните ръководители от цяла Европа, е без прецедент в демократичната история на България.
Още откакто срещата беше предложена миналата есен, на нея се гледа или с големи очаквания, или с подозрение, и се стига до противоречия заради участието на Косово, непризнато от пет държави в EС (и две на Западните Балкани).
Самата среща на правителствените и държавни ръководители на страните от ЕС ще премине под ръководството на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който ще представлява ЕС, заедно с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Последният такъв голям форум бе заседанието през декември 2004 г. на външните министри на 55 държави от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
Тогава мерките за сигурност обхващаха 5 дни, докато този път подготвената преди месеци модулна организация за целия 6-месечен мандат позволява предоставянето на информация да става 48 часа по-рано.
Този път ключови места от центъра на София ще бъдат блокирани в продължение на около 3 дни - От 08.00 часа на 15 май до 20.00 часа на 17 май.
"Свързаност"
Темата на срещата е "Свързаност" - по отношение на транспорт, енергетика и цифрова инфраструктура, образование и други теми, засягащи въпроса за Западните Балкани и отношенията на държавите от региона с ЕС.
Самият форум на 17 май е в Националния дворец на културата от 9:15 до 15:30 часа. Неговата основна идея е да се влее нова енергия в отношенията между ЕС и Западните Балкани, като са посочени и три основни цели:
- да потвърди отново ангажимента на ЕС към партньорите му от Западните Балкани и за пореден път да подчертае принадлежността на региона към европейското семейство
- да укрепи връзките между ЕС и Западните Балкани в областта на инфраструктурата, цифровата свързаност и отношенията между хората
- да установи по-тясно сътрудничество за преодоляване на общите предизвикателства като сигурността, миграцията, геополитическото развитие и добросъседските отношения.
Кой ще присъства
Потвърждение за присъствие има от всички страни членки на ЕС, както и страните от Западните Балкани. Сръбският държавен глава Александър Вучич и косовският Хашим Тачи също вече са обявили лично, че ще седнат на една маса по време на разговорите в София на 17 май. Макар все още да няма официален списък на участниците, потвърждение от френска страна има, че ще пристигне президентът Еманюел Макрон.
Според думите на премиера Борисов от събота може да се очаква, че на форума ще присъстват също така британският премиер Тереза Мей и германският канцлер Ангела Меркел.
На срещата няма да присъства испанският премиер Мариано Рахой. Той пристигна в България във вторник вечер и бе посрещнат от премиера Бойко Борисов.
Рахой обаче категорично отказва да присъства на един форум с представители на Косово и ще си тръгне преди срещата на върха. Големият проблем за Испания е признаването на Косово за суверенна държава заради собствените проблеми на Мадрид със сепаратистите в Каталуния, а преди години и в Баския.
Въпреки това той обяви, че ще подкрепи декларацията, тъй като тя е достатъчно неутрална, че да не засяга въпросите, които безпокоят страната му.
На срещата също така ще присъстват върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и членът на Европейската комисия, отговарящ за европейската политика за съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан. В срещата на върха ще участват и 4 международни институции - Световна банка, Европейска инвестиционна банка, Европейска банка за възстановяване и развитие и Регионалния съвет за сътрудничество. Те се очаква да финансират по-голямата част от проектите в Софийската програма за Балканите.
Какви теми се очаква да се обсъждат на срещата
Центърът на цялото мероприятие е потенциалното приемане на Софийската програма за Балканите. Тя разписва конкретни съвместни проекти и програми, за да бъде осъществена икономическата интеграция на региона. На самата среща се очаква да бъде дадено и началото на първия съвместен проект от софийската програма. Това символично ще е газовата връзка между България и Сърбия, за която ще се подпише меморандум.
Според изказвания на премиера Бойко Борисов проектите в Софийската програма са общата стойност на проектите надхвърля 30 млрд. евро като в тях влиза строежа на магистралите София - Скопие, Атина - Солун - Скопие - Белград - Централна Европа, Солун - София - Видин - Централна Европа, скоростните жп линии София - Скопие и София - Белград, транспортен коридор Бургас - Дурас, както и телекомуникационна свързаност.
"Декларацията, която е одобрена вече от всичките 28 държави и ще бъде подкрепена от страните от Западни Балкани, освен ясната политическа подкрепа за европейската им перспектива, е придружена и от анекси и допълнения, които са свързани с конкретни резултати за гражданите на тези държави. Защото те искат да разберат какво можем да направим ние, за да могат те да усетят и пипнат подкрепата на Европейския съюз", посочи българският външен министър Екатерина Захариева.
"Бих казала, че през тази година няма как да приключи процесът за тези, които вече са със статут на кандидат-член, или да започне процес за такъв на тези две, които още нямат. Но целта ни е да успеем да направим рутинни инициативите, които сме започнали по време на нашето председателство, срещите между бизнесите, между неправителствените организации, между общините, между министерства, между страни, неформалните съвети, да се организира среща на върха не веднъж на петнадесет години, а да стане един рутинен процес", коментира още Захариева.
Въпреки всичко това и държавите от Западните Балкани, и в Европа знаят, че присъединяването е все още далеч и в София ще се говори предимно по темата свързаност. Проектите от Софийската програма все пак не са малка стъпка, а подкрепата за самата декларация също е сериозна крачка напред.
"Ако тези 6 месеца на българско европредседателство и срещата на върха в София придвижат парадигмата на регионалните конфликти от мъртвата точка и ги придвижат дори със сантиметър към разрешаване, това ще е исторически принос на българската външна политика", смята изпълнителният директор на изследователския център Foreign Policy Initiative Лейла Рамич-Месихович. По-голям обаче ще е приносът на самите балкански лидери, съгласили се на придвижването, макар някои от тях да виждат, че членството далеч не им е гарантирано.
По думите на ресорния министър за европредседателството Лиляна Павлова текстът на декларацията е готов вече на техническо ниво е готов и по него има предварително съгласие от всички страни в ЕС. Посланиците на петте държави в ЕС - Румъния, Словакия, Гърция, Кипър и Испания, които не признават Косово като държава, са одобрили текста.
Крачката към това да се стигне до одобрение е, че в документа не се говори за държавите от Западните Балкани, а за партньорите на ЕС в региона. Освен това на разговорите няма да има знамена на страните.
Допълнителни събития
Темата за Западните Балкани ще бъде разгледана още на 16 май. В зала 8 на НДК ще се проведе конференция "В диалог със Западните Балкани" на Европейския съвет за външна политика и на Центъра за европейски изследвания "Вилфред Мартенс". Конференцията ще бъде открита от премиера Бойко Борисов, хърватския му колега Андрей Пленкович и Манфред Вебер, председател на групата на европейската народна партия (ЕНП) в Европейския парламент.
През деня също така ще се проведат заседания на ръководствата на Европейската народна партия и на Партията на европейските социалисти. Именно за срещата на ЕНП в София ще дойде най-вече Мариано Рахой, а от италианска страна ще присъства бившият премиер Силвио Берлускони.
Вечерта в София Тех Парк председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск събира лидерите на ЕС на неофициална вечеря преди голямата среща. Вечерята е част от програмата на лидерите и акцентът ще бъде поставен върху цифровите технологии за Европа, научните изследвания и иновациите. Официален домакин на събитието е Бойко Борисов.
Там водещата тема ще бъде Дигитална Европа и иновацията. Лидерите ще дебатират как ЕС да поеме водеща роля в развитието на новите технологии, където засега основен водач е САЩ. Но ще се обсъдят и още две важни теми.
Първата е ядреното споразумение с Иран и дали ЕС ще остане в него, след като Доналд Тръмп изтегли САЩ, а втората е обсъждането на евентуалните ответни мерки на ЕС срещу САЩ, ако Тръмп спази заканата си и наложи мита върху европейската стомана и алуминий. В началото на май американският президент отложи с месец намерението си да въведе защитни мита срещу европейски стоки.
Българското председателство на Съвета планира също провеждането на няколко съпътстващи прояви в рамките на срещата на върха. Те ще илюстрират разностранния характер на отношенията между ЕС и Западните Балкани отвъд междуправителствените аспекти.
Наред с това Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) стартира инициативата „Маршрут на културното наследство ЕС-Западни Балкани“. В рамките на Европейската година на културното наследство ще бъдат организирани серия от инициативи и събития за популяризиране на богатото културно наследство на Западните Балкани.
